Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7005 от 04.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53487/2022
Вид
Решение № 7005
Подписан
04.05.2023
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7005 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110153487 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45 ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу Столична община, за сумата от 162,72 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди, причинени на л.а. „.“, модел„2“ с рег. № ........., собственост на ..... поради застрахователно събитие, настъпило на 31.07.2021 г. в гр. София при движението по ул. „Едуард Генов“ в ж.к. „Малинова долина“ от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на задигната шахта, която била поставена върху основа от начупен бетон на пътното платно от страна на длъжностни лица, чийто възложител е Столична община.

Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско +“ за л.а. л.а.

„.“, модел„2“ с рег. № ........., обективирана в полица № .., валидна в периода 08.08.2020 г. 07.08.2021 г. Сочи, че на 31.07.2021 г. в гр. София при движение по ул. „Едуард Генов“ в ж.к. „Малинова долина“ процесният автомобил, управляван от Т. С.а, се ударил в необозначена и необезопасена задигната шахта върху пътното платно. В резултат на произшествието били увредени ляв праг и предна лява врата на застрахования автомобил.

При ищеца била образувана щета № 44012132122955, вредите били оценени на 147,72 лв. и на 10.08.2021 г. тази сума била заплатена на собственика на процесния автомобил - ......

Според ищеца отговорност за настъпилите вреди носи ответникът Столична община в качеството му на възложител на работа, тъй като бил длъжен да поддържа пътната си мрежа в изправност. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.

131 ГПК, като оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че шахтите се поддържат от експлоатационните дружества и оператори, в чиито активи са включени. В случая лиспвала индивидуализация на шахтата, но дори да се приеме, че същата е елемент от общинската пътна мрежа, по силата на договор за концесия от 23.12.1999г. ответникът възложил задължението за поддържане и стопанисване на водните канали и прилежащите 1 им части (шахти) на „Софийска вода АД“. Твърди, че не е налице застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, от което прави извод за липса на регресна претенция за изплатеното обезщетение. Оспорва се механизмът на твърдяното ПТП при възражения, че няма данни за размерите и местоположението на шахтата, а представеното уведомление за застрахователно събитие не било подписано и имало характеристиките на свидетелски показания в писмена форма, поради което е недопустимо и без доказателствена стойност. Ответникът твърди, че уведомлението за щета е подадено след приложимия срок от общите условия на ищеца и след изтичане на периода на застрахователното покритие по твърдения договор за застраховка. Поради изложените обстоятелства ответникът моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

На основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на ответника е конституирано „Софийска вода“ АД, което оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно приложимата материално правна норма и доводите и възраженията на страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от Столична община на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на Столична община – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на шахта на пътното платно, на което е настъпило ПТПто и представляващо част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.

Безспорно между страните е обстоятелството, че твърдяното място на произшествието е настъпило на улица, за поддържането на която отговорността е на Столична община.

От представената по делото застрахователна полица № .. със срок на застрахователно покритие 08.08.2020 г. - 07.08.2021г. се установява правоотношение между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско +“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил марка „. 2“ с рег. № .......... Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско +“, процесното събитие представлява покрит 2 застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие по Клауза Пълно каско. Видно от Уведомление – декларация за щета от, подадено от застрахованото лице ....., застрахователят е уведомен за настъпило събитие. Представено е банково извлечение, от което се установява, че ищецът в изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1147,72 лв. С Регресна покана от 22.10.2021г. поканил ответника Столична община да му заплати сумата от 162,72 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 05.11.2021 г. ответникът отказал плащане, поради недоказаност на деликтната му отговорност.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по 2

САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на автомобила през надигната шахта върху основата на начупен бетон на пътното платно.

Вещото лице дава заключение, че така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието е 421,82 лв., с ДДС.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Т. Д. Н., водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието. Свидетелят казва, че си спомня инцидента, който претърпяла, управлявайки лек автомобил „. 2“ на 31.07.2021г. по ул.

„Едуард Генов“, като разяснява, че това е единствената улица,от която има достъп с автомобил до кооперацията, в която живее. Сочи, че в участъка, през който трябвало да премине, улицата била в експлоатация, но без асфалтово покритие, с много дупки и неравности и обраснала с храсти. Това наложило да премине в близост до надигнатата шахта, която се намирала вляво на пътното платно, при което настъпило съприкосновение между шахтата и предната дясна част на автомобила, който управлявала.

По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – то е пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза.

Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на 31.07.2021 г. и за което не се спори между страните. Произшествието съставлява покрит риск по см. на т.2.3, вр. т.2.1.3.1 от приложимите към договора Общи условия, за които няма нормативно изискване да са подписани от застрахования.

Не може да бъде споделено възражението на ответника за нищожност на договора за застраховка поради липсата на положен подпис на застрахования. Предвидената в закона писмена форма е условие за действителност на застрахователния договор и неспазването й води принципно до неговата нищожност. От друга страна, обаче, договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от страна по нея, а не от трето лице. Тоест нищожността поради неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право се преодолява чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В този смисъл е Решение № 115/ 23.07.2013 г. по т.д.

№ 348/ 2012 г., по описа на ВКС, І ТO.

Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение така или иначе е платено на собственика още след настъпване на събитието, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма 3 данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в уведомлението-декларация за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност. В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото доказателства, нито процесните увреждания да са били налице преди настъпването на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно неравността върху пътното платно или да спре при нужда. Установи се и, че в резултат на преминаването през неравността на пътното платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от заключението на вещото лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице се установява от предсатавените неоспорени писмени доакзателства.