Решение № 52 от 04.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Перник, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500088 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Р. А. А., ЕГН:********** чрез адв. С. И. от АК-Перник, против Постановление о т 10.12.2025 г. по изп.д.№512/25 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. С атакуваното постановление частният съдебният изпълнител е определил по изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя А. К. К.– адв. Л.Б., в размер на 420 лв. Жалбоподателят моли съдът да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело като прекомерен от присъдения размер от 420 лв. на минималния размер от 200 лв.

В жалбата се посочва, че присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие било прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и с оглед извършените от процесуалния представител на взискателя процесуални действия, а именно депозиране на молба за образуване на изпълнително дело без допълнителна правна сложност или обемност.

Позовава се на чл. 36 от Закона за адвокатурата и на решение на СЕС с оглед правото на преценка на съда относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

По тези съображения моли съдът да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело като прекомерен от присъдения размер от 420 лв. на минималния размер от 200 лв.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК е подадено възражение на жалбата от насрещната страна 1 взискателя А. К. К. чрез адв. Л.Б.. Същият завява, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено съгласно предвидения минимум в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., в които било предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв. /т. 1/ и минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания-1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ /т.2/, което в процесния случай с оглед на материалния интерес било в размер на 420 лв. Посочва, че със становище от 14.11.2025 г. самият взискател е намалил претендирания от него адвокатски хонорар от 500 лв. на 420 лв., от които сумата от 200 лв. била за образуване на изпълнителното дело, а сумата от 220 лв. била за осъществяване на процесуално представителство. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което съдът не е обвързан императивно от фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да ги определи с оглед на цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото. Цитира практика на ВКС в този смисъл. Моли съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочил, че изп.д.№20257510400512/2025г. е било образувано въз основа на изпълнителен лист №596 от 12.09.2025 г. издаден от Районен съд гр.Перник по гр. дело №20251720101840/2024 г. по описа на ПРС и Решение №766/04.08.2025г. със страни взискател А. К. К., ЕГН: ********** и длъжник Р. А. А., ЕГН: ********** с адрес *** и въз основа на молба вх.№5185/21.10.2025 депозирана адв.Л.Б.-ПАК пълномощник на А. К. К..

Към датата на образуване на изп.д.№512/25 г. вземането по изпълнителния лист било 1200,00 лв. /разноски за заплатено адвокатско възнаграждение/. Депозирани били и договор за правна помощ и адвокатско пълномощно от 07.10.2025 г., съгласно които взискателят бил заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. Изпратено било писмо до взискателя изх.№ 5158/24.10.2025 г. , с обратна разписка да внесе съответните такса. Същите били внесени от взискателя . От направените справки били установени банкови сметки и трудово възнаграждение над MP3 ведно с ПДИ били изпратени три запорни съобщения. Депозирана била Молба вх.№5717/12.11.2025 г. от адв.С. И.-ПАК пълномощник на Р. А. А., в която посочва , че е внесла сумата 1997,60 лв. с която сума счита, че е заплатен размера на вземането / 1200, 00 лв. по изпълнителния лист + 268,56 лв. възстановени такси с ДДС, внесени от взискателя на 29.10 2025 г. и 200.00 лв. адвокатски хонорар/ , атакува адвокатския хонорар до размера на 500,00 лв. / счита, че тези 300 лв. не се дължат/ . Копие от молбата било депозирано по ел.поща на адв.Л.Б.-ПАК. Същия бил подал становище вх.

№5758/14.11.2025 г. , сам бил намалил сумата от 500,00 лв. на 420 лв. , съобразено с 2 минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004 г. /чл.7, ал.2 във вр. с чл.10, ал.1 т. 1 , вр. чл.10 т.2 от Наредбата, като становището било изпратено на ел. пощата на адв.С. И.-ПАК пълномощник на Р. А. А.. Изготвено било Постановление от 10.12.2025 г. с което било постановено, че ЧСИ определя сумата 420,00 лв., като размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Същото било сведено до знанието на страните , чрез електронните им пощи.

Съдът, след като взе предвид данните в изпълнителното дело, приема за установено по делото от фактическа страна следното:

От материалите по изп.д.№ 512/25 г. по описа на Е.Д., се установява, че същото е образувано по молба на взискателя А. К. К., ЕГН: ********** чрез адв. Л.Б. от ПАК въз основа на изпълнителен лист № 596 от 12.09.2025 г., издаден по гр.д.№1840/25 г. по описа на РС-Перник, имащ за предмет вземане в размер на 1200 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и длъжник Р. А. А.. В молба е поискано да бъде образувано на основание чл. 426 ГПК изпълнително дело, да им бъдат присъдени и разноските по изпълнението, на основание чл. 428 ГПК да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, да бъдат извършени справки в БНБ за открити банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да бъдат наложени запори върху тях.

Също така е поискано да бъде извършена и справка в НОИ за наличие на актуални трудови договори на длъжника и при установяване на такива да бъде наложен запор върху трудовите му възнаграждения. Претендират се изрично разноски по изпълнението, включително и уговорен и заплатен адвокатски хонорар във размер на 500 лв. съобразно представения с молбата договор за правна помощи и пълномощно. ЧСИ е извършил справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника и за месторабота. Била е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и едновременно със същата й е бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, както и върху установените й банкови влогове на 30.10.2025 г.

Длъжникът е заплатил на 06.11.2025 г. в срока за доброволното изпълнение сумата от 1997,60 лв., с която сума заявява, че е заплатен размера на вземането / 1200, 00 лв. по изпълнителния лист + 268,56 лв. възстановени такси с ДДС, внесени от взискателя на 29.10 2025 г. и 200.00 лв. адвокатски хонорар/ , като атакува адвокатския хонорар до размера на 500,00 лв. / счита, че тези 300 лв. не се дължат/.

С атакуваното постановление от 10.12.2025 ЧСИ е присъдил в полза на взискателя приетите по изпълнителното дело разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя – адв. Л.Б., в размер на 420 лв.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител от длъжника – по арг. от чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Според съдебната практика с чл.435, ал.2, т.7 ГПК законодателят е предвидил възможността длъжникът да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по задължението му за разноски (вж. т.2 на ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК). В случая атакуваното с жалбата постановление, с което са 3 били присъдени на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение несъмнено съдържа такова произнасяне, поради което жалбата е процесуално допустима. Това постановление е връчено на жалбоподателя на 10.12.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 19.12.2025 г., което я прави подадена в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК срок.

Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановление, с което са определени разноските за адвокатско възнаграждение и е подадена в предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално допустима. Атакуваното постановление касае единствено разноските за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът ще разгледа правилността на изводите на съдебния изпълнител във връзка с определения от него размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 420 лв. и твърденията на жалбоподателя, че така определения размер на адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде редуциран на сумата от 200 лв. Останалите разноски по изпълнителното дело, изразяващи се във внасяне на авансова такса за образуване на изпълнителното дело, не са предмет на атакуваното постановление, поради което и съдът не разполага с правомощия да проверява законосъобразното им начисляване. Ето защо, същите ще останат извън предмета на разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

За разлика от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 ГПК. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал.2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл.79, ал.1 ГПК в следните случаи, а именно: когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Следователно в настоящия случай освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки не са налице, тъй като изпълнителното производство не е прекратено, не са изоставени изпълнителните действия от взискателя, като изпълняемото право е парично, като длъжникът е извършил плащане на дълга в срока на поканата за доброволно изпълнение след започване на изпълнителното производство.

Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл.79 ГПК. В случая доколкото цитираните изключения не са налице, на общо основание длъжникът отговаря за разноските. Изпълнителното производство е образувано надлежно – въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, който му дава правомощието да инициира принудително изпълнение на правата и задълженията по него.

При преценката за дължимостта на претендираните от страна на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение окръжният съд съобрази задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на страната е предпоставено от наличието на сключен договор за правна помощ с определен адвокат, съдържащ размер на уговореното 4 възнаграждение и изрично посочване на начина на плащането му, както и от представяне на доказателства за реално извършено плащане на възнаграждението.