Решение № 464 от 14.12.2021, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 464 14.12.2021 год. гр. Стара

Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа год. в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА

ДРАГНЕВА

М. РУСЕВ при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №97 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на М.М.С. *** срещу

Решение №487 от 08.12.2020 год., постановено по адм. дело №537/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на М.М.С. сумата от 100.00 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, вследствие на неосигуряване на необходимите битови и санитарно- хигиенни условия в Арест – Стара Загора за периода 05.04.2019 год. – 02.05.2019 год., в който период е бил задържан в ареста и е отхвърлен иска до размера от 60 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.

Касационният жалбоподател М.М.С. излага съображения за несъставомерност на решението, тъй като правното основание за този иск е чл.2в и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както го е квалифицирал съдът по чл.284 и чл.285, ал.12 от ЗИНЗС. Счита на следващо място, че първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо решение, тъй като са били отхвърлени всички негови доказателствени искания, като му е отказано да му се предостави копие от „арестантското му досие“ и му е даден седемдневен срок да се запознае с него.

Въпреки това, досието е било прието като доказателство по делото. Решението е и незаконосъобразно, поради нарушаване на процесуалните му права. Твърди също така, че за процесния период не са му били осигурявани разходки на открито, а в килиите в които е бил настанен, минималната площ е била под изискуемата такава от закона, нямало е достатъчно слънчева светлина, санитарно-хигиенни условия – нямало е тоалетна и течаща вода в килията, като не са му били удовлетворени исканията за назначаване на експертизи за доказване на тези обстоятелства. Не е съгласен и с приетите от съда условия относно санитарното помещение, относно приготвянето и разнасянето на храната. Аналогични са му оплакванията относно твърденията му за исканията от негова страна за медицински прегледи, както и че му е бил счупен черепа, както и че не са му били осигурявани възможности за телефонни обаждания, а е прието точно обратното от страна на съда – не е бил поискал фонокарта, поради което и не е налице нарушение на правата му. Твърди също така, че не му е било осигурявано редовно свиждане, тъй като негов приятел е бил върнат, тъй като не го бил заявил. Излага доводи, че е следвало след като е дошъл човек на свиждане при него, да го уведомят и при негово желание да му бъде осигурено такова свиждане. Същият не е могъл да го заяви, тъй като са му били отказани телефонни обаждания. Въз основа на всички тези оплаквания, счита, че необосновано е присъдено такова обезщетение в такъв минимален размер от сто лева. Въз основа на изложените аргументи, счита, че иска му е доказан в пълна степен и моли да уважен като такъв в пълен размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Стара

Загора се е развило по исковата молба на М.М.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“), гр. София, с която на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл.284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 05.04.2019 год. – 10.06.2019 год., в който е пребивавал в Ареста Стара Загора, като условията не отговаряли на законовите изисквания. Размерът на предявеният иск е бил 60 000.00 лв. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГД“ИН“ да заплати на С. обезщетение в размер на 100.00 лв. за периода 05.04.2019 год. – 02.05.2019 год., вследствие на не осигуряването на минимална жилищна площ, за липса на постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрени, на реален престой на открито, неосигуряване на нормална лична хигиена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са установени незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно относно размера на присъденото обезщетение.

По отношение на касационната жалба на М.М.С.:

Не е спорно по делото, че са установени по безспорен начин неправомерните действия на ответника, изразяващи се в не осигуряването на минимална жилищна площ, за липса на постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрени, на реален престой на открито, неосигуряване на нормална лична хигиена. В оспореното решение са изложени подробни мотиви относно законовите задължение на ответника по делото, съответно неспазването им, които се споделят и от настоящата инстанция. Всичките те не могат да бъдат разглеждани поотделно, а единствено и само в съвкупност. Претендираното обезщетение следва да се определи като се има предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изпълнявало задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Неоснователно е касационното оплакване за несъставомерност на решението, тъй като правното основание на предявеният от М.С. иск е чл.2в и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както го е квалифицирал съдът по чл.284 и чл.285, ал.12 от ЗИНЗС. Следва да се отбележи, че правното основание на дадена искова претенция се определя според установените по делото факти и търсеното обезщетение, като в правомощията на съда е да определи правилната правна квалификация на иска. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а именно: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Налице са всичките законови предпоставки въз основа на изложените в исковата молба факти, за квалифицирането на предявеният иск като такъв по чл.284 от ЗИНЗС и като го е сторил съдът е постановил едно допустимо решение. Не е ясно какво е вложил като смисъл в употребеният израз „несъставомерно решение“ касаторът, тъй като такова касационно основание в чл.209 от АПК не е предвидено.

Настоящата съдебна инстанция не намира за основателни и наведените касационни оплаквания за не представянето от страна на ответника на така нареченото по делото „арестанско досие“. Отразените в него факти, в голямата си част са ирелевантни за настоящия спор, а дори и да са релевантни, приемането като писмено доказателство подкрепя постановеното решение. Представянето му от страна ответника по делото, дава възможност на касатора да се запознае с него и да направи съответните възражения.

Процесуалното бездействие на С. за запознаване с това досие, не представлява допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, тъй като не е ограничено правото му на защита. Всъщност съдържащите се в него документи нямат отношения към условията в които е осъществено изпълнението на мярката „задържане под стража“.

Неоснователни и са останалите касационни оплаквания изложени в касационната жалба, по отношение не осигуряване разходки на открито, както и че в килиите в които е бил настанен, минималната площ е била под изискуемата такава от закона, нямало е достатъчно слънчева светлина, санитарно-хигиенни условия – нямало е тоалетна и течаща вода в килията, като не са му били удовлетворени исканията за назначаване на експертизи. Съдът е приел, че са налице твърдените от С. оплаквания в исковата молба за посоченият в решението период, които съгласно закона се предполагат до доказване на противното, поради което и е присъдил съответното обезщетение. Ако бе приел обратното, то искът би бил неоснователен и недоказан. Правилно е прието от съда, че след 02.05.2019 год. когато е преместен Ареста Стара Загора от сградата, находяща се на адрес ул.“Граф Игнатиев“№16 в Затвора Стара Загора, условията са променени и задържането под стража е изпълнено при наличието на условия, които отговарят на законовите изисквания.

Аналогични са съображенията и относно оплакванията в касационната жалба за исканията от страна С. за медицински прегледи, и не осигуряване редовно свиждане. В кориците по делото са събрани множество писмени доказателства относно здравословното състояние на С. към момента на настаняването му в Ареста Стара Загора, както и при неговото освобождаване.

Съдът ги е обсъдил подробно и правилно е кредитирал същите, а други не е взел в предвид, поради неотносимостта им към исковият период. Мотивите на съда в тази насока се споделят и от настоящата касационна инстанция.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба относно не осигуряването на свиждане от страна на ответника по касация и на телефонни разговори. Не е доказано в производството пред Административният съд, че е налице такова ограничаване от ГДИН. Не е установено с надлежни доказателствени средства от страна на С., че е налице такова допуснато нарушение от страна на ответната страна.

При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка „задържане под стража”, неминуемо са му причинили негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние.