Решение № 551 от 20.03.2017, Софийски градски съд

Р Е Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 20.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 състав, в публично заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН

КОМИТОВА при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 5402 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ

ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.

Молителят „А.6.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Л.Д., с молба от 29.06.2016 г. и с молба-уточнение от 08.08.2016 г. моли за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.С.. Твърди, че е в договорни отношения с „Т.С.2.” ЕООД, произтичащи от: Договор за спогодба от 18.04.2016г.;

Договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223- 030/11.04.2008г. и анекс №9 от 12.07.2013г. към договора за банков револвиращ кредит. „А.6.” ЕООД има парично вземане от „Т.С.2.” ЕООД, произтичащо от сключено писмено споразумение

(договор за спогодба от 18.04.2016г.), с което молителят и ответното дружество са постигнали съгласие за уреждане отношенията им във връзка с неизпълнението на други обвързващи ги договори. Същото по правната си характеристика, изведена от съгласуваната обща воля на страните и обективираните договорни клаузи, следва да се квалифицира като договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните, за да избегнат правен спор - настоящ или бъдещ, изменят съществуващите между тях облигационни правооотношения, след като са приели да считат за действително правно положение помежду си, това което е прогласено в спогодбата. Видно от съдържанието на конкретното споразумение, ответното дружество е признало неизпълненото си парично задължение към кредитора „А.6.” ЕООД, в размер на 110 723.42 лева, произтичащо от погасени от „А.6." ЕООД като солидарен длъжник, задължения по договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223-030/11.04.2008г., сключен между „Т.С.2.” ЕООД като кредитополучател и „У.Б.” АД като кредитор на 11.04.2008г., в размер на 110 723.42 (сто и десет хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки), в т.ч. главница - 24 447.88 лева, просрочена главница - 17 124.47 лева, лихви - 68 023.65 лева и наказателни лихви - 1 127.42 лева. С договора за спогодба ответникът е поел задължение за погасяване на задължението в новоопределен срок, задължение за заплащане на възнаградителна лихва в новоопределен размер. „А.6.” ЕООД се е съгласил да получи плащане в рамките на уговорения нов краен падеж, като се е отказал от част от вземането. Сключената извънсъдебна спогодба, наименована “договор за спогодба”, е действителна и валидно е обвързала страните, тъй като съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД и като всеки вид договор, тя има силата на закон между тях, следователно и всяка от тях дължи изпълнение на задълженията си по нея. А предвид правните й последици и преобразуващото й действие, спрямо съществуващите правоотношения по договорите за заем, поръчителство и цесия, именно спогодбата се явява и източник на претендираното парично вземане от молителя, респ. на задължението на ответника.

Съгласно чл. 3 от договора за спогодба от 18.04.2016г. страните са се договорили, че в случай че в срок до 01.05.2016г. година „Т.С.2.” ЕООД не заплати на „А.6.” ЕООД сума в размер на 80 000 лева, то „Т.С.2.” ЕООД се задължава да заплати на „А.6.” ЕООД задължението в пълен размер от 110 723.42 лева. „Т.С.2.” ЕООД не е погасило в срок (включително и към датата на подаване на настоящата молба) каквато и да е част от задължението си, поради което дължимата главница по договора за спогодба е в размер на 110 723.42 лева. Съгласно чл. 4 договора за спогодба от 18.04.2016г. длъжникът се е задължил да заплаща на кредитора възнаградителна лихва в размер на 5% годишно, върху размера на непогасените суми. Възнаградителната лихва за периода от 18.04.2016г. до 06.06.2016г. е в размер на 768.91 лева, видно от

Справка-изчисление на възнаградителната лихва, което прилага към настоящата молба. Твърди, че съгласно чл. 5 договора за спогодба от 18.04.2016г. са се договорили, че в случай че „Т.С.2.” ЕООД не заплати на „А.6.” ЕООД сума в размер на 80 000 лева, в срок до 01.05.2016г., то „Т.С.2.” ЕООД се е задължило да заплати на „А.6.” ЕООД неустойка за забава в размер на 0,1% дневно върху размера на сумата от 110 723.42 лева, считано от датата на подписване на договора за спогодба - 18.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Дължимата неустойка за забава за периода от 18.04.2016г. до 06.06.2016г. е в размер на 5 613.06 лева, видно от

Справка-изчисление на неустойката за забава, което прилага към настоящата молба. С покана, връчена на 02.03.2015 г., молителят е поканил „Т.С.2.” ЕООД да изпълни поетите в договора за спогодба задължения в тридневен срок от получаване на писменото искане. Към днешна дата е изтекъл допълнително даденият срок за погасяване на задължението, но въпреки това длъжникът не е предприел каквито и да е действия за изпълнение на поетото задължение за погасяване на задължението. Поради неизпълнение договорните задължения от страна на длъжника, са настъпили основанията за изискуемост на предмета на договора и извънсъдебно разваляне на последния. В изпратената до длъжника покана изрично е посочено, че последната следва да се счита за писмено уведомление за настъпилата изискуемост и за прекратяване на договора за спогодба, който едностранно е развалил. Ответното дружество дължи връщане на сумата в размер на 117 105,39 лева, в т.ч. главница в размер на 110 723.42 лева, възнаградителната лихва за периода от 18.04.2016г. до 06.06.2016г. в размер на 768.91 лева и неустойка за забава за периода от 18.04.2016г. до 06.06.2016г. в размер на 5 613.06 лева. Съгласно изложеното до тук, в полза на молителя са налице изискуеми и безспорно установени вземания по основание и размер от „Т.С.2.” ЕООД в общ размер на сумата от 117 105,39 лева. По сметките на

„А.6.“ ЕООД не са постъпили каквито и да е суми в изпълнение на горепосочените договори. Длъжникът не оспорва възникналите задължения, от което може да се направи обосновано заключение, че причината за неизпълнение се крие в липсата на активи на дружеството, с които да посрещне изискуемите вземания на своите кредитори. Същевременно, доколкото му е известно, дружеството - длъжник не изпълнява задълженията си и към другите си кредитори. Последният публикуван годишен финансов отчет по партида на „Т.С.2.” ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията, е към 31.12.2011 г. От обикновенна съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежопособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава краткотрйните активи. Ответното дружеството въобще не притежава каквито и да е краткотрайни активи, като всичките му вземания са дългосрочни (над 1 година). За последните четири години дружеството не е извършвало търговска дейност и няма реализирани каквито и да е приходи. В ответика не постъпват каквито и да е парични потоци. Липсата на текущи материални активи и парични средства препятства възможността на дружеството да покрива краткосрочните си задължения. Предвид всичко изложено до тук, счита, че е налице хипотезата на чл. 607а, ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ и на основание чл. 607а, ал.2 във вр. с чл. 742 от ТЗ. За „А.6.”

ЕООД, в качеството му на кредитор на „Т.С.2.” ЕООД, възниква правен интерес от предявяване на молба с правно основание чл. 625 ТЗ. Налице са всички материално-правни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 и 2 от ТЗ, търговецът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Длъжникът се презумира неплатежоспособен, когато е спрял плащанията. В конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник са налице и трите хипотези на неплатежоспособност по чл.608, ал.1, 2 и 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 742 от ТЗ търговецът /еднолично дружество с ограничена отговорносот/ е свръхзадължен, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. В конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник са налице предпоставките за свръхзадълженост по чл. 742 от ТЗ, т.к. наличното му имущество е по-малко от изискуемите му задължения. Безспорно вземанията на „А.6.” ЕООД произтичат от търговски сделки, т.к. страните по двата договора са търговци /субективен критерий/. Предвид всичко изложено до тук, в качеството му на кредитор на „Т.С.2.” ЕООД, с

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и предвид това, че длъжникът е неплатежоспособен, спрял е плащанията към кредиторите си и не изпълнява свои изискуеми парични задължения по търговски сделки, както е и свръхзадължен, МОЛИ съда на основание чл. 625 ТЗ във връзка с чл.607а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Т.С.2.” ЕООД към 06.06.2016г. и определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допуснете обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи дата на първото събрание на кредиторите. Прилага писмени доказателства по опис.

С молба от 08.08.2016 г. молителят „А.6.“ ЕООД, с ЕИК ******* уточнява, че главното основание за откриване производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на „Т.С.2.” ЕООД, а евентуалното основание е свръхзадълженост на длъжника.

Длъжникът „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.С., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Твърди, че „Т.С.2.“ ЕООД е неплатежоспособно и не е в състояние да изпълни задължения към частни кредитори и държавата за публични вземания. Дружеството не може да плати задълженията си към кредиторите, защото няма активи за покриване на краткотрайните, средносрочните и дългосрочните задължения на дружеството. Също така, дружеството не разполага с парични средства или имущество, защото кризата е унищожила наличните парични запаси и активи, няма никаква дейност и никакви приходи. Счита, че началната дата на неплатежоспособността е 25.10.2016 г., предвид че на тази дата са направени последните плащания към кредиторите.

Налице са материалноправните предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ – „Т.С.2.“ ЕООД не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, затрудненията му не са временни и не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл. 631 ТЗ/. Налице са основанията на чл. 607а, ал. 1 и чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като „Т.С.2.“ ЕООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по изложените по-горе съображения. Моли съда на основание чл. 630 от ТЗ да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на a neplatevosposobnost po „Т.С.2.“

ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и да открие производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В подкрепа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, молителят представя следните доказателства: Справка-изчисление на възнаградителната лихва; Справка-изчисление на неустойка за забава; Договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № 223-030/11.04.2008 г., сключен между „У.Б.“

АД като кредитор, „Т.С.2.“ ЕООД като кредитополучател и А.С.С. като солидарен длъжник; Анекс № 9 от 12.07.2013 г. към Договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № 223-030/11.04.2008 г.; Извлечение от банкова сметка, *** „У.Б.“ АД, с титуляр „А.6.“ ЕООД, за периода от 01.01.2013 г. до 18.04.2016 г.

По делото са представени следните 2 (два) броя фактури, издадени от доставчика „А.6.“ ЕООД, с получател „Т.С.2.“ ЕООД, във връзка с „услуга с бетон-помпа“, а именно: Фактура № 218/19.09.2013 г., за сумата от 5 820,00 лв. с ДДС и Фактура № 240/17.11.2013 г., за сумата от 6 264,00 лв. с ДДС.

Разпечатката съдържа 29 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a62215cf-a61e-4bee-a938-cf9c0aac2949