Решение № 108 от 23.12.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Момчилград, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200266 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.

АНГ. АНГ. с ЕГН- **********61, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 4996043 на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП , на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез адв.С.Н. от АКПловдив, се изразява недоволството от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е неправилно и незаконосъобразно издаден. Иска отмяната на ел.фиш.

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован,чрез упълномощеният защитник- адв.С.Н. от АК- Пловдив, не се явява и не се представлява, като от защитника са постъпили допълнителни мотиви към жалбата, която се поддържа- с развити допълнителни доводи в насока на липса на извършено адм.деяние, допуснати от АНО нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на ел.фиш и се претендират разноски.

1

Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, не се представлява и като от ю.к. П. е постъпило писмено становище по жалбата, която се намира за неоснователна, както и се претендират разноски, респ. иска се намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност. От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 4996043 на ОДМВР-Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т. 4 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за това, че на 11.06.2021г. в 09,23ч. в Извън населено място, по път Е 85 1-5, км 374+100, в посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“, при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- л.а. „*******“ с рег.№ *****, е извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1- M 555. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 50 км/ч, установената скорост е била 8 9 км/ч, а превишението е било с 39 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

Като доказателство по делото АНО е приложил 1/ клип от радар № 555 от посочената дата /11.06.2021г., 09,14 часа/- съдържащ снимка на знак „В 26“ за разрешена скорост от 50 км/ч, в която са отразени и координатите на местоположението на знака и посоката на движение; както и 2/ клип от радар № 555, който съдържа 4 бр. снимки от процесната дата и час, в който се вижда МПС с рег.№ *****, като измерената скорост е 9 2 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., и превишение на скоростта с 42 км/ час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 89 км/ час. Сиреч, в ел.фиш АНО е приложил и законовият толеранс от минус 3 км/ч. Към този клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото АТСС.

2

В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

С копие на протокол със съответен рег. № на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на процесната дата/11.06.2021г. за времето от 09,00 часа до 11,00 часа е било разположено Е 85 1-5, км 374+100- съгласно географската карта-цитирана по-горе/, в посока на движение гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният знак е възлизало на 150 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 14 клипа /с нарушения/ с посочените номера, в т.ч. и процесният, упоменат по-горе, клип- №8308. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол. От Протокол № 24.02.2012г., Протокол за извършено обучение от 24.02.2012г., протокол за монтаж и настройка и Удостоверение за одобрен тип за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за експлоатация към момента на проверката/респ. установяване на нарушението /за последното са налице данни в Протокол за използване на АТСС/- до м.10.2021г.

Със справка от сектор КАТ- ПП се установява, че автомобилът, с който е допуснато нарушението за скорост, и е предмет на процесният ел.фиш е собственост на жалбоподателят по настоящото производство.

По делото е приложена Заповед за утвърждаване на образец на ел.фиш, както и копие на методически указания, касаещ реда за 3 обработка, съставяне и отчет на ел.фишове за нарушения, установени с АТСС.

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и в срок- приема се, че е такава поради обстоятелството за неангажиране на доказателства от АНО за връчването на електронният фиш на жалбоподателят по делото, поради и което съдът приема, че е същата е подадена в срок.

Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва , както и същи я т да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния т час, както и регистрационният номер на автомобила, 4 а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място, а това е територията на Община Кирково /което се установява с горните доказателства/, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение п о чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация.

В тази насока следва да се упомене, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС е прието, че издаването на електронният фиш е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим- без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на 5

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и същите могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТСС, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение. Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе 6

Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният ел.фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - посоченият по-горе по вид и №, за което свидетелства приложеният клип със съответният номер о т датата на нарушението , който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административно- наказателният процес.

Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателят. Същият не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което съдът намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.