Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260709 от 22.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5666/2019
Вид
Решение № 260709
Подписан
22.10.2020
В сила
15.06.2022
Състав
РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 22.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5666 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Р.Г.Г., действаща понастоящем със съгласието на своята майка и законен представител П.П.Г., излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 23.10.2018 г. в гр. С. ПТП по вина на водач на автобус БМЦ Б.с ДК № ******, ударил я при пресичане в района на пешеходна пътека и деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка ГО при З.Л.И.

АД – неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 09.01.2019 г.; причинени телесни увреждания, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка и гръден кош, изкълчване на хрущялна част на носна преграда, закрито счупване на носна преграда, счупени предни зъби, травматичен кръвоизлив около обвивката на мозъка и счупване на лицево-челюстни кости, причинили болки и страдания, затруднено дишане за продължителен период от време, неудобства от необходимостта от спазването на охранителен режим и психически стрес от преживянето, справедливото обезщетяване на които неимуществени вреди възлиза на 150000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от увреждането – 23.10.2018 г., и разноските по производството.

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач, за обстоятелствата и причините за неговото настъпване и за причинна връзка на ПТП-то с твърдените вреди, настъпили изцяло в резултат от поведението на ищеца – изскачане пред автобуса в зона, в която ударът е непредотвратим от водача, неупражнен постоянен контрол от родителя над малолетното дете като пешеходец и падане на детето върху пътното платно поради проявено от него невнимание или блъскането му от трето на делото лице. Навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради неупражнен контрол от законния представил на детето - П.Г., и внезапното излизане на детето Р.Г. на платното за движение, където не е имало пешеходна пътека и което не е съобразило и разстоянието на приближаващото се към него превозно средство, за вида на настъпилите от процесното ПТП увреждания, за прекомерност на претендирания размер на обезщетението и за недължимост на законната лихва. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от констативен протокол № К-680 от 23.10.2018 г., че на 23.10.2018 г., около 07.30 часа, в гр. С. водачът на автобус БМЦ Б.с ДК № ****** – И.Й.Т.,*** в посока от ул. Руски войн към ул. Знание в района на № 86А участва в пътнотранспортно произшествие с пешеходката Р.Г.Г.. В протокола е констатирано, че от произшествието е пострадало детето Р.Г. и че за водача на БМЦ Б.с ДК № ****** е била сключена със З.Л.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/318002130915, със срок на покритие от 25.07.2018 г. до 25.07.2019 г. (представена по делото, а и факт безспорен между страните), като за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство.

От заключенията на съдебно-автотехническата и комплексна експертизи, изводите на които са взаимодопълващи и поясняващи и които съдът възприема като обективно и компетентно дадени от вещите лица въз основа на изготвените протоколи и показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Л.С.(близък родственик на ищцата – вуйчо на нейната майка, наричан от детето дядо, закарал я до мястото, от което тя е предприела пресичане на булеварда) и И.Т. (водач на автобуса, който не е видял детето и узнава за настъпилия удар от пътуващите в автобуса), се установява, че след като св. Л.С.спрял автомобила, с който превозвал детето Р.Г. (ищца в настоящото производство) до училище, на бул. Лазар М.в гр. С. *** войн към ул. Знание” и в района на № 86А върху затревената ивица, детето, което пътувало на задната седалка, излязло от задната дясна врата на автомобила и тръгнало назад към задната част на същия, за да предприеме пресичане на платното за движение на бул. Лазар Михайлов. Когато детето достигнало задната част на автомобила, то тръгнало напречно на платното за движение, за да го пресече, слязло на платното, в която част не е имало пешеходна пътека и е започнало да го пресича, като в района до мястото на удара е изминало около 1.7 м. Преминавайки покрай спрения автомобил, в който се е возило, детето било блъснато от задната част на дясната страна на автобуса. Настъпил е удар страничен за автобуса, при който детето е отблъснато напред по посоката на движение на автобуса и надясно, като от контакта е придобило и ротация в посока на часовниковите стрелки, гледано отгоре. Паднало е върху асфалта и се е спряло с глава в мястото, където при огледа на произшествието е установено петното от кръв върху пътното платно.

Вещите лица изясняват, че водачът на автобуса, който се е движел с около 30 км/ч, е имал възможност, независимо дали е имало други ППС пред автобуса, да възприеме ищцата Р.Г. от момента на излизането й от задната дясна врата на автомобила и да предотврати удара с нея, в случай че тя се е движела с бавен, спокоен и бърз ход, като намали скоростта на автобуса и при възможност отклони движението му или спре управлявания от него автобус. Тъй като по делото липсват данни за водача на автобуса да е съществувало обективна невъзможност своевременно да възприеме ищцата Р.Г. и предприетите от нея действия от излизането й от задната дясна врата на автомобила, липсата на такова възприятие от водача на автобуса в случая съдът приема за резултат от субективното поведение на водача на автобуса и респ. от липсата на проявено внимание към всички участници в движението, включително и към ищцата Р.Г., която видно от показанията на св. Л.С.не се е движела тичайки, а дори е и изчакала преминаването на други превозни средства. Съдът възприема показанията на св. Л.С.при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, включително и на установените от протокола за оглед, в частта им относно местоположението на спрения от него автомобил и предприетите действия от ищцата Р.Г. при и след излизането й от задната дясна врата на автомобила. Показанията в частта им относно предприетото от детето пресичане на платното по обозначена на него пешеходна пътека същите се опровергават от установените данни въз основа на изслушаните експертизи, поради което съдът не им дава вяра в тази им част. Съдът не поставя в основаната на фактическите изводи и показанията на св. И.Й., тъй като той изрично заявява, че не е възприел детето и изложеното от него е възпроизвеждане на казано от трети лица.

Според вещите лица ищцата Р.Г. - дете на 12 години, е имало възможност да възприеме автобуса и да го наблюдава от момента, в който е затворила задната дясна врата и е тръгнала назад спрямо автомобила, от който е слязла, до мястото на удара.

По делото са представени също медицински документи – лист за преглед на пациент в КДБ/СО към УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ от 23.10.2018 г.; епикриза от УМБАЛСМ Пирогов - Клиника по неврохирургия по История на заболяване № 39250 за периода 23.10.2018 г. - 05.11.2018 г., заедно с препис от последната; епикриза от УМБАЛСМ Пирогов - Клиника по неврохирургия - Отделение по лицево-челюстна хирургия по ИЗ № 41022 за периода 05.11.2018 г. - 09.11.2018 г., заедно с препис от последната; епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника по неврохирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия по ИЗ № 41861 за периода 11.11.2018 г. - 13.11.2018 г., заедно с препис от последната; амбулаторен лист № 000782 от 02.07.2019 г. за преглед от детски невролог; магнитно-резонансна томография на главен мозък от 04.07.2019 г. от МДЛ М-тех – С.; електроенцефалография (ЕЕГ) от дата 27.06.2019 г. със заключение:

Абнормен ЕЕГ запис с дифузни, неспецифични промени и иритационни прояви от остри вълни вляво тилно, явяващи се спонтанно и при хипервентилацията.

Започнато лечение с Levetiracetam 500 mg по схема за три месеца, и амбулаторен лист № 127 от 26.11.2018 г. за преглед от стоматолог. Диагноза: Фрактура на короната на зъби 1/2; 1/1; 2/1; 2/2, издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетите заключения на комплексните експертизи и съответно са послужили на вещите лица, заедно с преглед на ищцата, за достигане на крайните им заключения, които съдът възприема за достоверни дадени.

Според вещите лица в резултат на претърпяното произшествие ищцата Р.Г. е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма; мозъчна контузия; малък епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия и разкъсно-контузна рана на челната област на главата; разкъсно-контузна рана върху корена на носа вляво, близо до вътрешния клепачен ъгъл; многофрагментно счупване на носните кости; частично счупване на коронките на 11, 21, 31 и 32-ри зъби; контузия и охлузване на лявата част на лицето. Според вещите лица липсват данни за получени от ищцата травматични увреждания на гърдите и корема, твърдени от ищцата като настъпили от процесното произшествие.

Спешна медицинска помощ ищцата Р.Г. е получила в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ С., но след преглед била транспортирана и приета за болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, като при постъпването й тя е била в ясно съзнание, с адекватно поведение за възрастта си, оплаквала се е от главоболие и нямала спомен за травмата. След извършване на необходимите медицински прегледи, консултации и изследвания детето е било настанено за лечение в Детска реанимация - в увредено състояние, ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма). По време на 4-дневния реанимационен престой остава в ясно съзнание, с оценка по ГКС 15 точки, без данни за огнищна неврологична симптоматика. На 26.10.2018 г. Р.Г. е изведена от Реанимация и лечението продължило в Клиника по неврохирургия - Детско отделение. Проведено е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.

През цялото време на болничния престой детето останало в ясно съзнание (ГКС = 15 точки), без симптоми на менинго-радикулерно дразнене (СМРД), без латерализираща неврологична симптоматика, без данни за гърчова активност, спокойна, афебрилна. Лечението му продължило в УМБАЛСМ Н. И.

Пирогов, Клиника по неврохирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия за периода 05.11.2018 г. - 09.11.2018 г. За периода 11.11.2018 г. - 13.11.2018 г. е било проведено повторно лечение в Отделението по лицево-челюстна хирургия поради оплаквания от лицева асиметрия, оток, болки и асиметрия на носната пирамида, счупени предни зъби. След проведени нови клинични изследвания, консултации с педиатър и анестезиолог и след предоперативна подготовка, детето Р.Г. било оперирано на 12.11.2018 г. - под обща венозна анестезия била направена инструментална и мануална репозиция на носните кости, като оперативното й лечение е било наложително за възстановяване функцията на носната кухина и естетичния външен вид на носа. При операцията се постигнало възстановяване на симетрията на носната пирамида. Протекъл гладък следоперативен период и била изписана с подобрение, без оплаквания и в добро общо състояние. Според вещите лица понастоящем носната преграда на детето била възстановена и то дишало свободно през двете ноздри на носа си. На 26.11.2018 г. било извършено и изграждане с фотополимер на зъби 1/2; 1/1; 2/1; 2/2, като окончателното им възстановяване трябвало да бъде извършено след навършване на 16-годишна възраст. Лечението на ищцата Р.Г. продължило в домашно-амбулаторни условия - от личен лекар и невролог.

Изяснява се от заключението на комплексната медицинска експертиза, че възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната продължавал до 2-3 години и преминавал през определени в клиничен и патомолфологичен аспект периоди, като този възстановителен период при ищцата Р.Г. към м. ноември 2019 г. все още не е приключил и не можело да се правели прогнози за в бъдеще, но развитието на травмената болест на мозъка до момента не давало основание за неблагоприятно въздействие върху интелектуалното развитие на ищцата Р.Г.. Според заключението в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 2-3 месеца и умерени до момента.