Решение № 2687 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330113237 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване на установено, че Д. П. П. дължи на „Кредито“ ЕООД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № *** г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата на *** лева – незаплатени вноски по главницата по Договор за кредит № ****** от *** г. за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – *** г., до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на *** лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г.

Ищецът сочи, че предмет на настоящото дело са само претенциите за главница и възнаградителна лихва по Договор за кредит от *** г., тъй като с влязло в сила решение е установено, че неустоечната клауза по договора за кредит е недействителна. Твърди се, че по силата на сключения договор за кредит на ответника е предоставена в заем сумата от *** лв. за срок от 7 месеца, като същата е следвало да се върне до *** г., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сочи се, че договорът е сключен онлайн, като общата стойност на сумата, която ответникът се е задължил да върне, е *** лева при лихвен процент *** и ГПР ***. Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи горните суми по договора за кредит. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника, който заявява, че с влязло в сила решение е установена недействителност на клаузата за неустойка, Сочи, че е заплатил шест вноски по *** лв., поради 1 което счита, че е заплатил изцяло задълженията за главница и лихва и претенцията е неоснователна. Моли същата да се отхвърли. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Основателността на исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД зависи от осъществяването на следния фактически състав: наличието на облигационна връзка между страните по договор за заем, в това число - реално предоставяне на заемната сума; изрична писмена уговорка за дължимостта на възнаградителна лихва; настъпване падежа за плащане на претендираните суми в сочения размер.

Като безспорен факт с доклада по делото, допълнен в открито съдебно заседание на 13.01.2023 г., бе обявено, че между страните е сключен Договор за кредит № ****** от *** г. и между страните е възникнала облигационна връзка. Установява се от приложения по частното дело договор, че съгласно същия ищецът се е задължил да предостави на ответника заем в размер на *** лв. Ищецът реално е предал сумата в размер на *** лв. на ответника съгласно представените принтирани копия на имейли от системата на „Ипей“ (epay).

Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва това обстоятелство. В същото време то се потвърждава и от поведението на ответника, който съгласно представената справка по делото е заплатил на ищеца две погасителни вноски всяка в размер на *** лв. съответно на *** г. и на *** г.

(стр. 43 от исковото производство). Следва да се посочи още, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен именно с предаване на заемната сума.

Установява се от цитирания по-горе договор за кредит и приложения към него погасителен план, че страните са уговорили лихвен процент по кредита в размер на ***, като размерът на възнаградителната лихва, която се дължи, е *** лв. Договорът е сключен от разС.ие – в онлайн среда, като страните изрично са се уговорили, че по този начин се сключва договорът и направените онлайн изявления имат значение на електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. А това води до извода, че правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните (по арг. от чл.

13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В тази връзка и съгласно чл. 26 от Договора за кредит във връзка с приложения Погасителен план съдът намира, че клаузата за възнаградителна лихва е уговорена писмено и в съответствие с чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД.

Падежът на всички погасителни вноски е настъпил на *** г. съгласно чл. 34 от Договора за кредит. Това води до извода, че вземанията за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, вкл. в претендирания помалък размер с исковата молба.

Спорът между страните по делото се концентрира именно върху 2 размера на претенциите с оглед твърдението на ответника, че напълно ги е погасил чрез плащане. Доколкото се доказа, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница в размер на *** лв. и възнаградителна лихва в размер на *** лв., а исковите претенции са в по-малък размер, в тежест на ответника е да докаже твърденията си за извършено плащане и по този начин чрез насрещно доказване да обори тезата за размера на вземанията.

Установява се твърдението на ответника, че е платил 2 вноски по договора в размер на *** лв. Това обстоятелство се установява от представената от ищеца справка за извършените от ответника плащания. Не се установява възражението на ответника, че е направил още 4 вноски по *** лв. или общо 6 вноски. Съдът изрично е разпределил в тежест на ответника да докаже, че е платил сумите по исковите претенции. В тази връзка той е направил единствено искане за представяне на цитираната по-горе справка от ищеца. Тя обаче не установява изцяло твърденията на ответника. Не може да се приеме, че посоченото на втори ред от справката плащане на *** лв., представлява връщане на заемната сума. Това става ясно, като се види, че на 1 и 2 ред от справката е посочена една и съща дата за усвояване на сумата и нейното изплащане, както и факта, че след тази дата са постъпили две вноски по кредита, платени от ответника. От това се прави извод, че посочването на ред 2 от справката означава изплащането на заемната сума от кредитора на заемателя. По повод наличието на плащания от страна на ответника бе назначена съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца, който впоследствие не оказа съдействие на вещото лице да извърши справка в счетоводството, за да извърши експертизата. Това поведение на ищеца обаче не може да се преценява по реда на чл.161 ГПК, тъй като фактите, за които е искана експертизата, не са били в тежест на ищеца да доказва, а на ответника.

Допълнителен довод в тази посока е обстоятелството, че ответникът нито е поискал експертиза от своя страна, нито е посочил, че ще се ползва от поисканата от ищеца, нито е поискал повторна експертиза. Пасивното му процесуално поведение препятства прилагането на последиците по чл.161 ГПК, тъй като право на ищеца е да се откаже от искането за експертиза, което на практика прави, като не оказва съдействие, доколкото тя е само по негово искане и по факти, които не са в негова доказателствена тежест.

Установява се от справката за платени суми, потвърдена и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема за компетентно и мотивирано изготвено, че ответникът е платил *** лв. от които***лв. главница, *** лв. – възнградителна лихва и*** лв. – неустойка.

Тези изводи напълно отговарят на твърденията на ищеца в заявлението и в исковата молба за остатъка от дължимите суми. Ето защо неоснователни са твърденията на ответника, че видно от самата претенция на ищеца били платени повече от две вноски. Ирелевантно за настоящия казус е обстоятелството, че със заявлението ищецът е търсил сума за неустойка, която е недължима между страните поради обявяването за недействителна на клаузата за неустойка. Този факт обаче има друго значение.

Безспорно е между страните, че клаузата за неустойка по договора за кредит е обявена за недействителна с влязло в сила решение на РС Пловдив, поради което заплатената от ответника сума в размер на ***лв., прихваната за неустойка, следва да бъде разпределена по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД като 3 платена по исковите претенции съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК. С тази сума изцяло се погасява претенцията за възнаградителна лихва в размер на *** лв., а с останалите ***лв. следва да се намали претенцията за главница до размер от***лв. Само до тази сума е основателна исковата претенция.

Предвид изложеното, съдът намира, че възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че е направил шест плащания по *** лв., както и в откритото съдебно заседание на 15.02.2023 г., че цялата сума е върната, са частично основателни. Искът за възнаградителна лихва подлежи изцяло на отхвърляне, а за главницата ще се уважи до размер от *** лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане – като законна последица от уважаване на иска. В останалата част искът за главница ще се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход от спора на всяка страна се дължат разноски по съразмерност. Относно разноските на ищеца в заповедното производство:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от адв. С. М. М. Х. от САК като представител на ищеца, за което има надлежна представителна власт (пълномощното на стр. 60 от заповедното дело). В същото време по делото липсват доказателства, че за оказаната правна помощ на адв. Х. е платено адвокатско възнаграждение.

Такова е платено на друго адвокатско дружество, което не е доказано да има връзка с адв. Х. или да му е превъзложило работата, а имено - адвокатско дружество „***“. Ето защо не се доказва, че адвокатското възнаграждение е платено именно за извършената адвокатска работа от представляващия адвокат по делото. Същото се отнася и за претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство. Следователно, исканите разноски от ищеца за адвокатски хонорар в заповедното и в исковото производство не следва да се присъждат. В полза на ищеца следва да се присъди съразмерно на установеното му вземане по заповедта за изпълнение сумата в размер на *** лв. за държавна такса, като е взето предвид непредявяването на иск за част от вземанията по заповедта. Ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на *** лв. по исковото производство, поради което следва да бъде осъден да я заплати на основание чл.77 от ГПК. На ответника следва да се присъди за платен адвокатски хонорар в заповедното и в исковото производство по съразмерност сумата от ***,*** лв., съответно – сумата от *** лв. По отношение на платения депозит за вещо лице в размер на *** лв, съдът счита, че същият следва да остане в тежест на ишеца, доколкото същият с поведението си препятства пълноценното извършване на експертизата и я сведе до преповтаряне на писмените доказателства по делото, които съдът би могъл да анализира и без счетоводна експертиза. Ето защо тези разноски не следва да се възлагат по съразмерност.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по

4 предявения от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК:204554530, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап.10 иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че Д. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, му дължи следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС, а именно: сумата в размер на *** лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ******/***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – ***г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до първоначалната претенция от *** лв.