Решение № 101 от 29.06.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №101 гр.

Кюстендил, 29.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря В. Бараклийска, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №84/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.

№25495/18.11.2019г. от И.Ж.Л., чрез процесуалния му представител адв. А.Т., адрес: ***, против решение №915, постановено по гр. д. №813/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с искане за отмяната му в следните части:

- в частта, с която е оставено без уважение искането на Л. за възлагане на самостоятелен обект с адрес: гр. К., ул. „Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, в сграда №*9*;

- в частта, с която е изнесен имотът на публична продан, при стойност от 23 910 лв., между съделителите за И.Л. – ½ ид. ч. и за М.Г. – ½ ид. ч.;

- в частта, с която Л. е осъден да заплати на Г. сума в размер на 475,77 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот в размер на месечния наем – 39 лв. за периода 09.05.2017г. – 15.05.2018г.

Иска се отмяна на атакувания акт в цитираните части и вместо него да се постанови решение, с което процесният имот да бъде възложен на Л., да не се изнася същия на публична продан и да бъде отхвърлен искът на Г. срещу Л. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот. Молят за присъждане на разноски, сторени от въззивника.

Съобщение с препис от въззивната жалба е изпратена на въззиваемата М.Г., която в законоустановения 2-седмичен срок, съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК, е представила писмен отговор на въззивната жалба. С нея се иска да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на сторените разноски по въззивното дело на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, с включено ДДС. Акцентира се, че както било установено по първоинстанционното дело във втората му фаза процесният имот бил неподеляем. Добавя се, че делото е било спирано за шест месеца с оглед дадената на Л. възможност да заплати ½ от стойността на имота на Г. и това не било сторено. Въззивникът се бил настанил в имота и извършвал дейности за подобряване на лични битови условия. Изразява се несъгласие с определената за имота стойност по съдебно-оценителната експертиза пред Районен съд – Кюстендил.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. За М.Г. се явява процесуалният й представител адв. С.. Същият представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В хода на устните състезания заявява, че иска постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт. Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Г. е предявила е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, вр. с чл. 69 от Закона за наследството, вр. с чл. 341 от ГПК. Предмет на делбата е апартамент №47, находящ се в гр. Кюстендил – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***. От събраните по делото в първа фаза на делбата писмени доказателства – удостоверение №039659/10.07.1988г. и решение по гр.д.

№977/1998г. по описа на КРС, е видно, че страните по спора са включили граждански брак на 10.07.1988г., който бил прекратен с цитираното решение на 06.10.1999г.

Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 21.05.1991г. въззивникът Л. е закупил недвижим имот - апартамент №47, находящ се в гр. Кюстендил – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***. по време на брака е родено едно дете – Д.Л., родителските права спрямо когото, по решение на съда, цитирано по-горе, са предоставени на майката Г..

С решение №703/24.10.2017г., постановено по гр. д. №813/2017г. по описа на КРС /първа фаза/ е допуснато извършването на съдебна делба на цитирания недвижим имот между съделителите М.Г. и И.Л., при права по ½ ид. ч. за всеки от двамата. В мотивната част на същото е посочено, че са приложими нормите на Семейния кодекс /действащ от 1985-2009г./, т.е. и към момента на сключването на брака между Г. и Л., и с него се уреждат материалните правоотношения между страните по време на брака. Изводимо от нормата на чл. 26, ал. 1 от СК съпружеската имуществена общност е прекратена с развода и съсобствеността се е превърнала в обикновена съсобственост. Не е оборена презумпцията на чл. 19, ал.

3 от СК /отм./ за равен принос в имуществената собственост, както и тази по чл.

27 от СК за равенство на дяловете. Решението е влязло в сила на 28.03.2019г.

По делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза, съгласно която стойността на имота, предмет на делбата е 23 910 лв. Жилището е неподеляемо. Във втората фаза на делбата ищцата Г. е предявила иск за възлагане на процесния имот – правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, и такъв по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността – присъждане на обезщетение за лишаване от възможността й да ползва имота. Ответникът /понастоящем въззивник/ иска също възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК и присъждане на суми, представляващи сторени разноски без съгласието на другата страна, необходими за ползването на имота с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. В съдебно заседание от 19.06.2018г. е поискано от страна на ищцата един свидетел за установяване на обстоятелства, посочени в молбата й, а ответникът е искал допускането на двама свидетели, също за установяване на обстоятелства в отговора му. Съдът е уважил исканията за допускане на свидетели. С определение от 25.06.2018г. е освободен Л. от заплащането на такси и разноски в производството по делото. Назначена и приета е оценителна експертиза, която е определила, че общата стойност на извършените в жилището подобрения е 6405, 14 лв. с протоколно определение от 19.09.2018г. по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК е спрял производството. С определение от 01.04.2019г. делото е било възобновено. Свидетелят С. сочи, че живее на семейни начала с ищцата Г.. Първоначално след развода с ответника същата била живяла в процесния имот, а след това се преместила при партньора си в Перник. Бившият й съпруг се нанесъл в делбения имот и възпрепятствал посещенията на Г. в него. Жилището било обзаведено от Л. с нови мебели.

Свидетелката К. заявява в с.з., че е домоуправител в кооперацията, където се намира процесния имот. Заявява, че след развода на двамата Г. е живяла известно време в имота, докато Л. бил на квартира. Известно време след развода Г. живяла в жилището, а след това го напуснала. Л. се нанесъл в жилището през 2014г., направил и належащ ремонт, тъй като имотът бил в лошо състояние. Свидетелката Б. казва, че от 2014г. живее заедно с Л. в процесния имот. Последният извършил ремонт в апартамента и описва промените в жилището. Преди да се нанесат в апартамента живеели под наем. От назначена и приета по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на наема на процесния имот за периода 10.05.2017г. до 24.11.2017г. е на обща стойност 509, 14 лв., като месечният наем е определен на стойност 78 лв.

С решение №915/29.10.2019г., постановено по гр.д. №813/2017г. по описа на КРС са оставени без уважение исканията на страните за възлагане на имота. Същият е изнесен на публична продан, като стойността му е определена в размер на 23 910лв., като получената от проданта сума да се разпредели съобразно дяловете на двамата в имота – по ½ ид. ч. Л. е осъден да заплати на Г. сума в размер на 475,77 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот за периода 09.05.2017г. – 15.05.2018г. (определен е месечен дължим наем от 39 лв., представляващ половината, съобразно притежавания дял, от определения в експертизата 78 лв.), като за разликата до пълната претенция от 1950 лв. е отхвърлен. М.Г. е осъдена да плати на Л. сума в размер на 1800 лв., представляваща припадащата се ½ ид. ч. от стойността на подобренията в имота – дограма и интериорни врати, извършени от въззивника в периода юни 2014 – юни 2017г., като за разликата от претенцията в размер на 6716 лв. и за подобренията изразяващи се в поставените климатик, бойлер, хладилник, секционен шкаф и пералня са оставени без уважение. Г. е осъдена още да плати държавна такса в размер на 550, 20 лв.

От правна страна съдът установи следното:

Въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

По искането за възлагане на имота

– искът е с правно основание чл.349, ал.1 от ГПК. За да бъде възложен процесният имот на въззивникът следва да са налице кумулативно следните предпоставки - обектът да представлява жилище, същото да е неподеляемо, същото да е представлява съпружеска имуществена общност, прекратена /в случая/ с развод и на бившият съпруг да са предоставени упражняването на родителските права по отношение /на непълнолетно/ дете от брака и същият да няма собствено /друго/ жилище, и да направено искане от бившият съпруг за възлагане. Налице са всички посочени обстоятелства с изключение на едно – процесният имот е жилище – апартамент, същото е неподеляемо, съгласно назначената и приета по делото техническа и оценителна експертиза /л-89-90/. Л. няма друго собствено жилище. Имотът е съпружеска имуществена общност, прекратена с развода /л.6-7/, направил е искане за възлагане на имота още с отговора на исковата молба. Но липсва условието да му е предоставено упражняването на родителските права по отношение на деца от брака. Действително от брака има родено едно дете – Д.И.Л.. С решение от 06.10.1995г., постановено по гр.д. №997/1998г. по описа на КРС родителските права са предоставени на майката М.Г.. В тази насока е неоснователно искането за възлагане на имота, тъй като не са изпълнени всички законовозакрепени в нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК предпоставки. Въпреки, че не е предмет на обсъждане, настоящата инстанция намира за правилен изводът на КРС в обжалвания акт да не възложи имота и на майката с аргументи от т.5 на ТР №1/2004г., постановено по ТД №1/2004г. на ОСГК на ВКС, където е дадено задължителното за съдилищата разрешение, че пълнолетието на детето не трябва да е настъпило към момента на приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, за да е изпълнено изискването – упражняване на родителски права по отношение на децата от брака в хипотезата на чл. 349, ал. 1 от ГПК.

По оплакването за способа за извършване на делбата, оценката и определените идеални части – на първо място следва да се отбележи, че това кои са съделителите и при какви части да се извърши делбата е определено с влязло в сила на 28.03.2019г. решение №703/24.10.2017г., постановено по гр.д. №813/2017г. по описа на КРС. То има сила на пресъдено нещо и в неговите субективни и обективни предели не може да се пререшава постановеното в него, че съделители са М.Г. и И.Л., като всеки от тях има по ½ ид. ч. от имота. Относно оценката на имота – съдът е назначил и приел по делото експертиза, осъществена от в.л. Л. В.. В съдебно заседание от 15.05.2018г. процесуалните представители, включително и този на въззивника са посочили да се приеме заключението. В по-късен етап страните са поискали спиране на делото с изявление от въззивника, за да може да плати дела на въззиваемата, в този смисъл евентуално оплакване от последния в насока определяне на по-висока стойност на имота е против правния му интерес, а иначе е процесуално преклудирана възможността за назначаване на нова експертиза за определяне на стойност на имота. По отношение на избрания от съда способ за извършване на делбата – чрез изнасяне на публична продан, регламентиран в новелата на чл.348 от ГПК следва да се посочи, че следва да е налице неподеляемост на имота, а такава вече е била установена с цитираната експертиза и невъзразена от страните по спора. В този смисъл е било невъзможно да бъдат образувани дялове в натура, съответстващи на броя на съделителите. Това обаче не препятства възможността страните в делбата да участват при наддаването в публичната продан. Константна е практиката на ВКС в насока, че делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан следва да бъде постановена след като съдът се убеди, че останалите методи в конкретния случай са неприложими.