Решение № 1463 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330206640 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8506042509, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на ****** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От жалбоподателя се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

ЕФ е издаден за това, че на 09.01.2023г., в 11:54 часа, е установено 1 нарушение № F1D7D9FD40BA3F72E053011F160AFF81, с ППС ******, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път 64 км 45+850, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Времето и мястото на движение на процесното МПС, както и неговите технически характеристики, екологична категория, регистрационен номер и с о б с т в е н и к се установяват по несъмнен начин от представения по преписката Доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, които съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са годно доказателство за пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.

Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона ( чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП), каквото е процесното, е приложима тол таксата по смисъла на чл.

10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал.4, вр. ал.1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база 2 изминато разстояние:

-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;

-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т.7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР);

-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни относно географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т.8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Същевременно данните, предавани по реда на чл. 13 и чл. 14 от Наредбата представляват т.нар „тол декларация“ по смисъла на Общите условия на АПИ, разбирана като: „съвкупност от данните, генерирани от GNSS бордово устройство (географско местоположение – съгласно ISO 17575-1, ISO 17575-2 и ISO 17575-3), данните за ППС (емисионен клас, ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на Бордово устройство, дата и час на навлизане в тол сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855:2016 и използвани за определяне на дължимата тол такса от Клиента.“ Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един алтернативните методи за отчитане чрез маршрутна карта или чрез тол декларация (по реда на чл. 13 или 14 от Наредбата) е вменено в основно задължение:

- както на водача на МПС в чл. 139, ал.7 ЗДвП, неизпълнението на което задължение се санкционира по реда на чл. 179, ал.3а от ЗДвП;

- така и собственика/ползвателя на МПС в чл. 102, ал.2 ЗДвП, санкцията за неизпълнение на което задължение е уредена в чл. 179, ал.3б ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3д ЗДвП отговорност по чл. 179, ал.3б ЗДвП не се носи, ако е ангажирана отговорността по чл. 179, ал.3а ЗДвП. В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за санкциониране на действителния водач на МПС, поради което правилно е ангажирана отговорността на собственика на МПС.

От систематичното тълкуване на нормите на чл. 139, ал.7 ЗДвП, чл. 102, ал.2 от ЗДвП и чл. 179, ал.3а-3б ЗДвП следва, че неизпълнението на задължението за деклариране на тол данни, въз основа на които да се определи дължимата тол такса, може да бъде в две форми:

-пълно неизпълнение на задължението, ако за процесното МПС с даден регистрационен номер изобщо липсват закупена маршрутна карта или подадена валидна тол декларация;

-частично неизпълнение на задължението, ако е налице закупена маршрутна карта или е подадена валидна тол декларация, но заплатената категория е по-малка от действителната, тоест ако декларираните тол 3 данни са неверни по някой от показателите и това е довело до начисляването и респективно заплащането на по-ниска тол такса.

Тези две алтернативни форми на неизпълнение на задължението (цялостно и частично) са намерили отражение и в одобрените образци за електронни фишове, приложени по преписката.

В случая на дееца е вменено частично неизпълнение на задължението.

Видно от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, конкретната „тол категория“, на която съответства конкретен размер на дължимата тол такса, зависи от няколко променливи, както следва:

-вид на МПС: товарен автомобил или МПС, предназначено за превоз на пътници (автобус);

-технически допустима максимална маса на МПС;

-брой оси на МПС;

-екологична категория на МПС;

-вид на пътя, по който преминава МПС- автомагистрала, републикански път първи клас или републикански път втори клас;

-изминато разстояние в километри.

Погрешното деклариране (съзнателно или неволно) на данните по всеки един от показателите може да доведе до определяне на по-ниска тол категория, респективно до заплащане на по-ниска тол такса от реално дължимата.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА, ОТНОСИМИ

КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.

Съгласно чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, сред задължителните реквизити на ЕФ е описание на фактическите признаци на нарушението.

Трайната съдебна практика последователно е приемала, че това изискване ще е спазено, ако в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин са посочени всички съставомерни признаци на деянието, които позволяват да се направи извод за допуснато нарушение и неговата правна квалификация.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект (точно какъвто е ЕФ, който представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, съчетаващ по своето правно действие функциите, както на АУАН, така и на НП според ТР 1/2014 на ВАС) следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа 4 в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Предвид вменената форма на изпълнително деяние- частично начисляване и заплащане на дължимата тол такса, спазването на изискванията на чл. 189ж ЗДвП е налагало в ЕФ точно, ясно и конкретно да се изложат фактите, които обуславят този извод.

Вместо това в обжалвания ЕФ са посочени характеристиките на процесното МПС, както и правният извод на наказващия орган, че платената категория е по-малка от измерената, но липсват каквито и да било факти, които да позволят проверката му.

По-конкретно от съдържанието на ЕФ не става ясно защо наказващият орган счита, че не е заплатена пълната дължима тол такса:

-дали защото в тол декларацията неправилно е деклариран вида на МПСтоварно или за превоз на пътници;

-дали в тол декларацията са посочени по-малък брой оси от действителните;

-дали в тол декларацията е посочена по-малка обща технически допустима максимална маса от действителната;

-дали в тол декларацията е посочена по-ниска екологична категория от действителната;

-дали неправилно е посочен ползвания пътен участък- автомагистрала, път I клас или път II клас;

-или реално са изминати повече километри от декларираното;

-или не на последно място, всички декларирани данни са коректни, но просто собственикът е внесъл тол такса в по-малък размер от дължимата и каква е причината за това, както и каква е разликата между дължима и заплатена такса.

Липсата на изложение на посочената правно релевантна информация в ЕФ напрактика лишава съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващият орган, че платената категория е по-малка от измерената.

Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който в качеството си на въззивна инстанция за първи път с акта си да установи наличието на посочените съставомерни обстоятелства.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти 5 нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.