Решение № 747 от 09.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №

20223100501117 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 12681/04.05.2022г. на длъжника Р. Ф. Р. ЕГН **********, чрез процесуален представител против действия на съдебния изпълнител - Разпореждане от 12.04.2022г., с което е оставена без уважение молба на Р.Р. вх.№ 09796/08.04.2022г. с искане производството по изп.дело да бъде прекратено на основание чл. 433 ал.1 т. 5 и т.8 от ГПК, както и да бъдат вдигнати наложените по делото запори.

В жалбата са изложени аргументи, че по делото е настъпила перемпция, както и, че сумите по преведената по сметка на ЧСИ сума от 379.95 лева в резултат на наложения запор на банкова сметка на длъжника в „Райфайзенбанк/България/ ЕАД, по която същия получава трудовото си възнаграждение е в нарушение на чл. 444-447 от ГПК, т. к. се като е несеквестируем доход.

Претендира отмяна на обжалваното разпореждане и възстановяване на всички неправилни и незаконосъобразни принудително взети размери /несеквестируеми доходи/ по изпълнителното дело, в едно със законна лихва до изплащането им.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК взискателя „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" с ЕИК: 203037835 , чрез процесуален представител е депозирал възражение, в което оспорва жалбата на длъжника и претендират оставянето й без уважение.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на същата.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срок , от процесуално легитимирано да обжалва лице – 1 длъжника по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп.дело № 20208920400060 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с per. е образувано на 15.01.2020г. на основание чл.426 от ГПК по молба на „ Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" с ЕИК: 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „ Люлин", № 892 , район на действие ВОС, бул. Панчо Владигеров № 21, ет. 4, офис 13, представлявано заедно от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев срещу Р. Ф.

Р. с ЕГН: **********, с адрес: обл. Варна, гр. Долни Чифлик, ул. Ботевска №33, въз основа на Изпълнителен лист № 1916 от 11.03.2019г. издаден от Районен съд - Варна, на основание чл. 404,т.1 и чл. 405, ал.1 от ГПК и Решение № 366/31.01.2019г. по гр.д. № 11286/2018г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, влязло в законна сила на 31.01.2019г.

С разпореждане от 04.02.2020г. като взискател по право е присъединен НАП на основание чл. 458, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 191,ал.З от ДОПК.

Още с молбата за образуване на изп.производство взискателя е направил искане за насочване на изпълнението върху цялото имущество на длъжника , включително и за налагане на запор на банкови сметки.

ПДИ както и както и уведомлението по чл. 458 от ГПК е редовно връчено на длъжника на 02.03.2020г.

На основание чл. 450 от ГПК са предприети обезпечителните действия - наложени запори на притежаваните от длъжника банкови сметки в банка „Първа инвестиционна банка" АД, в „Райфайзенбанк" ЕАД/запорно съобщение изх.№ 2712 от 14.02.2020г. /, „ Експресбанк" АД и в „ Ти Би Ай Банк" ЕАД.

Въз основа на депозирана от взискателя молба с вх. № 8290/27.05.2020г. , разпореждане от 10.06.2020г. на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи за 26.08.2020г. находящи се на адреса на длъжника Р. Ф. Р., а именно: гр. Долни Чифлик, ул. Ботевска № 33.

Съобщението е редовно връчено на длъжника на 14.07.2020г.

На 13.08.2020г. е депозирана молба от длъжника Р. Ф. Р. с искане да заплаща задълженията си на месечни вноски и да бъде отменен насрочения опис на движими вещи. Постъпилата молба е изпратена за становище , такова е депозирано,като молбата на длъжника Р. Ф. Р. е уважена от взискателя и насрочения опис на движими вещи е отменен.

На 21.01.2021 г. е депозира молба от длъжника Р. Ф. Р. с искане, да му бъде разрешено да погасява задължението си на месечни вноски от по 20.00лева. Същата е изпратена за становище на взискател на 24.01.2021 г.

На 27.01.2021 г. взискателя изпраща становище с което уважава молбата на длъжника и желае всички други обезпечителни мерки да останат.

На 08.04.2021 г. е депозирана молба с вх. № 14284 от длъжника Р. Ф. Р. чрез пълномощник: адв. С.К., с личен № 1600130990, с искане изпълнително дело № 20208920400060 да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. В същата се излагат твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл. 446, ал. 4 от ГПК, като цитират и съдебна практика.

На 07.06.2021г. е депозирана молба от взискател с искане да бъде извършена справка НАП за притежаваните от длъжника недвижими имоти, движима собственост, декларирани доходи от наеми и др./, регистрирани трудови договори, като след изготвянето и да се изпрати на взискателя за становище и налагане на обезпечителни мерки.

На 19.01.2022r. е депозирана молба с вх. № 01020 от длъжника Р. Ф. Р. чрез пълномощник: адв. С.К., с искане изпълнително дело № 20208920400060 да бъде прекратено на основание чл. 433, an. 1, т.8 от ГПК. В молба се твърди също, че направените плащания по изпълнителното дело са незаконосъобразни, тъй като се явяват несеквестируем доход. Цитира се и практика на ВКС.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 19.01.2022г. същата е оставена без уважение, като за това изразено становище от съдебния изпълнител, същият е изложил подробно и обстоятелствено своите мотиви. Указал е на молителя, че същото подлежи на обжалване по реда на чл. 436 от ГПК.

В последствие по делото чрез ЧСИ и ВОС от длъжника са постъпвали молби с идентично съдържание и искания, по които няма произнасяне със съдебен акт.

На 21.01.2022г. в уточнително съобщение с изх. № 1311/21.01.2022г. до „ Райфайзенбанк" ЕАД, ЧСИ на основание чл. 431, ал.З от ГПК е поискал информация от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като е задължил същите да предоставят информация за произхода на средствата, постъпващи по банковата сметка на длъжника, както и за характера на сумите, които са преведени по сметката на съдебния изпълнител и попадат ли същите в обхвата на чл. 446 и сл. от ГПК.

На 02.02.2022г. в депозиран отговор с вх. № 02709/02.02.2022г. от „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, с които уведомяват, че произхода на преведената сума от 379.95 лв. по изпълнително дело № 20208920400060 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, от сметка с титуляр Р. Ф. Р., са постъпления с основание „ мес.12.2021г.Трудови договори без Стара Загора", над размера на минималната работна заплата за страната за 2021 г.

На 11.02.2022г. на основание 462, ал.1 от ГПК , съдебния изпълнител е предявил разпределение на страните по изпълнителното дело, за което са били редовно уведомени, видно от материалите по дело и по -точно, на длъжникът Р. Ф. Р. чрез пълномощник: адв. С.К., редовно уведомени на 24.01.2022г.

ЧСИ е постановил обжалваното разпореждане от 12.04.2022г. в отговор на постъпила на 08.04.2022г. молба от длъжника Р.

Ф. Р. чрез пълномощник: адв. С.К. и заявеното възражение за несеквестируемост на постъпила сума, с искане за прекратяване на същото на основание чл. 433 ал.1 т.5 и т.8 от ГПК, както и вдигане на всички наложени по делото запори.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 2 следното:

Съгласно приетото в т.13 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК:

Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

В мотивите към него е посочено,че секвестируема е наличността по сметка преди постъпването на последното по ред „плащане“,т.к. това са спестявания на длъжника.

Съгласно чл. 446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Според ал. 2 на чл. 446а от ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

В процесния случай, видно от материалите по делото въззивникът получава трудово възнаграждение в размерите по чл.446 ал.1 т.1 от ГПК/при минимална работна заплата към м.01.2022г. от 650.00 лева /, а именно – 1037.54 лева, както и изплаща издръжка на едно непълнолетно дете – л. 170-172, том.І от изп.дело, което по смисъла на цитираната разпоредба означава, че от трудовото му възнаграждение може да се удържа ¼ от същото , а именно сумата от 259.39 лева, а останалия доход от 778.15 лева е несеквестируем.

С оглед изложеното, действията на ЧСИ Христо Георгиев, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника – за сумата над 259.39 лева – чрез налагането на запор върху банковата му сметка с IBAN:BG63 RZBB 91551009160845 в „Райфайзенбанк:България“ ЕАД и удържане на суми над 259.39 лева от банковата сметка на длъжника и превеждането по сметка на ЧСИ Христо Георгиев в изпълнение на наложения запор са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

В т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че налагането на запор от ЧСИ само по себе си не нарушава секвестиреуемостта,т.е. не е след действията несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не е я нарушават. Ето защо възраженията на жалбоподателя за отмяна на всички запори наложени по изп.дело е неоснователно и в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви не е налице и хипотезата на чл. 433 ал.1 т.5 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. С т. 10 от T P № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/201 Зг., ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.

3

Следва да се има предвид, и че с настъпване на основанието на чл. 433, ал. 1 т.8 от ГПК прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването му т.е. то има само декларативно действие, не и конститутивно. Изпълнителният процес при разглежданото основание се прекратява ex lege /по силата на закона/ с факта на изтичане на посочения в закона срок.

Прекратяването на това основание има пряка връзка с изтичане на давността за самото в з е м а н е . В конкретния случай, дали вземането на взискателя, включително присъединения такъв НАП, е прекратено по давност или не касателно настоящя жалбоподател не може да бъде предмет на произнасяне в настоящото производство. установява, че

Разпечатката съдържа 54 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a61dd0ff-69d7-4622-b708-b36de5280235