Решение № 20250 от 10.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22104/2025
- Вид
- Решение № 20250
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 637, ал. 1, изр. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 20250 гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110122104 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
10.11.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шести ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Тихомира Ценова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 22104/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Подадена е искова молба от А. И. И. срещу „Н.Б.С.“ ЕООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на трудов договор от 04.04.2024 г. за длъжността „Специалист маркетинг и реклама“.
Поддържа, че уговореното брутно трудово възнаграждение било в размер на 3850,08 лева, 1 съответно нетното възнаграждение било в размер на 3000,00 лева платимо два пъти в месеца – до 15-то число сумата от 1500,00 лева и до последния работен ден на месеца сумата от 1500,00 лева. Навежда доводи, че за периода от м.06.2024 г. до м.09.2024 г. ответникът не бил заплатил дължимите трудови възнаграждения в общ размер от 7600,68 лева. Излага съображения, че с оглед правилото на чл. 242 КТ, работодателят бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва върху незаплатените трудови възнаграждения в размер на сумата от 658,41 лева за периода от 31.07.2024 г. до 16.04.2025 г. Твърди, че с оглед неправомерното поведение на работодателя била подала заявление за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 11.09.2024 г., като ответника бил издал Заповед № . г., като трудовото правоотношение било прекратено считано от 12.09.2024 г.
Поддържа, че с оглед правилото на чл. 221, ал. 1 КТ, работодателят и дължал обезщетението за периода през който била останала без работа, което било за периода от 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г., като сочи, че била сключила трудов договор с друг работодател на 24.09.2024 г., поради което се дължало обезщетение в размер на 2431,56 лева, като сочи, че за периода от 31.10.2024 г. до 16.04.2025 г., ответника бил изпаднал в забава и дължал сумата от 154,66 лева. Инвокира доводи, че се дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., като същото било отразено и във фиша за работна заплата и бил удържан данък, поради което същото следвало да се заплати в нетен размер от 630,01 лева, като сочи, че ответника бил изпаднал в забава, поради което за периода от 31.10.2024 г. до 16.04.2025 г, дължал мораторна лихва в размер на 40,07 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От извършена от съда служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът с променена търговска фирма – „Н.С.“ ЕООД – в несъстоятелност.
Като се установява, че производството по несъстоятелност е открито с Решение № 1277/11.09.2025 г., постановено по т. д. № 594/2025 г. по описа на СГС.
В правилото на чл. 637, ал. 1, изр. 1 ТЗ е предвидено, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. В процесния случай се касае за трудов спор именно за парични вземания по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, поради което настоящото произоводство попада в предвиденото от закона изключение.
2
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска (втората правна възможност не разкрива някаква особеност – арг. чл. 232, изр. 1 ГПК). В настоящия случай всички предпоставки са налице. На ответника са дадени указания с Разпореждане от 25.04.2025 г., че съдът може да постанови неприсъствено решение, не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за днешното открито съдебно заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в о. с. з. съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че искът е вероятно основателен – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като претенцията следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага само ищцата. Последната не е поискала присъждането на деловодни разноски и не е доказала, че действително е сторила такива, поради което и не следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъждат деловодни разноски.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийският районен съд сумата от 601,29 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (с предишна търговска фирма „„Н.Б.С.“ ЕООД), ЕИК: 207127970, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген.
Й. В. Г.“ № 64 ет. 1 да заплати на А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул.
„Цветница“ № 4, вх. 1, ет. 8, ап. 24, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7600,68 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение по Трудов договор от 04.04.2024 г. за периода м.06.2024 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 658,41 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за трудовото възнаграждение за периода от 31.07.2024 г. до 16.04.2025 г., както и сумата от 2431,56 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа за периода 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. (датата на 3 подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 154,66 лева, представляващи мораторна лихва върху вземането за обезщетение за оставане без работа за периода от 31.10.2024 г. до 16.04.2025 г., както и сумата от 630,01 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. (датата на подаването на исковата молба), както и сумата от 40,07 лева, представляващи мораторна лихва върху вземането за обезщетение за неизползван отпуск за периода от 31.10.2024 г. до 16.04.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Н.С.“ ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (с предишна търговска фирма „„Н.Б.С.“ ЕООД), ЕИК: 207127970 да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 601,29 лева, представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4