Решение № 265536 от 26.08.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 26.08.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 213 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 475250/22.08.2018г. по гр.д. № 45191 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 143-ти състав ”Е.Х.”АД,

ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, ул.

„******е осъдено да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на туризма , с адрес: гр. София, ул. „******на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от

13271,30лв., ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл. 8.8. вр. с чл. 6 .1.10. буква „в” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна; като неоснователни са отхвърлени исковете на Държавата срещу ”Е.Х.”АД, ЕИК ****** за заплащане на сумите, както следва:

1.иск по чл. 92 от ЗЗД за горницата над

13271,30лв. до предявен размер от 18 959,17лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл.

8.8. вр. с чл. 6 .1.10.буква „в” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост , представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна поради погасяването й чрез усвояване на банкова гаранция, предоставена по договора с Търговска банка Д”АД;

2.иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „е” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна;

3.иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „ж” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна като

Държавата е осъдена да заплати на ”Е.Х.”АД,

ЕИК ****** съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 768лв.

Срещу така постановеното решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№

5166562/18.10.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 12.10.2018г., уточнена с молба от 13.07.20202г. от ищеца Държавата в частта, в която исковете за неустойка чл. 8.2. вр. с чл. 6.1.10. буква „е” и буква „ж” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че било установено неизпълнение на задълженията по договора от ответника за санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж и за поставяне на указателни табели с информация за морския плаж., това било установено при проверка по протоколи от 01.07.2016г. и от 31.08.2016г., тези протоколи били официални удостоверителни документи за проверки по чл. 22д, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗУЧК, обвързващи съда с материална доказателствена сила. Верността им била установена и от събраните гласни доказателства. Така било установено по делото, че табели не са поставени, че на плажа няма работещ и оборудван медицински пункт с правоспособен специалист по медицина, представения договор за медицинска услуга не установявал реалното изпълнение, лекарят не бил в състояние да обслужва плажа, защото обслужвал комплекс на хотел „Б.Б.Р.”. Извършването само на една процедура по обезпаразитяване на плажа и то в началото на сезона – на 01.06.2016г., не била достатъчна, за да се приеме, че изпълнението на задължението е извършено. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – Е.Х.”АД, ЕИК ****** е оспорило жалбата. В подадената от него жалба се съдържат изявления по исковете по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10.буква „е” и буква „ж” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г , като е оспорено да е установено нарушението. Претендирало е разноски.

2.Въззивна жалба вх. № 5171275/24.10.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 22.10.2018г. от ответника по исковете Е.Х.”АД, ЕИК ****** в частта, в която иска по чл. 92 от ЗЗД за плащане на неустойка в размер на 13271,30лв по чл. 8.8. вр. с чл. 6.1.10.буква „в” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. и за лихва от 06.07.2017г. до изплащането й е уважен. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че иск бил предявен от ненадлежна страна, Министърът на туризма имал само контролни правомощия за договорите преди 15.03.2016г., както и за администриране на вече възникнали към 15.03.2016г. дължими по тях плащания, разпоредбата на § 22, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗУЧК има действие занапред – от момента на предаване на документите по § 22, ал. 4 –информация и документация за плажовете и предоставянето на концесии и под наем на същите. Процесното вземане не било възникнало към 15.03.2016г. и Министерство на туризма нямало правомощия за него и не можело да го определя. Отделно нарушенията по ЗУЧК , а и на НВСДОВП се установявали и наказвали от кмета на съответната община. Неправилно било прието от СРС, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска. При извършените проверки не му било дадена възможност и време да представи необходимите документи, независимо че проверяващи били уведомени, че има такива и се намирали в прилежащия на плажа хотел „Б.Б.Р.”, при втората проверка същите били осигурени след само 5-10 минути, но проверяващите вече били заминали.

Не му били връчени при проверката преписи от протоколите, представителят му не бил уведомен и канен да присъства на проверките, не било разговаряно с него, не са му искани книжа, едва на 26.09.2016г получил с писма преписи от тези протоколи. Така нямал възможност между двете проверки да реализира предоставената му с писмото от 26.07.2016г. указания за отстраняване на пропуски по първия протокол. Доколкото не му била дадена възможността по т.8.9. от договора да отстрани нарушението, като му се връчи съгласно чл. 5.4. от договора екземпляр от протокола, който ги констатира, то основание за налагане на неустойка не съществувало. По същите съображения не било установено и че има повторност на извършените нарушения. Протоколите били едностранни и като такива частни документи, те сочели изгодни за ищеца обстоятелства и не обвързвали ответника по исковете. Представените трудови договори и договор с „БЖСС Свети Никола” установявали, че осигурило изискуемите 6 спасители за плажа, който бил с 3 спасителни поста, без значение било формално от кого са наети тези спасители и дали договорите са трудови или граждански, кой и колко е плащал по тях.

Събраните гласни доказателства установявали изпълнението на задължението за осигуряване на 6 спасители на плажа, те не следвало да са постоянно на спасителния пост, защото обхождали плажа. Клаузата по чл. 8.8. от договора била нищожна поради прекомерност, водеща до нарушение на добрите нрави. Размер на неустойка в размер на годишен размер на наем бил непропорционален за неизпълнението на задълженията, а и изпълнението било обезпечено с парична банкова гаранция. Уговорената неустойка излизала извън пределите на типичните за неустойката функции. От нарушенията не били произтекли вреди за наемодателя. За едни и същи нарушения били предвидени в договора различни неустойки – по чл. 8.3. и по чл. 8.8. от договора. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Държавата е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в тази част било допустимо и правилно. С измененията на чл. 7, ал. 5 от ЗУЧК в сила от 15.03.2016г. упражняването на правата на Държавата върху морските плажове, стопанисването и отдаването им под наем било предоставено на Министерство на туризма, както и представителство пред съда при упражняването на тези права.

Разпоредбата на чл. 8, ал.1т. 6 от ЗУЧК давало правомощие на министъра на туризма да организира контрола по изпълнението на сключените концесионни договори договори за наем. Така проверките били извършени от оправомощени лица.

Установено било от приетите писмени доказателства, че ответникът по исковете бил уведомен за резултатите от проверките на 26.09.2016г. и на 13.10.2016г., затова и съставил отговор на същите. Не дължал лично връчване на протоколите на представителя на наемателя и то по време на проверката, наемателят не осигурил свой представител по време на проверката. Протоколите били официални свидетелстващи документи, не били оспорени в срока по ГПК, а и свидетелските показания установявали верността им. Правилно било прието от СРС, че задължението за осигуряване на 6-ма спасители за трите спасителни поста съгласно чл. 12 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /Наредбата/, не било изпълнено .

Клаузата по чл. 8.8. от договора била валидна. В случая вида на неизпълнението задължение не позволявало вредата да бъде предвидима, неизпълнението било съществено. Съществено неизпълнение на задължение по чл. 6.1.10. буква „В” съгласно чл. 9.1. буква а” е основание за присъждане на неустойката. Претендирало е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2014409/06.07.2017г., изпратена по пощата на 04.07.2017г. на Държавата представлявана от Министъра на туризма срещу Е.Х.”АД, ЕИК ******, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл.

92 от ЗЗД неустойки за неизпълнение на задължения по договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. за отдаване под наем на обект-изключителна държавна собственост, представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна , както следва: 18 959,17лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл.

8.8. вр. с чл. 6 .1.10. буква „в” и буква „д” от договор №

РД-02-28-8/23.04.2015г. ; сумата от 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „е” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. ; сумата от 947,95лв, ведно със законната лихва от 06.07.2017г. до изплащането й, представляваща неустойка по чл. 8.2. вр. с чл. 6 .1.10. буква „ж” от договор № РД-02-28-8/23.04.2015г. Навело е твърдения, че по договор № РД-02-28-8/23.04.2015г

Държавата предоставила под наем на ответника обект-изключителна държавна собственост , представляващ част от морски плаж „Бяла-Централен 3” , разположен на територията на община Варна при годишна наемна цена от 22750,80лв. с ДДС. С измененията на ЗУЧК от 15.03.2016г. на

Министъра на туризма били предоставено управлението на морските плажове и дължимите плащания се администрирали към Министерство на туризма. В о.с. е посочило, че с Постановление № 111/05.05.2016г. на Министъра на туризма били предоставени правомощия и за завалените договори за наем. Ответникът не били изпълнил задълженията си да осигури на морския плаж водно спасяване

6 –ма спасители на трите спасителни поста; здравно и медицинско обслужване за спешна медицинска помощ на посетители на плажа чрез обзавеждане на медицинско звено и медицински персонал със завършен курс по интензивна медицина; да постави указателни табели с информация за морския плаж - за етапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване, за откриване/закриване на спасителни пунктове, както и санитарно хигиенно поддържане на морския плаж-дезинфекция, дезинсекция, дератизация /ДДД/, поради което и дължал плащане на уговорените с договора неустойки за тези неизпълнения, установени с констативни протоколи от 01.07.2016г. и от 31.08.2016г. Неизпълнението на задълженията по букви „в” и „д” на чл.