Определение № 686 от 20.10.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 686

20.10.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Първи граждански състав

На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20201700500603 по описа за 2020 година като разгледа докладваното от Татяна Тодорова въззивно частно гражданско дело № 20201700500603 по описа за 2020 г.

Производството по делото е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощникът им юрисконсулт Р. И., против определение № 2809 от 03.08.2020 г., по ч.гр.д. № 2613 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 16913/28.07.2020 г. на ПРС, подадена от частния жалбоподател за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г. на ПРС, като бъде разпоредено плащане от длъжника и на законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2019 г.

Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за неправилен, като твърди, че съгласно тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК, било прието, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, а за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действащия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора поради изменението. Не счита, че заявителят има законово задължение да конкретизира законната лихва по период и размер, когато окончателният размер и период на същата е неопределяем към момента, доколкото законната лихва се претендира до окончателното изплащане на вземането. Също така счита, че няма законово основание, на което да се дължи държавна такса за претендираната законна лихва, поради това, че вземането за лихва не се прекратява с инициирането на съдебното производство, а продължава да тече до заплащане на главното вземане, и същата била претендирана като едно общо и неделимо вземане, поради което и не 1 следвало да бъде разделяно на отделни периоди и размери. Сочи, че в българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск, и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не следва да се дължи и държавна такса, като силата на присъдено нещо се разпростира и върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва, който размер на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. Изложеното било приложимо и относно Заповедното производство, доколкото в обратния смисъл липсвали законови разпоредби. Твърди, че не е налице хипотеза, в която предявява самостоятелен иск обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, в който случай, би се дължало заплащане на държавна такса на основание чл.72, ал.1 от ГПК.

На следващо място счита, че съгласно тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., по тълк.д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК подобен тип индивидуализация на задължението е относима към лихви, чийто период за издължаване е вече настъпил и може да бъде определен, а в случая това не било така, тъй като не било ясно кога задължението ще бъде погасено в цялост. В тази насока се позовава и на тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., по тълк.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи законна лихва за забава до датата на плащането, но в него не било посочено, че е необходим подобен тип индивидуализация, в какъвто смисъл били указанията на съдебния състав.

Поради изложеното в частната жалба, счита, че върху претенцията за законна лихва, не следва да се дължи държавна такса и не следва да се определя периодът и размерът й на този етап от производството, поради което законната лихва следвало да бъде присъдена и за периода, предхождащ обявяването на извънредното положение, а именно от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входирането й в съда.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. М. Д., като вместо него бъде постановено издаване на Заповед за изпълнение относно претендираната със заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на законната лихва, считано от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входирането и в съда.

Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба и юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът Д. М. Д. не е взела становище по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ч.гр.д. № 2613/2020 г. на ПРС е образувано по заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. М.

Д. за следните вземания: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 561.54 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 651.69 лева за 2 периода от 01.11.2019 г. до 27.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 774.61 лева; непогасени такси по Тарифа да извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20.00 лева за периода от 16.07.2017 г. до 27.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; непогасена лихва за забава в размер на 192.42 лева от 02.04.2016 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост, както и законна лихва, считано от 27.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до изплащане на вземането, което произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № *** г.

С разпореждане от 12.06.2020 г., ПРС е уважил частично подаденото заявление, като е разпоредил да бъде издадена Заповед за изпълнение в полза на заявителя, за сумите: главница в размер на 861.54 лева, договорна лихва в размер на 651.69 лева, наказателна лихва в размер на 192.42 лева и законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за разноските в заповедното производство в размер на сумата от 34.51 лева – държавна такса и 34.51 лева – юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД, в частта, с която е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за следните суми: сумата от 774.61 лева – представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 20.00 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.07.2017 г. до 27.08.2019 г. С оглед разпореденото в полза на заявителя е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г.

С молба от 27.07.2020 г., „Профи кредит България“ ЕООД е поискал от ПРС да бъде допусната поправка на ЯФГ в постановения съдебен акт, като в издадената Заповед за изпълнение им бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на предсрочната изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението от ответника.

С определение № 2809 от 03.08.2020 г., ПРС е оставил без уважение молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г. на ПРС, като бъде разпоредено плащане от длъжника и на законната лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., като е приел, че в заповедното производство по чл.410 от ГПК заявителят може да претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 27.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., но като отделна претенция, която е индивидуализирана като размер и период, в който случай следва да бъде заплатена и дължимата държавна такса, а в конкретния случай, претенцията била заявена не като самостоятелна претенция, а като законна последица на заявлението.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, настоящият състав съобрази следното:

Задължението за лихва е граждански плод, който от една страна представлява цена при ползването на парични средства, а от друга страна възнаграждение за тяхното ползването. Когато задължението за лихва е уговорено между страните, по своята същност представлява възнаграждение за ползването на паричната сума или за 3 възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния договор.

Лихвите имат както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност.

При наличието на задължение, произтичащо от главница, и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва, но и следва да се прави разграничение между възнаградителната лихва, каквато се уговаря между страните в различни хипотези, и законната лихва за забава, каквато се начислява при неизпълнение на парично задължение (чл.86 от ЗЗД).

Възнаградителната лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение: тя се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа и по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.

Мораторната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това обезщетението в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. В този смисъл е решение № 211/26.01.2017 г. на ВКС по т. дело № 958/2016 г., ГК, III г. о.

Законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване и следва да бъде заявено като самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата, респ. като последица от уважаване на претендираното със заявлението вземане. Обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата, докато законната лихва се дължи от датата на постъпване на молбата в съда, респ. от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда. В посочения смисъл са определение № 235 от 17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. дело № 233/2009 г., ІІ т.о. и решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г., І т.о.

Обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер.

Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск, респ. подаване на заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер.