Решение № 320 от 03.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Велико Търново, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.12.2022 година по гр. дело № 740 по описа на Павликенски районен съд за 2021 година спрямо Х. Г. Х. и З. В. П. е прието за установено, че П. И. Б. и Т. И. А. са собственици на нива от 30,585 дка с идентификатор ***, ливада от 4,7 дка, № ***, нива от 11,326 дка № ***, нива от 10,531 дка № *** и изоставени трайни насаждения от 1,3 дка № ***, всички в землището на ....

Присъдено е владението върху имотите. На ищците са присъдени им разноски.

Решението е обжалвано от Х. Г. Х. и З. В. П. с доводи за неправилна преценка на доказателствата и погрешно приложение на материалния закон. Претендират отмяна на атакуваното и постановяване на ново решение, отхвърлящо исковете с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответниците по жалбата - П. И. Б. и Т. И. А. – са изложили доводи за правилност на атакуваното решение. Претендират разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 и чл. 77, предложение второ, от Закона за собствеността във връзка с чл. 5 от Закона за наследството и чл. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Ищците - П. И. Б. и Т. И. А. - излагат в исковата си молба, че на основание 1 наследяване по закон от Т.К.М., починал през 1973 година, реституция по реда на ЗСПЗЗ и придобивна давност, текла в полза на баща им И.К., починал на 06.08.2017 година, от 1994 година насетне, притежават в собственост нива от 30,585 дка с идентификатор ***, ливада от 4,7 дка, № ***, нива от 11,326 дка № ***, нива от 10,531 дка № *** и изоставени трайни насаждения от 1,3 дка № ***, всички в землището на .... С твърдение първият ответник да е прехвърлил на втория една втора идеална част от имотите, а последният да ги владее, по реда на настоящото производство претендират да се признае правото им на собственост и да им се присъди владението върху имотите.

Претендират разноски.

Ответникът Х. Г. Х. твърди имотите да са наследствени от Т.К.. На основание наследяване от майка си З.Т. е придобил половината от тях и валидно ги е прехвърлил на втория ответник.

Ответникът З. В. П. излага довод за процедурна недопустимост на предявения иск. Спорът бил решен с влязло в сила решение по гр.дело № 148 по описа на Павликенски районен съд за 2019 година. На основание сочените от първия ответник сделки твърди да притежава в собственост една втора идеална част от процесните имоти.

По отвода за сила на пресъдено нещо:

Идентичността на страните, правото на собственост и обектите на собственост по настоящото дело и по приложеното гр.дело № 148 по описа на Павликенски районен съд за 2019 година не са спорни. Разлика се наблюдава в основанието на исковете по двете дела.

Докато искът по делото от 2019 година е основан на наследяване и отказ от наследство по смисъла на чл.52 във връзка с чл. 53 от ЗН от страна на майката на ответника Х. Х., искът по настоящото дело се основана на твърдение имотите да са владени в срока на придобивната давност по чл. 79 от ЗС от бащата на ищците, а впоследствие и от самите ищци. Разликата в основанията на исковете изключва приложимостта на чл. 298, ал. 1 във връзка с чл. 299, ал.

1, предложение първо, от ГПК и налага разглеждането на спора по същество. По фактическия състав на придобивната давност, решението по приложеното дело не формира сила на пресъдено нещо.

По същество:

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от приложените реституционно решение на Общинската служба по земеделие, гр. Павликени от 24.10.1994 година и удостоверения за наследници, че спорните имоти са реституирани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на наследниците на Т.К.М., починал през 1973 година, че негови наследници по закон са децата му И.Т.К., баща на ищците, починал на 06.08.2017 година, и З.Т.Т., майка на ответника Х. Х., починала на 20.05.2011 година. Първият 2 ответник е прехвърлил на втория идеални части от спорните имоти – приложените нотариални актове за дарение и продажба от 2018 година.

Имотите са обработвани от бащата на ищците от 1994 година до смъртта му през 2017 година – показанията на свидетелите Д. Х.а, Д.Д. и И.В..

Искът е неоснователен. Съдът го отхвърля, водим от следните съображения.

Част от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 от Закона за собствеността – превръщането на осъществяваната от И.К. фактическа власт върху земеделските земи във владение за себе си и позоваването на давността – е недоказана.

Реституцията на имотите през 1994 година е създала съсобственост между бащата на ищците, сестрата му З.Т. майка им и П.Т.М., починала през 1997 година. За да придобие по оригинерен път частите от имотите на сестра си и майка си, нужно е било И.К. да преобразува държането на идеалните им части във владение за себе си като им заяви, че ще третира земите за свои или като извършва действия, несъвместими със сложилото се като последица от реституцията съпритежание. Ползването на земеделските имоти, дори реколтата от тях ползувателят да прибира за себе си, не е такова преобразуване.

Стопанисването на дадена вещ и ползването на добивите от нея да се третира за преобразуване на държане във владение би означавало да се подхвърли на риск правото на съсобственика, който владее чрез друг съсобственик. Правото на собственост, като всяко вещно право, не изисква да бъде упражнявано, за да съществува за своя титуляр.

Законодателното решението е в обратната посока – титулярът на вещно право го изгубва само ако ес откаже от него или друг го придобие – чл. 99 от Закона за собствеността. Затова и намерението за промяна в основанието на осъществяваната фактическа власт във владение законът не предполага. Преобразуването не е доказано, независимо четвървеконвното стопанисване на земите.

Не е доказан и фактът на позоваване на придобивната давност, ако хипотетично се приеме, че владението е било годно да породи собственост. Давността – погасителна или придобивна – не се прилага служебно – чл. 84 от Закона за собствеността във връзка с чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, и е неясно, ако И.К. е владеел частите на останалите съсобственици, а не ги е държал за тях, защо не се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка или по друг начин не е манифестирал, че иска да се ползва от последиците на оригинерното придобиване.

Доводите на ищците са неоснователни. Показанията на сочените от ищците свидетели, на които се основава тезата им за владение в срока на придобивна давност, установяват обичайно ползване на земите и са противоречиви. Преди всичко свидетелите изрично подчертават че спор между И.К., от една страна и сестра му З., респективно племенника му Х. Х., относно собствеността на имотите не е имало. Това е повече от нормално, когато владеещият чрез друг съсобственик не вижда заплаха за своето право. Че ответникът Х. Х. е считал, че владее чрез вуйчо си И.К. в годините назад е видно от позицията му по въпроса за собствеността при предявяване на иска, по който е образувано 3 гр.дело № 148 по описа на Павликенски районен съд за 2019 година. Там ответникът изрично се позовава на наследяването от майка си, отричайки действието на отказа от наследството на дядо му Т.М. и претендирайки право на собственост.

Показанията на свидетелката Д. Х.а, освен безспорното ползване на земите от бащата на ищците, разкрива важен детайл в отношенията между страните. През 2017 година тя открила с изненада, че има и други собственици. Ответникът Х. Х. „ .. направил договор за целите ниви …“. Ако на този ответник е противопоставено намерение за своене и това своене е доказано, неясно е защо той предприема собственически действия, като отдава имотите под аренда. Налага се изводът, че в най добрия за ищците случай владението на баща им е било съмнително, а такова владение не е годно да породи собственост. По изричните им признания в исковата молба по гр.дело № 148 по описа на Павликенски районен съд за 2019 година, към 2018 година те не владеят спорната една втора идеална част от земите. Иначе не биха търсили ревандикирането й от втория ответник.

Голословно и недоказано е споразумението между преките наследници на Т.М. реституираните земи да останат за бащата на ищците. Отказът от наследство на майка и сестра са индиция, но не и доказателство в тази насока, защото законът не се интересува от причината, заради която едно лице се отказва от нечие наследство.

Вторият ответник на основание неоспорените договори за дарение и продажба владее имотите на противопоставимо на ищците основание по смисъла на чл. 108 от Закона за собствеността. Правото да ползват своята идеална част ищците могат да реализират по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Ревандикационният иск не може да бъде уважен при положение, че ответникът З. П. владее на правно основание и не спори правата на ищците в съсобствеността.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответниците имат право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от по 726,30 лв.

Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло по реда на чл. 271 от ГПК решението от 13.12.2022 година по гр. дело № 740 по описа на Павликенски районен съд за 2021 година, вместо което постановява:

Отхвърля предявения от П. И. Б., ЕГН: ********** от ..., и Т. И. А., ЕГН: ********** от ..., против Х. Г. Х., ЕГН: **********, ..., и З. В. П., ЕГН: **********, ..., и с к, с който на основание чл. 108 и чл. 77, предложение второ, от Закона за собствеността във връзка с чл. 5 от Закона за наследството и чл. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи претендират да се признае спрямо ответниците че са собственици и да им се присъди 4 владението на нива от 30,585 дка с идентификатор ***, ливада от 4,7 дка, № ***, нива от 11,326 дка № ***, нива от 10,531 дка № *** и изоставени трайни насаждения от 1,3 дка № ***, всички в землището на ..., като неоснователни

Осъжда П. И. Б., ЕГН: ********** от ..., да заплати на Х. Г. Х., ЕГН: **********, ..., сумата от 726,30 (седемстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Осъжда Т. И. А., ЕГН: ********** от ..., да заплати на З. В. П., ЕГН: **********, ..., сумата от 726,30 (седемстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5