Определение № 279 от 23.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600223 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. чл. 309 от НПК.

С определение № 349/14.07.2026 г., постановено по НОХД № 202/2026 г. по реда на чл. 309, ал. 1 от НПК Ловешки окръжен съд е потвърдил взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. П. Г..

Против това определение е депозирана частна жалба от упълномощения му защитник – адв. З.. Със същата е наведено бланкетно оплакване за неправилност на постановения съдебен акт и по реда на настоящото производство се отправя искане за неговата отмяната и постановяване на нов, с който се измени мярката за неотклонение в по-лека такава.

Окръжна прокуратура - Ловеч не е заела становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд, след като съобрази наведените с жалбата оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество - е неоснователна.

С Присъда № 22/14.07.2026 г., постановена по НОХД № 202/2026 г. на Ловешки окръжен съд подс. В. П. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е осъден на 2 години "Лишаване от свобода". Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален "Общ" режим.

След произнасяне на присъдата с протоколно Определение № 349/14.07.2026 г., съдът законосъобразно по реда на чл. 309, ал. 1 от НПК е потвърдил взетата спрямо подсъдимия Г. мярка за неотклонение "Задържане под стража".

За да постанови атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отчел постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание, приемайки, че определената до момента мярка за неотклонение продължава да изпълнява предназначението си и не се налага нейното изменение.

1

Независимо от лаконичността на мотивите, то същите явно сочат на липсата на новонастъпили обстоятелства, обуславящи ревизия на първоначалната преценка за взетата мярка за неотклонение. От материалите по делото е установимо, че не са налице доказателства, разколебаващи този извод. Постановената ефективна присъда от 2 години „Лишаване от свобода“, независимо от приспадането на времето, през което Г. е бил задържан, съществено променя интензитета на опасността от укриване, респективно се явява значително мотивиращ фактор и увеличаващ съответно риска подсъдимият да се укрие и по този начин да осуети привеждането в изпълнение. Към тези аргументи следва да се добави и констатирания му опит да избяга по време на извършваната му проверка от органите на полицията, което още един път идва да покаже завишеност на риска от укриването му. В принципен план мярката за неотклонение обезпечава цялостното развитие на наказателния процес, а не само отделни негови фази и стадии. Разгледана в този аспект и изхождайки от етапа на развитие на настоящото производство /приключило с първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на НПК/, настоящият състав на апелативния съд намира, че за осъществяване на целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК следва да продължи действието на наличната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“. Необходимо е да се сподели, че ограниченията свързани с тази най - тежка мярка имат и своята легитимна цел, а именно – обезпечаване в бъдеще на нормалния процесуален ход на делото в случай на атакуване на присъдата /тъй като делото все още не е решено окончателно с влязъл в сила съдебен акт/, каквато готовност е заявена от защитата, установимо от настоящата частна жалба.

В изложения смисъл се налага извод за адекватност на наличната мярка за неотклонение / предвид наложеното с присъдата наказание/ по чл. 309, ал. 2 от НПК, а бланкетните възражения на защитата за неправилност на оспореното определение, не могат да обусловят различен извод от този, до който е достигнал ревизирания съд.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение, с което е била потвърдена наличната мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на подсъдимия В. П. Г. за законосъобразно и подлежащо на потвърждаване, а частната жалба като неоснователна - отхвърлена.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 349/14.07.2026 г., постановено по НОХД № 202/2026 г. на Окръжен съд – Ловеч.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2