Решение № 9 от 10.01.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е №

9 гр. София, 10.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О

Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 98 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ –

И.В.П., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от САК е предявил срещу З. АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2017 год., около 12.00 часа, в гр.С., по ул.“Преспа“ в района на бл.8 и бл.3, между лек автомобил марка Фолксваген, модел Поло, с peг. № СО 0836 АС, управляван от К.Й.К. и пресичащият пътното платно на ул. Преспа, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - И.В.П., по вина на водача на МПС застраховани при ответника, със застрахователна полица № BG/22/117000221799 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 20.01.2017 год. до 19.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 14.06.2018 год., до окончателното му заплащане, както и сумата в размер на 694.26 лева, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 20.10.2018 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 30.11.2017г., около 12.00 часа, в гр. С. лек автомобил марка Фолксваген модел Поло с peг. № СО 0836 АС, управляван от К.Й.К., ЕГН с посока на движение към МБАЛ – С.. В района между бл. № 8 и бл. № 3 не пропуснал пресичащият с бавен ход пътното платно на ул. Преспа, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - И.В.П. и го ударил.

При удара ищецът сочи, че паднал на пътното платно и ударил силно главата си.

Изложено е още в исковата молба, че водачът на МПС К.Й.К. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца следните телесни увреждания:

- Черепно-мозъчна травма;

- Сътресение на мозъка;

- Подкожен хематом в лявата тилно-теменна област;

- Непълна лезия на задния рог на вътрешния менискус на лявото коляно;

- Навяхване на предната кръстна връзка и следтравматичен медуларен оток в областта на вътрешния кондил на лявото бедро;

След пътно-транспортното произшествие водачът К. *** за оказване на спешна медицинска помощ и се върнал на местопроизшествието. След приложена терапия ищецът бил изписан на 08.12.2017г. с дадени препоръки за проследяване от личен лекар и контрол на параклинични изследвания.

В резултат на процесното пътно-транспортното произшествие ищецът - И.В.П. твърди, че дълго време търпял значителни болки и страдания - постоянно силно главоболие, придружено на моменти с гадене и замайване, тежест във врата, болки в лявото коляно, водещи до затруднено придвижване. Ищецът изключително трудно преодолявал стреса, предизвикан от пътно-транспортното произшествие – страхувал се да излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен.

Във връзка с лечението си ищецът излага, че е направил следните разходи:

• На 09.12.2017г. сумата от 9,40

(девет лева и четиридесет стотинки) лева за лекарства - флунаризин 1 опаковка и кавинтон форте 2 блистера;

• На 11.12.2017г. сумата от 630

(шестстотин и тридесет) лева за ЯМР - преглед на гл.мозък, съдова програма и ляво коляно;

• На 15.01.2018г. сумата от 16,70

(шестнадесет лева и седемдесет стотинки) лева за лекарства - афламил 1 опаковка и лаксафаст 1 опаковка;

• На 15.03.2018г. сумата от 38,16

(тридесет и осем лева и шестнадесет стотинки) лева за лекарства - терцеф 10 флакона; лидокаин 5 ампули; витамин В 1 опаковка; парацетамол 1 опаковка и аналгин 2 ампули.

Изложено е още в исковата молба, че автомобилът на виновният водач, участвал в процесното ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско застрахователно дружество.

На

28.12.2017г. ищецът предявил пред ответника писмена застрахователна претенция, а на 13.06.2018г. и на 19.07.2018г. представил допълнително доказателства и заявил допълнителни претенции. Те не били удовлетворени от ответника.

Именно поради това ищецът - И.В.П., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от САК, моли съда да осъди З.

АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** Д, по предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2017 год., около 12.00 часа, в гр.С., по ул.“Преспа“ в района на бл.8 и бл.3, между лек автомобил марка Фолксваген, модел Поло, с peг. № СО 0836 АС, управляван от К.Й.К. и пресичащият с бавен ход пътното платно на ул. Преспа, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец - И.В.П., по вина на водача на МПС застраховани при ответника, със застрахователна полица № BG/22/117000221799 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 20.01.2017 год. до 19.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 14.06.2018 год., до окончателното му заплащане, както и сумата в размер на 694.26 лева, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 20.10.2018 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

С определение от 14.05.2019 год. съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищецът от заплащане на държавна такса и разноски за производството по делото.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът З. АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка Фолксваген, модел Поло, с peг. № СО 0836 АС, по силата на Застрахователна полица № BG/22/117000221799 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 20.01.2017 год. до 19.01.2018 год., сключена с него.

Ответникът обаче оспорва твърденият от ищеца в исковата молба механизъм на ПТП.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като се бил движил по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителна искова молба.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеният с исковата молба констативен протокол № 198 от 07.12.2017г. е, че МПС с рег. № СО 0836 АС на 30.11.2017г. на ул.Преспа в гр.С., блъска пресичащия пътното платно от дясно на ляво пешеходец – И.В.П..

Установява се от протокол за оглед на местопроизшествие от 30.11.2017г., че същото не е запазено, описани са обектите около мястото на произшествието.

С писмена претенция вх. № 15129 от 28.12.2017г. до ответника по делото, ищецът е претендирал заплащането на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 30.11.2017г.

С молба от 13.06.2018г. ищецът е представил на ответника по предявената претенция удостоверение за банкова сметка *** с претенцията си. С молба от 19.07.2018г. ищецът е представил на ответника фактури и медицински направления.

От прието от съда заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че съобразно приложената медицинска документация по делото, в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът И.В.П. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с наличието на кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата теменно тилна област на главата, мозъчно сътресение и контузия на лявото коляно съпроводена с непълно разкъсване на медиалния менискус и разтежение на предната кръстата връзка. Вещото лице сочи, че контузията на главата с мозъчното сътресение, за което нямало данни да е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние, в момента на причиняване на травмата са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмата на лявото коляно изразяваща се в частично разкъсване на медиалния менискус и дисторзиото/разтежението/ на предната кръстата връзка причинили на ищеца трайно затруднение на движението на левия долен крайник.

При мекотъканното увреждане в областта на главата вещото лице сочи, че възстановителният процес приключвал за около 20-25 дни, за който период било налице пълно възстановяване на ищеца от получените травми. Травматичното увреждане на лявата колянна става обаче, особено лезията на медиалния менискус не можело да се възстанови без оперативно лечение, каквото към момента не било проведено.

Вещото лице установява, че механизмът на получаване на констатираните увреждания бил удари с / или върху твърди тъпи предмети, поради което било възможно да са причинени при ПТП и блъскане на пострадалия с автомобил.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че в случая ищецът е избрал да не се оперира, тъй като последната тенденция при травма на скъсан менискус била да не се провежда оперативно лечение. Излага още, че може да се възстанови травмата без оперативна намеса, тъй като при ищеца била частична лезията, някои оператори шиели с неясен ефект. По принцип се отстранявало скъсаното парче, най-често задната част. Новата методика била просто да се подобри смазването на ставата и да не се пипа това, което е скъсано. Вещото лице установява още в съдебно заседание, че по принцип в България се провежда оперативно лечение на този тип травми, но пациентът имал избор дали да го направи. Принципно не можело да се оправи коляното, ако не се оперира в кратък период, но ако се оперира можело да се оправи по-бързо, а можело и да стане по-зле.

Ако не се оперира повече от шест месеца състоянието можело да се стабилизира и човекът да си ходи, без да има големи проблеми. Ако имало обаче свободно подвижно парче операцията била задължителна. Вещото лице сочи, че не е пречка за възстановяването на ищеца обстоятелството, че не е опериран, още повече, че той бил с дегенеративни промени на ставите, така че болка щял да си има докато е жив.

Тези дегенеративни промени на ставите нямали отношение към процесното събитие, можело да се насложи просто болковият синдром.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно- автотехническа експертиза от заключението, на която се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 30.11.2017 година, през светлата част на денонощието, добра видимост, при мокро, незаледено асфалтово покритие, в град С. по улица „Преспа", пред блок №8 и блок №3, в посока към град С. се движил лек автомобил „Фолксваген Поло" с регистрационен номер СО 08 36 АС, управляван от К.Й.К..

В същото време и условия за движение от дясно наляво, по отношение посоката на движение на процесния автомобил се движил пешеходецът И.В.П. с ЕГН **********, който навлязъл в зоната на платното за движение и предвид описаните в протокола за оглед „зажулвания" по автомобила бил ударен с челната дясна част на лекия автомобил. Следите от приплъзване били описани като налични и в областта на преден десен калник и задна броня в дясната й част. В същото време констатираните травми по тялото на пострадалия били локализирани в лявата част на тялото, което потвърждава, че пешеходецът се движил от дясно на ляво по отношение посоката на движение на автомобила.