Решение № 698 от 17.04.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 698

Търговище, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VIII състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20257250700500 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по депозирана жалба от Ш. И. М.-С., адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], против Решение № 1040-25-137/ 08.10.2025 г., с което на осн. чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО директорът на ТП на НОИ – Търговище е потвърдил Разпореждане с изх. № 251-00-409-5/03.09.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването за Ръководител за осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 11, §3, б.“а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата се изразява несъгласие с издадения административен акт, като оспорващата сочи, че решението на директора на ТП на НОИ-Търговище е неправилно, поради неправилна преценка на компетентния орган, относно центъра на жизнените интереси и обичайното място на пребиваване на оспорващата в оспорения административен акт. Сочи, че е допуснато и противоречие с целта на Регламент № 883/2004 за постигане солидарност при социалните фондове, по съображения № 1 и № 12 от преамбюла на Регламента. Твърди, че правото на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 16, § 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, не се покрива с дефиницията на "пребиваване" по смисъла на чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Сочи, че постоянното пребиваване по смисъла на Директивата, възникващо за граждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава-членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, цели да обезпечи сродните права и еднаквите възможности за гражданите на съюза и гражданите на приемащата държава, но разпоредбите на Директивата не засягат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, определени от държава-членка, които биха били по-благоприятни за лицата, като се позовава на чл. 37.

Подробни съображения са изложени по отношение на материалната незаконосъобразност, както и факти от значение за правилното решаване на случая. Сочи, че центърът на жизнените интереси е в България, а времетраенето, което същата е пребивавала в Германия, е било само и единствено във връзка с полагането на труд, като след този период оспорващата се е завърнала в България, където е и към настоящия момент.

Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка с указания на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание се явява лично и с адв. [населено място], АК-Търговище, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. В писмени бележки, чрез процес. представител оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата Ш. И. М.-С. е подала заявление за отпускане на ПОБ № 30- 706-0118/17.03.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-409/17.03.2025 г., в което декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Германия от 01.11.2023 г. до 11.03.2025 г.и от 01.02.2023 г. до 01.11.2023 г. Със Справки за приети, върнати и липсващи документи № 251-409-1/20.03.2025 г. и № 251-00-409-2/ 01.04.2025 г. били приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 - Германия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Германски формуляр - Antrag auf Ausstellung eines PD U1 (Bescheinigung deutscher Zeiten), копия на документи от ДЧ Германия.

След преглед на попълнените от Ш. М.-С. данни в заявленията и на представените от нея документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Германия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3150170). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Германия.

По случай 3150170 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Германия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 01.02.2023 г. до 31.10.2023 г. и от 01.11.2023 г. до 12.03.2025 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „уволнение от работодателя“. По същия случай е получен и СЕД U004 - Информация за заплата. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI до КИ на ДЧ на ЕС - Германия е изпратен и СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване на г-жа Мъстьнова-С. (случай 3150199).

По случай 3150199 от КИ на ДЧ на ЕС - Германия е получен и СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваването, в който Германската компетентна институция посочва, че Германия е държавата на пребиваване на г-жа Ш. М.-С..

Извършена е проверка на данните, съдържащи се за Ш. М.- Сендова в информационния масив на НОИ. От регистъра на трудовите договори е видно, че за периода от 22.08.2022 г. до момента на издаване на разпореждането за отказ за лицето няма подадени уведомления за сключени трудови договори по българското законодателство. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Ш. М.- С. няма подадени данни за осигурители в България за периода след 22.08.2022 г. до момента на издаването на разпореждането за отказ, с оглед което е прието, че лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО.

Във връзка с определяне правото на ПОБ е установено, че след 22.08.2022 г. за г-жа М.- С. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО, т.е. лицето не е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство, повече от 3 години.

След извършен анализ на събраната информация е издадено обжалваното разпореждане № 251-00-409-5/03.09.2025 г., с което на Ш. И. М.-С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Отказа е мотивиран с това, че в случая последната заетост на Ш. М.- С. е била в Германия. Съобразно това Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи и институции за социална сигурност, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. И двата регламента намират приложение и спрямо германия, която е страна-членка на ЕС.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б. "з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Като фактически основания на органа в разпореждането е посочено, че за лицето Ш. И. М.-С. от компетентната институция на Германия е потвърден период на осигурена заетост, като видно от получен и СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваването, Германската компетентна институция посочила, че Германия е държавата на пребиваване на Ш. М.-С..

В периода на последна й заетост в Германия, това е била и държавата й по пребиваване. До този извод е достигнато след като са отчетени следните обстоятелства: г-жа Ш. М.- С. е живяла в Германия за дълъг период от време, като е осъществявала и трудова дейност. Със СЕД Н006 е доказано пребиваване по последна заетост в Германия. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване извън Република България. Действително след 11.03.2025 г. жалбоподателката е променила своето обичайно пребиваване, като се е завърнала в България. В този смисъл е и попълнената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В същата г-жа М.- С. посочила, че през периода на последната и заетост е живяла в Германия. Съпругът и децата са живели в държавата по последна заетост. Роднините и са живели в България. Притежава собствено жилище в България. Датата на декларацията е 28.03.2025 г.

Разпореждането е съобщено на Ш. М.- С. на 10.09.2025 г., която, недоволна го обжалвала пред директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба вх. № 1012-25-173/11.09.2025 г., във връзка с която, от последния е издадено Решение № 1040-25-137/ 08.10.2025 г., с което на осн. чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО директорът на ТП на НОИ – Търговище е потвърдил Разпореждане с изх. № 251-00-409-5/03.09.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването за Ръководител за осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 11, §3, б.“а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Решението е съобщено по пощата на 13.10.2025 г., видно от обратна разписка на л.80, недоволна, С. депозирала жалба чрез административния орган до АС-Търговище на 23.10.2025 г., във връзка с която е образувано настоящото АД №500/2025 г. по описа на съда.

По делото е приета административната преписка, както и представените от оспорващата доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за постоянен и настоящ адрес, трудов договор от 11.02.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

Оспореното Решение № 1040-25-137/ 08.10.2025 г., на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане с изх. № 251-00-409-5/03.09.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването за Ръководител за осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално компетентни органи. В посочените актове в достатъчно ясна степен са изложени фактическите и правните основания на органите за тяхното издаване, с оглед на което съдът приема, че същите отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание.

По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния и процесуалния закон, съдът намира следното: