Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 22.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2624/2020
Вид
Решение № 90
Подписан
22.02.2021
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20201001002624 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „П § П ГРУП“ ГмбХ, подадена против Решение № 1132 от 31.07.2020г., постановено по т.д. № 540/2019г. на СГС, ТО, VI – 12 – ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против „СИУС“ ООД и „Българско индустриално общество – БИО АМРИТА“ ЕАД иск с правно основание чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ, за установяване, че вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 особен залог върху движими вещи на длъжника „СИУС“ ООД, в полза на соченото като заложен кредитор дружество „Българско индустриално общество – БИО АМРИТА“ АД е непротивопоставим на „П § П ГРУП“ ГмбХ, взискател в изпълнително производство по изп.д. № 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 915 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Сливен, относно същите движими вещи на длъжника „СИУС“ ООД, предмет на наложения и вписан в ЦРОЗ на 21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 запор, подробно описани в Протокол за опис на недвижими вещи и опис и запор на движими вещи и съоръжения, съставен по изп.д. № 20189150401946.

Сторени са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт.

Твърденията за недопустимост на съдебното решение са свързани с нарушаване принципа на диспозитивното начало, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, съобразно заявения петитум с исковата молба. На следващо място се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционния съд не е съобразил нормата на чл. 32а от ЗОЗ, според която при конкуренция между ЗОЗ и ГПК започналото принудително изпълнение по ГПК преди 1 вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ се продължава от съдебния изпълнител, каквато конкуренция била налице според жалбоподателя, предвид вписания в ЦРОЗ запор на движими вещи. Моли съда да обезсили постановеното решение и да върне делото за произнасяне по предявения иск, а при условията на евентуалност да го отмени като неправилно и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Редовно уведомена, насрещната страна – „СИУС“ ООД е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК така подадената въззивна жалба, като излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба, а първоинстанционното решение допустимо и правилно, като моли за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено.

Редовно уведомена, насрещната страна – „Българско Индустриално общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК така подадената въззивна жалба, като излага твърдения за нейната недопустимост и неоснователност. Посочва, че първоинстанционното решение допустимо и правилно с подробно изложени съображения в тази насока, като моли за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на „П & П Груп“ ГмбХ (Р&Р Group GmbH) - немско юридическо лице - търговец, със седалище и адрес на управление в Федерална република Германия Тростберг 83308 ул. „Вешхаузен“ 1, представлявано от управителя г-жа Б. П., регистрирано и вписано във Фирмената книга (регистър) с фирмен № 15909 съобразно действащия закон на в Федерална Република Германия срещу „СИУС“ ООД и „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД с твърдения за това, че „П & П Груп“ ГмбХ е взискател с вземане в размер на над 4 000 000 лева в изпълнителното производство по изп. д. № 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., peг.

№ 915 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Сливен, в рамките на което принудителното изпълнение се провежда върху цялото имущество на длъжника „СИУС“ ООД, състоящо се от ДВА недвижими имота - поземлен имот № 000137, с площ по документи 49,954 дка и поземлен имот № 000136, с площ по документи 50,000 дка, е . ***, м. ***, обл. ***, общ. Т., ведно с построения в същите Фотоволтаичен парк „Сиус - ***“ - 4 Mwp. Изложени са твърдения, че вземането на взискателя „П & П Груп“ ГмбХ е обезпечено със запор, наложен по изп.д. 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г. върху собствените на длъжника „СИУС“ ООД, движими вещи, находящи се на територията гореописаните два имота, съставляващи в съвкупност Фотоволтаичен парк „Сиус - ***“ - 4 Mw. Така наложеният запор е вписан в ЦРОЗ на 21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 за служебно вписване на запор върху имущество по чл. 4 303 по партида на длъжника „СИУС“ ООД. В последствие, на 23.04.2018г. по партидата на длъжника „С ИУС“ ООД в ЦРОЗ, с последващо, второ по ред вписване № 2018042302109 е вписан Договор за залог в полза на „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД . Предмет на този договор за залог е учредяването на особен залог върху същите движими вещи от имуществото на длъжника „СИУС“ ООД, върху които с предходно, първо по ред вписване № 2018032101246 е наложен запор по изп. д. 460/2018г. по описа на ЧСИ Г . Г., per. № 915 на КЧСИ, с район на 2 действие - Окръжен съд Сливен. Въз основа на вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 особен залог, на 18.02.2019г., „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е вписано в ЦРОЗ по партидата на длъжника „СИУС” ООД пристъпване към изпълнение. В следствие на така вписаното пристъпване към изпълнение „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е инициирало образуването на изп.д. № 20198370400466 по описа на ЧСИ П. Г., per. № 837, с район на действие Окръжен съд - Сливен, който от своя страна е насрочил действия по предаване на движими вещи, предмет на особен залог на адрес с. ***, общ. Т., обл. *** за датата 26.03.2019г. от 11.00 часа. В исковата молба са изложени твърдения, че чрез вписания с № 2018042302109 в ЦРОЗ особен залог и с предприетото от „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД , пристъпване към изпълнение, насочено върху същите движими вещи от имуществото на длъжника „СИУС“ ООД, върху които с предходно, първо по ред вписване с № 2018032101246 по партида на длъжника „СИУС“ ООД, вече е бил вписан наложен запор за обезпечаване на вземането на ищеца „П & П Груп“’ ГмбХ в производството по изп. д. № 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 915 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен, пряко засяга имуществения патримониум на ищеца, доколкото в случай на реализиране на особения залог, вписан с № 2018042302109 в ЦРОЗ, на взискателя по изп. д. № 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 915 на КЧСИ, на „П & П Груп“ ГмбХ би била отнета възможността удовлетвори вземането си и то въпреки предходно наложения и вписан в ЦРОЗ на 21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 запор върху същите движими вещи от имуществото на длъжника „СИУС“ ООД.

Моли се за постановяване решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците „СИУС“ ООД и „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД, че вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 Договор за залог в полза на „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е непротивопоставим на „П & П Г.“ ГмбХ с фирмен № 15909.

За установено от фактическа страна настоящият състав намери следното:

По делото не се спори, а и видно от представеното с исковата молба удостоверение за вписване в ЦРОЗ по партида на „СИУС“ ООД, че към дата 21.03.2019г. е вписан запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ с вписване с вх. № 2018032101246 с отбелязани дата и час на извършеното вписване: 21.03.2018г., 12:32. От същото удостоверение е видно, че с второ по ред вписване № 2018042302109 е вписан договор за залог с отбелязани дата и час на извършеното вписване: 18.02.2019г., а на 18.02.2019г. е вписано пристъпване към изпълнение по така вписания договор за особен залог в ЦРОЗ.

По делото е представен и Опис № 1252068 от ЦРОЗ на заложеното имущество и данъчните задължения на „СИУС“ ООД, от който е видно, че запорираното имущество към вписване № 2018032101246 е запор върху вземане за продажна цена, произтичащо от предварителен договор сключен на 05.10.2016г. между длъжника „СИУС“ ООД с ЕИК 201344344, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Хан Аспарух № 53, ет. 1, представлявано от управителя Г. Х. - /ПРОДАВАЧ/ и Ж. С. П., НАНКИН ООД, със седалище и адрес на управление: Народна Република Китай, гр. Нанкин, провинция Дзянсу, Икономическа зона Дзяннин, Нанкин – /КУПУВАЧ/, който предварителен договор е за покупко – продажба на недвижими имоти, а именно: Поземлен имот № 000136 по КВС на село ***, община Т., област *** и Поземлен имот № 000137 по КВС на село ***, община Т., обл. ***, ведно с построената върху тях фотоволтаична централа с мощност 4 Mwp, с уговорена между страните окончателна продажна цена в размер на 5 867 490 лева, като запора е наложен върху банковите сметки на длъжника в ТБ „Инвестбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. От описа е видно също, че заложеното имущество към вписване 3

№ 2018042302109 са движими вещи, находящи се в Поземлен имот № 000136, с. ***, община Т. и Поземлен имот № 000137.

По делото е представено удостоверение с изх. № 57774/04.10.2019г. от ЧСИ Г. Г. с рег. № 915, с район на действие Окръжен съд – Сливен, с което се удостоверява, че ИД № 20189150400460 е образувано по молба с вх. № 7955/09.03.2018г. на взискателя - „П & П Груп“’ ГмбХ. Удостоверява се, че взискателя /въззивник/ е титуляр на вземане по изпълнителен лист от 16.11.2017г., издаден по т.д. № 197/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас срещу длъжника - „СИУС“ ООД за сумата от 4 000 000 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 30.04.2014г. до изплащане на вземането, която към 04.10.2019г. е в размер на 2 204 896, 67 лева. Удостоверява се още, че ИД № 20189150400460 към днешна дата - 04.10.2019г. е спряно и няма постъпили плащания.

По делото е приложено запорно съобщение изп. дело № 20189150400460 с изх. № 12419/13.03.2018г. до ЦРОЗ, видно от което се съобщава за наложен запор върху вземане за продажна цена, произтичащо от предварителен договор сключен на 05.10.2016г. между длъжника „СИУС“ ООД, с ЕИК 201344344, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Хан Аспарух № 53, ет. 1, представлявано от управителя Г. Х. /ПРОДАВАЧ/ и Ж. С. П., НАНКИН ООД, със седалище и адрес на управление: Народна Република Китай, гр. Нанкин, провинция Дзянсу, Икономическа зона Дзяннин, Нанкин – /КУПУВАЧ/, който предварителен договор е за покупко – продажба на недвижими имоти, а именно: Поземлен имот № 000136 по КВС на село ***, община Т., област *** и Поземлен имот № 000137 по КВС на село ***, община Т., обл. ***, ведно с построената върху тях фотоволтаична централа с мощност 4 Mwp, с уговорена между страните окончателна продажна цена в размер на 5 867 490 лева, съобщава се още, че е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ТБ „Инвестбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД.

Посочените запори са наложени по изп. дело № 20189150400460, образувано по молба на взискателя „П & П Груп“ ГмбХ срещу длъжника „СИУС“ ООД, който запор обезпечава вземане на взискателя по посоченото изпълнително дело в размер на 4 000 000 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по изпълнителното дело.

Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното решаване на спора.