Решение № 1295 от 02.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Перник, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Д. Г., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. А. П. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 1840.27 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., вкл. за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, сумата от 360.43 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г., 1820.18 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/, както и направените разноски по делото в размер на 44.01 лева за държавна такса и 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС /въз основа на заповед № 5282 за изпълнение на парично задължение от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС/ и които суми са предмет на изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., на изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и на изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. Перник, кв. *********, бл. 12, вх. В, ап. 55.

Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, 1 като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за вземанията по същата в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 28.12.2012 г. В последния обаче ЕГН на длъжника било изписано погрешно. Поради това и същото било „забелено“ от листа от помощта на корекционна течност и така останало единствено имено на длъжника. Поради това последният излага подробни, че процесният изпълнителен лист бил неправомерно корегиран, а самият ищец не бил вписан правилно като длъжник в него.

За събиране на вземанията си по лист обаче дружеството образувало изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.. По същото обаче не били извършвани изпълнителни действия. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погА.и по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл.

111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла.

Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б.. По същото по искане на ответника били предприети поредица от изпълнителни действия. Суми обаче така и не били събрани.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист от 28.12.2012 г. и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на Пернишкия РС, както и съобщения по изпълнително дело № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е три изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., изп. д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погА.и по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2390/2021 г. по описа 2 на ЧСИ С. Б., както и уведомително писмо относно изп.д. № 569/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. от ЧСИ В..

В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ищеца С. Д. Г. за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5282 от 22.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник. Въз основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 28.12.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 01.04.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А. В.. От ЧСИ В. е постъпило уведомително писмо, че изп.д. № 569/2013 г. със страни „Топлофикация Перник“ АД като взискател и С. Д. Г. като длъжник е унищожено, поради което и същото не може да бъде представено. Уточнено е че изпълнителното дело е архивирано на 19.06.2017 г. По другите изпълнителни дела, обаче е налично копие от изпълнителния лист. От печат на гърба на същия и настоящият състав установява, че изп.д. № 569/2013 г. на ЧСИ В. е образувано именно на 01.04.2013 г. В печата е отбелязано и че има извършено изпълнително действие – от 13.05.2013 г., но не се посочва какво е същото. Отбелязано е и че има събрана сума в размер на 106 лева.

На следващо място по делото се установява, че въз основа на изпълнителния лист от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник по молба на ответното дружество от 03.02.2017 г. срещу ищеца като длъжник е образувано и второ изпълнително дело – изп.д. № 591/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника С. Д. Г..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 591/2017 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника С. Д. Г., но до него не е изпратена дори покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, нито са събрани суми. Постъпила е молба от взискателя за изпращане на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител, но това също не е сторено. Поради това през 2021 г. взискателят е поискал и му е бил върнат оригинала на изпълнителния лист.

3

Отново въз основа на изпълнителния лист от 28.12.2012 г. по молба на взискателя ответник от 05.08.2021 г. срещу С. Д. Г. е образувано и трето изпълнително дело – по описа на ЧСИ С. Б., като отново е поискано налагане на запор на вземания на длъжника. Извършени са справки за имущественото състояние на лицето и в тази връзка е наложен запор на банкова сметка на длъжника и на МПС на длъжника и двата от 16.08.2021 г. Отново на 16.08.2021 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, която няма данни да е връчена, но съгласно която дългът му към посочената дата възлиза на: 1840.27 лева – главница, 1647.91 лева – лихви, 498.44 лева – неолихвяема сума, 5 лева – разноски, 151.80 лева – разноски изпълнително дело, 416.80 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с ДДС и 100 лева – други разноски.

Предвид наложения запор от длъжника С. Д. Г. е събрана сумата от общо 2370.99 лева, разпределена на 22.07.2022 г. – като 2129.49 лева са преведени на взискателя с такса превод от 1.5 лева, а 240 лева с ДДС са разпределени в полза на съдебния изпълнител /съгласно печати на гърба на изпълнителния лист/.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 28.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 7241/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2390/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б./.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за следните суми: 1840.27 лева – главница за неплатена топлинна енергия, 360.43 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 85.50 лева – остатък законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.10.2012 г. до 18.07.2022 г. /датата на исковата молба/.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, 4 в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погА. по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.