Решение № 330 от 14.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Благоевград, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20231210201088 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. Д. от гр.Благоевград против НП№23-111001399/22.06.2023г. издадено от Началника на Група към ОДМВР-Благоевград, сектор “Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лв. и кумулативно с това, му е определено административно наказание"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.174, ал.3от ЗДвП, като с НП е постановено също и отнемането на 15бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалните правила по чл. 57 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител./За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг 1 служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя/ с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора /в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротИ.речива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл.63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата 2 страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, с изключение за разноските в процеса , ако й бъдат възложени такива. /

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.06.2023г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 30.06.2023г. /

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна и то по съображения различни от изложените в нея, а именно :

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен начин, че на 01.06.2023г., жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка и модел „Ш********“, с рег.№*********, негова собственост/, в Б*******, движейки се по ул.“С********и с посока на движение от ул.“П.К.Яворов“ към ул.“Калина“. На това място и срещу блок №46, бил спрян за проверка от страна на полицейските служители-свидетелите Е. М. и Д. Т., като при отправена му изрична покана за това в 16.05 часа от извиканият на място за съдействие младши автоконтрольор при Сектор „ПП“–св.А. К., жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка от св.К. с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с фабричен номер 0036, след което на водача е издаден талон за медицинско изследване №126813. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, за което св. К., в присъствието на колегата си М. и Т., съставил на водача Д.

АУАН№966177. Акта е връчен на водача лично и срещу подпис на датата на съставянето му.

Видно от Протокола за извършена проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични или упойващи вещества от 01.06.2023г., проверката е започнала именно в 16.05 часа на тази дата и е завършила в 16.20 часа. Проверяващите лица са отразили в протокола, че при комуникацията с него, Д. е бил във възбудено състояние, походката му е била с клатене, показвал е безпокойство и неспокойни очи. След отказа да бъде тестван в хода на тази проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, по делото няма данни, че Д. е отишъл и е предоставил кръв за изследване за употреба на такива вещества с даденият му за тази цел талон за медицинско изследване.

Във връзка с извършената процесна проверка и констатирано поведение на водача Д., на 01.06.2023г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №369 от св.Крънчево, за изземване на неговото СУМПС №283704882 за срок не повече от 18 месеца на основание именно чл.174, ал.3 от ЗДвП. С втора ЗПАМ№370/01.06.2023г., издадена от полицай П. Петров на същото основание от ЗДвП, е разпоредено и отнемане за 6 месеца на 2бр. регистрационни табели на 3 управляваният от Д. лек автомобил, както и неговото свидетелство за регистрация на управляваното МПС, за срок от 6 месеца.

Въз основа на АУАН, на 22.06.2023г., Началникът Група при ОДМВР-Благоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП№23-1116-001399, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушението по този текст , на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца. С НП е постановено също и отнемането на 15 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 28.06.2023г.

При разпита на свидетелите М. и Т., двамата установяват, че именно те спрели първи за проверка водача Д. след като го видели да управлява МПС на посочените в акта дата и място. Направили му тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен, но той отказал словесно да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. За извършване на такъв тест бил извикан за съдействие служителят от сектор „Пътна полиция“–св.К., който е бил на длъжност „младши автоконтрольор“. След отказа на Д. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, той е бил задържан, като при задържането му св.Т. твърди, че в жалбоподателя бил намерен канабис. /В тази връзка по делото е приложен и Протокол за личен обиск на жалбоподателя от 01.06.29023г., изготвен именно от св.Т., според който в него не са намерени вещи./ От своя страна св.К. уточнява, че след като отправил покана на Д. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, последният му казал :“Вие искате да ме вкарате в затвора ако ме тествате“, от което св.К. заключил, че жалбоподателят е употребил вероятно някакви наркотични вещества и за това не желае да участва в такова тестване. Св.К. заявява също, че не при обиск, а в хода на проверката в лявата ръка на жалбоподателя било открито наркотично вещество от св.Т. .

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, на длъжностните лица в дирекцията, заемащи позицията „младши автоконтрольори“, са делегирани правомощия за констатиране на административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното движение, а на началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, е делегирано правомощие за издаване на НП и налагане на административни санкции при нарушения по ЗДвП.

От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.

Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични, последователни и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни доказателствени средства за изясняване на обективната истина в този спор .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното Н П законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на 4 жалбоподателя за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока бе представена по делото и заповед за делегирани правомощия на издателя на обжалваният акт /Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, санкционна норма изрично е отразена в НП, както и доказателства за установяване на описаното в двата документа нарушение. НП и АУАН са и надлежно връчени /лично на дееца/. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно, а възраженията на защитата в обратна насока за неоснователни.