Решение № 106 от 01.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Разград, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Анелия М. Й.а Въззивно гражданско дело № 20253300500261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор П.П. от Районна прокуратура Разград, ТО Кубрат против Решение № 61/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 938/ 2024 г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Т. Й. Т. сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.10.2022 г. до 08.10.2024 г., претърпени в следствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – за това, че на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат е управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № ***, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, по досъдебното производство № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, разследването на което е прекратено с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изпълнение.

С необжалваната част на решението предявеният от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан над размера от 5 000 лева до размера от 10 000 лева.

1

В жалбата от Прокуратурата на Република България се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения. Направено е алтернативно искане обезщетението да бъде намалено по размер.

ВъззИ.емата страна Т. Й. Т. чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от Прокуратурата на Република България, разгледана по същество се явява неоснователна.

Фактическата обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е, че е било образувано на 13. 10. 2022 г. ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г. по описа на РП – Разград за престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На 13. 10. 2022 г. в гр. Кубрат ищецът управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № *** , бил спрян за проверка и тестван с тест „Дръг Тест 5000“, фабр. № АRLK 0016, проба № 294, за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Бил отчетен положителен резултат за наличие на високорисково наркотично вещество – амфетамин, поради което по отношение на него бил съставен АУАН бл. № 760287 от 13.10.2022 г. Издаден му бил талон за изследване бланков № 078789/ 13.10.2022 г. и тъй като той желаел биологичното изследване на дадени от него проби от кръв и урина, бил отведен от полицаите с белезници, поставени от тях на ръцете му, в СМЦ в гр. Кубрат; след като дал необходимите биологични проби – кръв и урина, бил върнат в сградата на полицейското управление и задържан в изпълнение на издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР Заповед за задържане на лице рег. № 95/ 13.10. 2022 г. в помещение за временно задържане за срок от 24 часа в РУ МВР – Кубрат. Било взето свидетелството за управление на МПС на ищеца, били свалени табелите на управлявания от него автомобил.

Назначената в ДП съдебна химико-токсикологична експертиза била изготвена на 08. 08. 2024 г. и въз основа на резултатите от нея окончателно се установило, че не е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК. С Постановление от 25. 09. 2024 г., влязло в сила на 08.10. 2024 г. , прокурор от състава на РП – Разград прекратил воденото ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът през периода 2 на воденото досъдебно производство изживявал ежедневно стрес от наказателното преследване – из града се носели слухове, че е наркоман, хората го гледали с подозрение и неодобрение, на които той не знаел как да реагира; налагало му се да обяснява, че това не е вярно и скоро резултати от изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни; затворил се в себе си, не искал да общува с никого; търсел, но не успявал да си намери работа, защото всички му отказвали, смятайки го за наркоман на когото не могат да се доверят; изпитвал страх и имал чувството, че това никога няма да свърши.

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Съдът не споделя довода на прокуратурата, че след като срещу ищеца не е повдигнато обвинение, не е бил привлечен като обвиняем, то не е налице хипотезата на чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Налице е съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда /Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на ВКС, решение № 187/13.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. и двете на III г. о. на ВКС/, според които лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. също на III г. о. на ВКС е разяснено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неосноватално упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност.

По тези съображения, искът срещу този ответник е основателен.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост.

Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни 3 характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

При установените по делото факти, отчитайки високият интензитет на вредите, причинени на ищеца, определеното от районния съд обезщетение от 5 000 лева е справедливо по размер. Според събраните гласни и писмени доказателства, по време на разследването е било нарушено правото на ищеца на лична свобода, били са засегнати честта и достойнството му. Предвид характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило почти две години, отзвука от това обстоятелство между близките и колегите на ищеца, както и в обществото, негативните емоции, които е изпитвал във връзка с това, субективните възприятия и личностна самооценка на ищеца, достатъчен размер на обезщетението е сумата 5 000 лева, което е съответно и на степента на доказване на претърпени от ищеца вреди.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Адв. Р. П. претендира да й бъде заплатено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на въззИ.емия пред въззивната инстанция в размер на 800 лева. Съобразно възражението на въззивника за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и уважения размер на иска, адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция следва да бъде определено в размер на 600 лева на осн. чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА.

След връщане на делото, районният съд следва да се произнесе на осн. чл. 248 от ГПК по подадената молба от адв. Р. П. , досежно определеното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ на ищеца пред районния съд.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 938/ 2024 г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Т. Й. Т. сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.10.2022 г. до 08.10.2024 г., претърпени в следствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – за това, че на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат е управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № ***, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, по досъдебното производство № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – 4

Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, разследването на което е прекратено с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното изпълнение и за разноски по делото сумата 10.00 (десет) лева.

В останалата част, с която е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан над размера от 5 000 лева до размера от 10 000 лева, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв. Р. П., АК – Разград, адвокатско възнаграждение за упражнената от нея безплатно адвокатска помощ и защита пред въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 600.00(шестстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС .