Решение № 67 от 18.07.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 5/2023
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 18.07.2023
- Състав
- БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 503, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Търговище, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело № 20233500900005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ. Иск за неимуществени вреди в размер на 500 000 лева и иск за имуществени вреди в размер на 41 662,40 лева.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. *******, ул. Д-р ******* № ****, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат 176984955, представлявано от адвокат Г. Б. – управител, срещу “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), регистрационен номер: D- TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, електронен адрес: [email protected], представлявано от адвокат С. М., САК, адрес: гр. *******, ул. „*******” №****, ет. ****, с цена на исковите претенции: 500 000 лв. (петстотин хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 41 662,40 (четиридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет) лева - обезщетение за имуществени вреди, касаещи разходи за лечение, с правно основание в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ.
В исковата молба се твърди следното: На 14.09.2022 г., около 01:00 часа, по път II-51, се движи МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 AMP’, с per. № GGXS6363, управлявано от И. Я. И.. В района на км. 50+667 м., поради 1 движение с несъобразена с пътните условия скорост, водачът губи контрол над управляваното от него МПС, отклонява се вдясно, напуска пътното платно и се блъска в скат. При настъпилия пътен инцидент тежко е пострадал Е. Х. М. - ищецът, който е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан. Образуваното срещу водача наказателно производство ДП № 366/2022 г., по описа на РУ - Попово, съотв. пр. пр. № 2102/2022 г., по описа на РП – Търговище, било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24. ал. 1,т. 9 НПК.
Ищецът твърди, че при посоченото ПТП е претърпял „счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито L1“. След проведена компютърна томография на цяло тяло, лекарите са установили травматична фрактура, засягаща тялото на прешлен L1, дислокация на фрагмент с релативна спинална стеноза (стеснение на гръбначния канал), данни за компресия на сегмент на гръбначния мозък на ниво прешлен L1, данни за фрактура на напречен израстък на прешлен Thl2. На 15.09.2022 г. в „МБАЛ Св. Панталеймон - Плевен“ ООД на пострадалия е извършена оперативна интервенция на лумбалния прешлен, изразяваща се в ламинектомия и декомпресия, след което е извършена реклинация на прешлена, който впоследствие е стабилизиран чрез инструментация. При извършените консултации след операцията, специалист невролог е констатирал възможност за движения в минимален обем в проксималната мускулатура около тазовия пояс и бедрена мускулатура, но и долна вяла парапареза от тежка степен на подбедриците (предна и задна група мускули), колянна и ахилова арефлексия, сетивни нарушения от прешлен ТХ10 надолу вдясно и ТХ11 надолу вляво.
Въпреки проведена интензивна рехабилитация, ищецът твърди, че към момента няма чувствителност в двата долни крайника и е напълно обездвижен на легло, като престоят му в лечебното заведение продължава.
Това налага непрестанна денонощна грижа и помощ, както от страна на медицински специалисти, така и от специално нает придружител, които да му помагат в битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Според лекарските прогнози той ще остане инвалид до живот. Преживеният пътен инцидент рефлектирал драстично и върху психиката на пострадалия.
Вследствие на преживения силен стрес, Е. М. не е на себе си, все още не може да възприеме случващото се около него и сегашното си положение. Той е в 2 тревожно съС.ие, сънува кошмари, свързани с инцидента, изпада в съС.ия на агония и мъка, затваря се в себе си и отказва да комуникира с близките си.
Изпитва панически страх от мисълта, че ще остане инвалид завинаги и никога няма да може да проходи. Притеснява се как ще се грижи за прехраната на семейството си.
Във връзка с получените увреждания ищецът твърди, че към настоящия момент е сторил разходи в общ размер на 41 662,40 (четиридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет) лева по приложени фактури.
Според ищеца, виновен за настъпване на ПТП е водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛЦ 63 АМГ”, с per. № GGXS6363 И. И.. Към датата на настъпване на инцидента автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „НГМ Versicherung AG”, полица № D/5085/V-073-358-141.
На 06.10.2022 г. от името на ищеца е подадена молба до „Авус България Регулиране на щети” ЕООД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент, но отговор от немския застраховател няма.
Предвид гореизложеното, ищецът предявява настоящите искови претенции да бъде осъден ответника да му заплати 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен като частичен от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 41 662,40 (четиридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и два лева и четиридесет) лева - обезщетение за имуществени вреди, касаещи разходи за лечение. В съдебно заседание искът за неимуществени вреди е увеличен на 500 000 лева.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява следното становище по исковите претенции: Считат исковата молба за нередовна поради липса на конкретизация на твърдените от ищеца претърпени от него неимуществени вреди. Оспорват размера на предявения иск за неимуществени вреди. Считат, че обезщетението следва да се определя в съответствие с реално причинени вреди, а не за евентуални, хипотетични или основаващи се на прогнози вреди. Възразяват срещу 3 размера на претендираното обезщетение от 500 000 (петстотин хиляди) лева, предявен като частичен за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, тъй като претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства нито на търпените вреди, нито на възприетото от съдебната практика. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е. М. в размер на 90 %. Съпричиняване в размер на 70% поради това, че М. е бил без поставен обезопасителен колан. В отговора се твърди, че водачът И. И., както и самият Е. М., са употребили „райски газ“ непосредствено преди катастрофата. След като доброволно се е качил в автомобил, който е управляван от водач, който непосредствено преди инцидента е употребил „райски газ“, то пострадалият сам се е поставил в положение на опасност, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с 10%. Отделно от това се твърди, че водачът И. е бил неправоспособен, тъй като свидетелството му за управление на МПС е било отнето. Твърди се, че това обстоятелство е станало известно на М., който е присъствал на проведения разговор между полицая Х. Г. и И. И. относно липсата на свидетелство за управление. Така, след като е узнал, че водачът И. е неправоспособен, М. съзнателно е допуснал да бъде пътник в МПС, управлявано от неправоспособно лице. С това си поведение М. също е допринесъл за настъпване на вредите, който принос определят на 10 %. И употребата на „райски газ“, и липсата на валидно СУМПС сами по себе си, а и в съвкупност са достатъчно рискови обстоятелства, водещи до ПТП, които пострадалият е могъл да избегне, ако доброволно не се е качил да пътува в МПС, управлявано от И.
Ответникът твърди, че на репариране подлежат онези имуществени вреди, които пострадалият е понесъл и които са в пряка причинно-следствена връзка с вредата. Претенцията е за 41 662.40 лв. разходи за лечение, които разходи не са направени от ищеца. Видно е от вносни бележки за плащания по фактури, че наредител на плащанията не е Е. М.. След като няма обедняване в неговата имуществена сфера, то не е налице и задължение за обезщетяване на това обедняване.От друга страна, оспорват наличието на причинно-следствена връзка между вредата и разходите за лечение. Видно е от епикриза от „МБАЛ Търговище“ ЕАД, че причина за преместването на Е. М. в лечебно заведение в гр.Плевен не е от медицински характер, а е „по настояване на близките на пациента“. Твърди се, че не са били налице обективни данни за 4 наложителност на такива по вид и обем процедури, каквито са осъществени спрямо ищеца, още повече като се има предвид, че същият е неосигурен и безработен. Ответникът твърди, че пострадалият М. не е положил грижа да изпълни законовото си задължение да заплаща здравноосигурителни вноски, които биха покрили в голяма степен евентуални разходи за лечение. Като не е положил дължима грижа, то М. сам се е поставил в положение да не може да ползва безплатна медицинска помощ
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищeца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания и се конкретизира допълнително исковата претенция. В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Считат твърдението на ответника, че пострадалият не е пътувал с поставен предпазен колан, за недоказано. Няма данни ищецът да е бил в автомобила без поставен колан, в нарушение на законови разпоредби на ЗДвП. Твърдят, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Това става ясно от получените травматични увреждания при пострадалия, които са позиционирани в областта на гръбначния стълб в поясната област.
Счупването на прешлена при ищеца е получено при подскачането на автомобила вследствие на удара в крайпътния скат и последващото му падане. При него първоначално гръбнакът се е разтегнал при отскачане на автомобила, след което вследствие на рязкото „приземяване“ на автомобила гръбнакът се е свил и така се е получила фрактурата на прешлена.
От друга страна, в случай че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан и с оглед интензивността на удара, който се явява челен, то уврежданията, които биха настъпили щяли да са с много по-тежък характер и локализирани в областта на главата на ищеца. Твърдението, че тялото на ищеца се е движило свободно в купето на автомобила и доказателство за това е повреденото панорамно стъкло, не отговаря на обективната истина. От приложения с настоящата допълнителна искова молба фотоалбум е видно, че е отворена въздушната възглавница на автомобила. В такъв случай тялото на ищеца не е възможно изобщо да контактува с предното панорамно стъкло.
В подкрепа на твърденията, че ищецът е бил с поставен колан при настъпване на инцидента е и фактът, че въздушната възглавница не би се задействала в случай, че коланът не е бил поставен. Още повече, че в случай 5 на непоставени колани, при движение на процесния автомобил се включва звукова сигнализация, чийто сигнал става нетърпим при по-дълго пътуване, каквото е и в конкретния случай.
Твърди се още, че напълно недоказани и неоснователни са твърденията на ответника за употребата на „райски газ“ от страна на водача И.. Още повече, че не става ясно по какъв начин ответникът твърди, че това е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Необосновано е, според ищеца, и възражението за липсата на свидетелство за управление на водача И. И..
Видно от приложения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16/14.09.2022 г., издаден от РУ - Попово е отбелязано, че водачът има валидно свидетелство за управление, с валидност до 25.10.2030 г., като в тази си част констативния протокол е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти.
С ДИМ са направени оспорвания по част от доказателствените искания на ответното застрахователно дружество.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. Във връзка с представеното от тях писмо от автоексперт от 01.2023 г. и оспорено от ищеца, молят да се допусне до разпит експертът, който е извършил оглед и проверка на цялостното съС.ие на автомобила след настъпване на ПТП. Твърди се, че огледът е извършен в ****** по повод предявена от собственика на автомобила претенция за обезщетение по застраховка „автокаско“. Отделно молят да им бъде издадено удостоверение, по силата на което да се снабдят с друго такова от НАП относно банкови сметки и имущество, притежавано от Е. М. преди преди 14.09.2022 год. По така направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото в съдебно заседние.