Решение № 385 от 20.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. П., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20261230100671 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата С. А. Я., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Р.“ № 1, ЕГН **********, е предявила срещу ответника „С.-К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.

Ш., пл. „О.” № 13Б, ЕИК ***, иск за присъждане на недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, сключен помежду им.

Ищцата пояснява, че на 26.12.2025 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 1594754, с главница от 715,81 евро. Сочи, че е платила на ответната страна цялата главница по кредита, както и още 62,92 евро. Смята, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от с. з. Счита, че поради недействителността на сделката последната сума трябва да й бъде възстановена, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (04.06.2026 г.) до погасяването.

Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът настоява за отхвърлянето на иска и за присъждане на съдебноделоводни разходи. Излага доводи, че договорът е валиден и не страда от порока, релевиран от ищцата, при което няма основание претендираната сума да бъде връщана.

1

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предявеният иск е с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1/28.05.1979 г., Пленум на ВС).

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесния договор помежду им, както и за плащане от ищцата в полза на ответника по този договор цялата главница и на исковата сума.

От съдържанието на договора и на общите му условия, копия от които са приобщени към доказателствения материал, стават ясни и основните параметри на процесното кредитно отношение, относими към разглеждания правен спор, а именно:

- главница (кредитна сума) – 1 400 лв. (715,81 евро);

- годишен процент на разходите – 42,58 %;

- годишен лихвен процент – 36 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1 756,27 лв. (897,97 евро), от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 356,27 лв. (182,16 евро);

- срок – 12 месеца;

- годишният процент на разходите по кредита „изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“ (т. 7 от раздел ІІ на общите условия към договора).

От приложеното към исковата молба удостоверение за активен кредит, издадено от ответното дружество, се потвърждава, че ищцата е заплатила по кредита общо 778,73 евро, при което платената сума, надвишаваща главницата, е 62,92 евро (778,73 – 715,81 = 62,92).

Анализираната сделка разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято търговска дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал 2 качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит.

В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК).

Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, с който е свързана ищцовата претенция, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

3

Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).

Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен по този ред, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

След като ищцата е платила на ответното дружество цялата главница по кредита, както и още 62,92 евро, последната сума се явява дадена без основание и трябва да й бъде възстановена (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).

В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е основателен.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищцовата страна, включват внесената държавна такса – 25,56 евро.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който й е предоставил – Д.

Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч, с адрес на кантората в гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис 30, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал.

2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 120 евро (с включен ДДС от 20 евро).

Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една такава ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.

Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена искова молба, която е ориентирана към доводи за недължимо плащане на претендираната сума. Проведено е само едно открито заседание, в което 4 процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет е на много ниска материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Изтъкнатото в предходния абзац, съобразно данните от делото, отговаря и на критериите, въведени с актуалния нормативен режим на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представения документ, изходящ от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г, II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.” № 13Б, ЕИК ***, да заплати на С. А. Я., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Р.“ № 1, ЕГН **********, следните суми:

- 62,92 евро, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с № 1594754 от 26.12.2025 г., сключен между С. А. Я. (като кредитополучател) и „С.-К.“ АД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2026 г., до погасяването, както и

- 25,56 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „С.-К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. „О.” № 13Б, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч, с адрес на кантората в гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 7, ет. 4, офис 30, сумата от 120 евро – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на ищцовата страна по делото.