Решение № 171 от 30.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330204494 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-011159 от 26.11.2021г., издадено от *** в сектор „ПП“ към ОД на МВРПловдив, с което на С. Г. Г. с ЕГН **********, са наложени административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г., в жалбата, в допълнителна уточняваща молба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага конкретни съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна при първоначалното разглеждане на делото е взела становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, от фактическа страна следното:

На 07.11.2021г. жалбоподателят Г. пътувал заедно със съпругата си св.

Г. и детето си. Същите се движели по път II-86, в посока от град Пазарджик към град Пловдив. Придвижването им ставало с лек автомобил Киа Соренто с рег. № ****, управляван от жалб. Г.. Около 11,25 часа на същия ден стигнали до кръговото кръстовище, образувано между път I I - 8 6 и път I-8.

Междувременно на кръговото кръстовище, в частта между входа за кръговото кръстовище от път II-86 за идващите от запад автомобили и изхода на кръговото кръстовище от път I - 8 в посока юг (югозападната част на кръстовището), бил позициониран полицейски патрул, включващ служителите св. А. и св. Г..

Жалбоподателят Г. навлязъл в кръговото кръстовище, като се движил в крайна лява лента. При навлизането му, св. А. забелязал, че водачът не носи обезопасителен колан, поради което предприел действия по спиране на автомобила и извършването на проверка, като пристъпил няколко крачки вътре в кръговото кръстовище, за да може безопасно да го изведе от кръговото и да се извърши проверката. Св. А. подал ясен сигнал със стоппалка по образец на МВР, като освен с палката, св. А. посочил водачът и с ръка. Жалбоподателят Г. обаче не се подчинил, като продължил движението си в посока гр. Пловдив. Това накарало полицейските служители – св. А. и св.

Г., да предприемат преследване на автомобила, като на 100-200 метра, посока град Пловдив, същият бил спрян със светлинен и звуков сигнал. При извършената проверка св. А. установил, че водачът не носи СУМПС, контролен талон и СРМПС.

При така установеното, св. А. съставил АУАН, който бил подписан от водача, без да се релевират възражения. Впоследствие било издадено наказателно постановление за извършени от жалбоподателя нарушения по чл.103 от ЗДВП, по чл.137а, ал.1 от ЗДВП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св. А., който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. Г. и св. Г., която е била заедно с жалбоподателя в автомобила.

Спорен момент в производството от фактическа страна се явява обстоятелството дали е имало подаден своевременен и ясен сигнал със стоп палка по образец и дали жалбоподателят е имал поставен обезопасителен колан. В тази насока са налице противоречия в показанията на разпитаните полицейски служители и в показанията на св. Г..

Св. А. изрично, ясно и убедително посочва всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния автомобил – позиционирането на същия, действията си по спиране на автомобила, последвалото преследване и извършената проверка. Посоченото от св. А. напълно се потвърждава и от показанията на св. Г. – свидетел по акта, който сочи, че колегата му П. е подал 2 на автомобила ясен сигнал със стоп-палка по образец, автомобилът не е спрял и продължил движението си, след което предприели преследването на автомобила и в крайна сметка била извършена проверката.

В противовес с показанията на св. А. и св. Г. се явяват показанията на св. Г.. Същата посочва, че въобще не е видяла да бъде подаван сигнал за спиране на автомобила, както и че всички в колата са били с поставени обезопасителни колани.

Съдът при сторения анализ на противоречията в показанията на разпитаните свидетели, обсъди тяхната логичност, последователност, убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. В тази връзка съдът намери, че следва да кредитира показанията на св. А. и св. Г., като непосредствените впечатления на съда бяха, че същите са последователни и убедителни и напълно логични с оглед развилите се впоследствие събития. Свидетелите са действали напълно в унисон с оглед на развилата се според тях ситуация – с оглед неспирането на жалбоподателя са предприели преследване и установяване на водача на неспрелия на подадения сигнал автомобил. Липсва всякаква житейска и правна логика полицейските служители да тръгнат да преследват въпросния автомобил и водач в случай, че не е било установено нарушението.

Съдът не кредитира показанията на св. Г. в спорната част – дали е бил подаден сигнал със стоп-палка и дали жалбоподателят е имал поставен обезопасителен колан. На първо място съдът съобрази обстоятелството, че свидетелката е съпруга на жалбоподателя, при което е възможно да е налице нейна заинтересованост. На следващо място, същата е била придружител при неговото каране и е възможно вниманието й да е било насочено към други обстоятелства, включително във връзка с намиращото се на задната седалка дете. Не на последно място свидетелката сочи, че при спирането им, жалбоподателят е имал поставен обезопасителен колан, което обаче от своя страна се сочи и от св. А. – „Мисля, че след като спрях водача, той вече беше с поставен обезопасителен колан“. Същевременно установяването на водача без колан е станало в по-ранен период – при движението му в кръговото кръстовище, като за това свидетелстват както св. А., така и св. Г..

С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН фактическа обстановка е и действително осъществилата се, като презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не беше оборена в настоящото производство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложените по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи – т. 1.3. и т. 2.11. и Заповед №8121з825/19.07.2019г. се установява компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган, която не се оспорва от страните.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.11.2021г., на датата на твърдяните нарушения, а НП - на 26.11.2021 г., тоест преди 3 изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Възражението, свързано с мястото на извършване на нарушението, е неоснователно – същото е посочено ясно и точно както в АУАН, така и в НП, и не буди съмнение.

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП.

Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл.

103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не са нормативно уредени, водачите не са длъжни да се съобразяват. Така изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730 по описа за 2018 год. на Административен съд Пловдив, Решение № 1974 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2093 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от фактическа страна, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по ясен и недвусмислен начин и то със СТОП- палка от одобрен образец, която е изрично посочена в чл. 207 ППЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието му е несъставомерно доколкото не бил изпълнил полицейското разпореждане за спиране не нарочно, а поради обстоятелството, че не забелязал подадения сигнал със стоп-палка.

Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая за нарушение по чл. 103 ЗДвП липсва изрично заявена законодателна воля непредпазливите деяния да не се наказват.

Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В тази връзка в чл. 11, ал.3 НК е пояснено, че непредпазливата форма на вина има две форми: небрежност, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно чл. 20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната 4 съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да наблюдава околната пътна обстановка, включително за сигналите подавани от контролните органи по пътищата. Така изрично Решение № 164 от 14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о., Решение № 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. № 1097/76 г., III н. о. Решение № 59 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 650/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 616 от 06.03.2012 г. по нак. д. № 2792/2011 г. на Върховен касационен съд.

От друга страна чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите във всеки един момент да управляват МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват МПС по начин, позволяващ им да спрат и при подаден в тази насока сигнал от контролните органи.

От систематичното тълкуване на чл. 103 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл.

20, ал.2 ЗДвП следва несъмнения извод, че дори и да не е забелязал контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп палка по образец, то жалбоподателят безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин, че да забележи и да се съобрази с неговите указания.

От друга страна актосъставителят и свидетелят по акта по един несъмнен начин установиха с показанията си, че сигналът със стоп палка е бил подаден по ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като от начина на подаването му, дори и при наличието и на други коли в кръстовището, не би могло да възникне съмнение до кой водач е адресиран. В тази връзка св. А. изрично посочва и че освен със стоп-палката е направил и сигнал с ръка, посочвайки водача на автомобила, като по този начин безспорно е индивидуализирал именно жалбоподателя като лицето, което е искал да бъде проверено.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a61bc5d3-4521-4da0-818c-99d4a175304b