Решение № 8 от 10.02.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр.Велинград, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20245210200252 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

С наказателно постановление № 13-2400316 от 31.07.2024г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.

413, ал. 2 от КТ на "Богора 18" ЕООД с ЕИК 205268876, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. "Св.Св. Кирил и Методий" № 20 за нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск "трудова злополука", вр. с т. 27 от Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024 г.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от "Богора 18" ЕООД, представлявано от управителя Б. Ш., в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и с молба да бъде отменено, евентуално счетено извършеното нарушение за маловажен случай и се намали размера на наложената санкция.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на дружеството жалбоподател- адв. Д., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ИТ" чрез процесуалния му представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за 1 установено следното:

Дружеството-жалбоподател е наказано с атакуваното наказателно постановление за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с предмет на дейност "Производство на мебели за офиси и магазини“ с код по КИД 31.01, стопанисващ обект на контрол, представляващ "Цех за мебели", находящ се в гр. Велинград, ул. ******** № 9, не е застраховал работещите в дружеството, които подлежат на задължителна застраховка за риск "Трудова злополука", в т. ч. лицето Г. Д. К. на длъжност " дърводелец, мебелист", назначена с трудов договор № 018 от 05.02.2024г., за сметка на работодателя. Наказващият орган е посочил, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, прилежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. МТСП със Заповед № РД- 06-12 от 15.11.2023г. е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024 г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е Ктт 0,88 т. е. над средния за страната – 0, 63.

Нарушението било извършено на 05.02.2024г., в гр. Велинград, когато е първият работен ден за 2024 г. на лицето К. по сключения трудов договор и е влязла в сила Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023 г. Нарушението е констатирано на 20.05.2024г. в гр. Велинград, при преглед на фирмената документация в ДИТ Пазарджик и след извършена на място в цеха проверка на 17.04.2024г. от служители на ДИТ Пазарджик, които с надлежно връчена призовка изискали от работодателя да представи Застрахователна полица за риск трудова злополука. Работодателят представил на 20.05.2024г. Застрахователна полица за риск трудова злополука № 04400100042849 от 16.05.2024г., влизаща в сила от 17.05.2024г. 00.00.часа.Видно от която към 05.02.2024 г., както и към момента на извършена на място в дружеството проверка на 17.04.2024г., работещият в дружеството К. не е имал валидна застраховка. Констатираното неизпълнение на задълженията на работодателя и извършеното нарушение се потвърждават при разпита на актосъставителя св. Т. съставили АУАН на дружеството-жалбоподател, подписан от управителя без възражения и св. Г. извършила проверката на място в цеха на дружеството. Постъпили са писмени възражения в срок, в които се твърди, че нарушението е отстранено своевременно и не са настъпили вреди, поради което е налице маловажен случай. Като е прието възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни. По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Т. и извършилата проверката св.Г., които с показанията си потвърждават описаната фактическа обстановка. Показанията им са ясни, категорични, логични и се подкрепят и от писмени доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на 2 дружеството-жалбоподател "Богора 18" ЕООД. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ .

Всички съставомерни обстоятелства, изложени в АУАН и НП се установяват по делото и също не се оспорват от дружеството-жалбоподател. Нито в хода на административното производство, нито в жалбата и проведеното съдебно такова, от страна на дружеството-жалбоподател се отрича, че за горепосочения работник в дружеството не е била сключена застраховка за риск "трудова злополука", както към 05.02.2024г. (датата на нарушението), така и към момента на извършена на място в дружеството проверка на 17.04.2024г. от инспекторите на ДИТ Пазарджик. Няма спор, че лицето Г. Д. К. е бил назначена на длъжност "дърводелец, мебелист", с трудов договор № 018 от 05.02.2024г.

Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ : "Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет". Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск "трудова злополука" (ДВ бр. 15/2006 г.): "На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната".

Установява се МТСП със Заповед № РД- 06-12 от 15.11.2023г е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 202 г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта за "Производство на мебели", за който е определен Ктт - 0, 88, т. е. над средния за страната – 0, 63.

С оглед изложеното, налице са всички елементи от състава на административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин от събраните доказателства по делото.

Установи се категорично, че нарушението е извършено на 05.02.2023г., в гр. Велинград, когато е първият работен ден за 2024 г. на работника и е влязла в сила Заповед № РД-06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024 г.

Действително по делото е приложена Застрахователна полица за риск трудова злополука № 04400100042849 с дата на влизане в сила17.05.2024г., което не променя факта на установеното нарушение, че към датата на започване на работа от работника не е изпълнено задължението на работодателя, въведено от законодателя с чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ .

При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана административннаказателна отговорност на дружеството по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че не подлежи на по-тежко наказание.

Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН : "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на 3 задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид". Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива нарушения. Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на работещите в дейности с повисок от средния за страната коефициент на трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск. В конкретния казус лицето, което е подлежало на застраховане, е полагало труд около три месеца през 2024 г. на длъжността, на която е било назначено в цеха на дружеството в гр. Велинград, което засилва риска от трудов травматизъм, което не предполага нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява и "маловажен" случай по смисъла на чл. 415в, ал.

1 КТ. Съдебната практика е имало повод да се произнесе по идентични казуси, като е прието, че за подобно нарушение разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ не следва да намери приложение, доколкото нарушението уврежда обществените отношения, осигуряващи условията на труд на работниците, то деянието разкрива висока степен на обществена опасност.

При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минимален размер от 1500 лв., с което ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът счита, че подобно наказание е справедливо.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Посочени са дата и място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци. Датата на нарушението е правилно посочена – 05.02.2024г., когато е първият работен ден за 2024 г. и е влязла в сила Заповед № РД06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024 г. , посочено е и мястото на нарушението – гр. Велинград.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата 4 инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева.