Решение № 10266 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10266 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110151408 по описа за 2025 година

Предявени са искове от „..........“ ЕАД по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против К. С. С., Н. К. С. и Б. К. С. за заплащане на задължение в общ размер на 1073,83 лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в общ размер на 400,68 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г.; сума в общ размер на 32,06 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законна лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г., при условията на разделна отговорност и при следните квоти за всеки от ответниците, предвид притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот:

11/24 части от задължението за Б. С. или следните суми: 251,68 евро /492,24 лв./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,91 евро /183,67 лв./ – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г.; 7,52 евро /14,70 лв./ – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2,34 евро /4,58 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г.;

11/24 части от задължението за Н. С. или следните суми: 251,68 евро /492,24 лв./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 93,91 евро /183,67 лв./ – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г.; 7,52 евро /14,70 лв./– главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2,34 евро /4,58 лв./– мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г.; 2/24 части от задължението за К. С. или следните суми: 45,74 евро /89.45 лв./ – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 17,07 евро /33,38 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.

1 до 20.08.2025 г.; 1,37 евро /2,67 лв./ – главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 0,42 евро /0,83 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 425/2025 г., по описа на РС-К.

Ищецът твърди, че между него и ответниците възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр. ............., като всеки от ответниците имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката, която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в притежавания общо от ответниците имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това ответниците в качеството на собственици, съответно клиенти на топлинна енергия не изпълнили насрещното си задължение да заплатят дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците изпаднали в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от тримата ответници чрез процесуалния им представител адв.К. Ч., с който изразяват становище за допустимост на предявените искови претенции, но за тяхната неоснователност. Ответниците твърдят, че не дължат процесните суми, тъй като не били нито ползватели, нито живеели в жилището, за което се претендира от ищеца да е топлоснабдено. Правят възражение, че вземанията били погасени по давност, тъй като задълженията по силата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД били периодични такива и се погасявали с изтичането на тригодишен давностен срок.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че по силата на това облигационно отношение е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдения обем през процесния период за процесния имот и на претендираната стойност, както и че е овластен да начислява и събира от ответниците в полза на третото лице, извършващо дялово разпределение вноски за извършено дялово разпределение, както и че е възникнало задължението за заплащане на продажната цена при съответно посочените квоти, предвид претендираната разделна отговорност за задължението.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения и изпадане на длъжниците в забава. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с ".........." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е 2 клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на топлофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В настоящия случай видно от представените по делото преписи на заповед РД-411235/19.08.1987 г., удостоверение за наследници на лицето Бонка Димитрова Йотова, починала на 17.11.2016 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 84, том 1, рег.№ 1679, дело 67/2023 г. се установява, че собствеността на процесния недвижим имот, който се твърди от ищеца да е бил топлоснабден, е бил придобит от ответниците по силата на наследствено правоприемство. От нотариален акт за дарение на недвижим имот, представен и приет по делото, се установява, че ответниците К. С. С. като собственик на 2/24 идеални части, Н. К. С. като собственик на 11/24 идеални части и Б. К. С. като собственик на 11/24 идеални части са дарили притежаваните от тях идеални части на лицето Орлин Андрианов Тонев на 21.08.2023 г.

Процесният период на претендираните вземания е от 01.05.2021 г. до 30.06.2023 г., т.е. преди прехвърлянето на недвижимия имот, през който тримата наследници са били съсобственици на имота при описаните по-горе идеални части. С оглед характера на задължението за заплащане на доставена топлинна енергия и липсата на установена солидарна отговорност между съсобствениците, същите отговарят разделно за задълженията към топлопреносното предприятие, съразмерно на притежаваните идеални части.

Ето защо ответниците Б. К. С. и Н. К. С. се явяват клиенти на доставената в процесния имот топлинна енергия в качеството им на съсобственици всеки за 11/24 идеална част от имота и съответно отговарят разделно всеки за 11/24 части от дължимата цена за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и мораторна лихва и съответните начислени услуги за дялово разпределение, а ответницата К. С. С. – за 2/24 части от задълженията.

За установяване на обстоятелствата дали е била доставена топлинна енергия до имота, в какъв обем и при наличие на годни измервателни уреди, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло възприема заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, тъй като същото е обосновано, логично и последователно.

Вещото лице е извършило обстойна проверка, като е установило, че етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор № ....... от 28.08.2022 г. с ФДР „.......“ ЕООД за монтиране на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни вентили, за извършване на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Вещото лице е посочило, че в имота не е ползвана и съответно не е била начислявана ТЕ за отопление на имот, както и такава, отдадена от сградна инсталация, а е ползвано само битово горещо водоснабдяване /БГВ/ . Вещото лице посочва, че през периода 05.2021 г. – 04.2022 г., поради неосигурен достъп енергията е изчислявана за топла вода на база - 1 бр.потребител за денонощие в размер на 140 л. През периода 05.2022 г. – 04.2023 г. топла вода не е потребявана, а в много малко количество е била потребена през периода 05.2023 г.- 06.2023 г. Вещото лице сочи, че през процесния период е извършвана услуга „дялово разпределение“, съобразно изискванията на нормативната уредба, като е посочил, че след извършени изчисления, общо дължимата сума за доставена, но незаплатена ТЕ за БГВ за процесния период възлиза на сума в размер на 551,22 евро.

Предвид заключението на вещото лице, което е логично обосновано и дадено след извършена пълна проверка както на документите по делото, така и в информационните 3 масиви на ищцовото дружество, съдът намира, че по делото се доказа, че ответниците Б. К.

С. и Н. К. С. в качеството си на съсобственици всеки за 11/22 идеални части от имота, се явяват клиенти на доставената в процесния имот за процесния период топлинна енергия, като всеки от тях дължи 11/22 част от общо установеното задължение или всеки от тях дължи сума в размер на 252,65 евро, а ответницата К. С. С. 2/24 части от задължението или сума в размер на 45,94 евро.

С оглед установяване на дължимостта на вземането за главница за доставена ТЕ за БГВ, следва да бъдат разгледани и възраженията на ответниците за погасяване на вземанията по давност: