Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1371 от 06.12.2021, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1544/2021
Вид
Решение № 1371
Подписан
06.12.2021
В сила
30.12.2021
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110101544 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "Адванс Финанс" ООД град София срещу Я. Р. Я. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че на 05.08.2015 година между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я. Р. Я. е сключен Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта.

Посочва, че съгласно договора, картоиздателят издава кредитна карта в полза на картодържателя, която може да използва за теглене на суми до определен лимит, като върху използваната част от кредитния лимит се дължи договорна лихва и всеки месец картоиздателят изпраща до длъжника извлечение за транзакциите с картата през предходния месец, за начислените лихви и такси, както и за размера на дължимата от длъжника минимална погасителна вноска за съответния месец и срока за нейното плащане. Твърди, че ответникът преустановил плащанията за обслужване на задълженията си по договора, като първото допуснато просрочие е от 01.06.2016 година. Посочва, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2019 година и Приложение № 1 от 01.08.2019 година, сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ищеца, вземанията по описаното правоотношение са прехвърлени на ищцовото дружество, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.

99, ал. 3 ЗЗД. Направено е искане Я. Р. Я. да бъде осъден да заплати на ищцовото 1 дружество сумата в размер 1 000.00 лева, представляваща главница, дължима по Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Направено е и искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно лично на ответника на 30.07.2021 година, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представения заверен препис от Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година /л. 4-16/ се установява, че между “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД град София и ответника е сключен посочения договор, по силата на който банката е издала на ответника безконтактна кредитна карта с чип на името на картодържателя с персонален идентификационен номер, за използване на кредитен лимит, който съгласно чл. 31 от договора е в размер на 1 000.00 лева, за извършване на изброените в договора операции. В договора изрично са посочени лихвените условия /чл. 33/, по отношение на ползваната част от кредитния лимит, както и допълните такси във връзка с използването на картата.

От Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2019 година, ведно с Приложение № 1А /л. 17-19/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Адванс Финанс" ООД вземанията си от ответника, произтичащи от посочения по-горе Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година, описани в Приложение № 1А, като са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора, главницата и др. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 21/ цедентът е потвърдил, че вземанията, произхождащи от договори за кредитни карти, посочени в Приложение № 1А са прехвърлени на цесионера. Приложено е пълномощно във връзка с цесията /л. 22/. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника /л. 20/, препис от което е връчено на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 60-65/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че първото просрочие по договора за издаване и ползване на кредитна карта е от 02.02.2016 година, а последното отчетено постъпление по сметката за обслужване на 2 кредитната карта е от 01.06.2016 година. Общата дължима по договора сума за просрочие е в размер на 1 070.05 лева, от която 973.36 лева – главница, сумата в размер на 52.78 лева – редовна лихва, сумата в размер на 2.00 лева – обезщетение за забава и сумата в размер на 41.91 лева – такси.

Видно от приложената по делото вносна бележка /л. 69/ на 22.11.2021 година Я.Я. е превел по сметка на „Адванс Финанс“ ООД сумата в размер на 1 250.00 лева, с основание „гр.д. 1544/2021 по описа на ВТРС“.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен от "Адванс Финанс" ООД град София срещу Я. Р. Я. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД . С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за издаване и използване на кредитна карта, усвояването на кредитния лимит по договора от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираното вземане, както и прехвърлянето на вземането по договора на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

В случая по делото кредитодателят по договора за издаване и използване на кредитна карта, сключен с ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2019 година, ведно с Приложение № 1А към него, в който цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година, сключен със Я. Р. Я.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото 3 доказателствата безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията преди образуване на делото, но към исковата молба е приложено уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента.

Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същото до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за издаване и използване на кредитна карта, сключен със Я. Р. Я..

Ответникът по делото не оспорва, а и от събраните доказателства безспорно се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година. Банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника платежна карта за извършване на уговорените в договора платежни операции и е отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева - /чл. 31 от договора/.

От заключението на изслушаната от съда съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че ответникът е извършвал транзакции с предоставената му картата, изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства, както и че първото просрочие по договора за издаване и ползване на кредитна карта е от 02.02.2016 година, а последното отчетено постъпление по сметката за обслужване на кредитната карта е от 01.06.2016 година. Общата дължима по договора сума за просрочие е в размер на 1 070.05 лева, от която 973.36 лева – главница, сумата в размер на 52.78 лева – редовна лихва, сумата в размер на 2.00 лева – обезщетение за забава и сумата в размер на 41.91 лева – такси. лед 06.02.2015г. Усвояването на суми по кредита е породило задължението на картодържателя да погасява минимална погасителна вноска в сроковете, предвидени в договора, като неизпълнението на това задължение поражда правото на кредитодателя да начислява лихвите и таксите, уговорени с него.

В случая по делото ответникът не оспорва задълженията си по договора за издаване и използване на кредитната карта, като е представил по делото вносна бележка /л. 69/ от 22.11.2021 година, видно от която Я. Р. Я. е превел по сметка на „Адванс Финанс“ ООД сумата в размер на 1 250.00 лева, с основание „гр.д. 1544/2021 по описа на ВТРС“. Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител по 4 делото, е изразил становище /л. 72/, че претендираните по делото суми са постъпили по сметката на дружеството.

В този смисъл няма спор по делото, че претендираната с исковата молба сума, както и разноските по делото, са платени в хода на процеса, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане, респективно – предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен на това основание.

Водим от всичко изложено по-горе, Великотърновският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "АДВАНС ФИНАНС" ООД, със седалище и адрес на управление град София, район Подуяне, ул. „Резбарска“ № 5, с ЕИК 205292235 срещу Я. Р. Я. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/ - главница, представляваща задължение по Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, поради плащането й в хода на процеса.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5