Решение № 2290 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507809 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №163978/12.05.2025 г., подадена от Г. К. Г., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Й.

Л.- П., срещу Решение 7163/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №6020/2023 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск срещу „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК: 202235999 за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца резултат на разпространена от ответника обидна дума „насилник“ чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното дружество електронна медия на интернет страница с домейн www.pik.bg статия със заглавие: „Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“, ведно със законната лихва от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, което предявеният от ищеца иск да бъде уважен в пълния му предявен размер от 10 000 лв. Въззивникът сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимущствени вреди първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството от колко голям брой лица е била разгледана и 1 отворена процесната статия. Сочи, че още самото заглавие на статията клеветническо и провокативно, което само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи. Статията го очерняла и поставяла в изключително негативна светлина като извършител на брутално престъпление, осъдено изключително строго не само от закона, но и от цялата общественост. От изложените в статията оценъчни съждения въззивникът твърди, че се е почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си. Страхувал се и за живота си предвид постоянните нестихващи нападки в социалните медии и по телефона от различни познати и непознати лица, които го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди, дори с убийство. Вследствие на това, психическото му състояние се трансформирало и той се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив и тревожен, изпитвал страх да не загуби работата си, както и че да бъде възбудено наказателно преследване срещу него. След публикуването на процесната статия се е създало положение на негативно отношение спрямо личността му в гр. Стара Загора дори и сред най-близките му. Счита, че с оглед действително претърпените от него вреди обезщетение в размер на 500 лв. се явява крайно несправедливо и занижено. Излага подробни правни аргументи защо намира публикуваната статия за нарушаваща редица принципи на Етичния кодекс на българските медии. Смята, че обидните думи в статията са „изверг“, „насилник“ и „мъжкар“ (в кавички). Поддържа, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сума в размер на 10 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ПИК НЮЗ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. А. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Въззиваемата страна застъпва становище, че районният съд правилно е установил кои са клеветническите и обидни изрази в процесната статия, като е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер, отговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Г. Н. Г. срещу „Пик Нюз“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане репутацията на ищеца и неговия авторитет, резултат на неверни 2 клеветнически твърдения, както и обидни квалификации, съдържащи се в публикувана на 29.07.2023 в 20:12 ч. на интернет страница/уебсайт на ответника - https://pik.bg/ статия, озаглавена „Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“, ведно със законната лихва от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да постанови решението си, Софийски районен съд, е приел, че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана относно съдържащите се в нея клеветнически твърдения, че ищецът е извършител на престъплението, предмет на процесната статия, доколкото в последната авторът е посочил първоизточника на сведенията си. Счел е, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана единствено за използваната обидна квалификация „насилник“, тъй като думата е позоряща за личността на пострадалото лице. Приел е за доказано, че вследствие на публикуването на статията ищецът е станал емоционално нестабилен, с понижено настроение, изпитвал е чувство за застрашеност, имал е проблеми в личната и професионалната сфера. Извел е, че изпитаните от Г. неудобства не са единствено в резултат на използване на обидната квалификация „насилник“ в статията, а в по-голямата си част са вследствие разпространената информация, че е извършител на престъпление. За справедливо и съответстващото на реално претърпените неимуществени вреди е приел обезщетение в размер на 500 лв.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Между страните не се спори, че на 29.07.2023 г. на интернет страницата на ответното дружество е публикувана статия със следното заглавие: „Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“ и съдържание „Ето ги съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18-годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за „лека телесна повреда и пуснали изверга!“, представляващо цитат на написаното от лицето Т.Б.. Не се спори, че при първоначалното публикуване на статията към същата е била прикачена снимка на ищеца, впоследствие заменена с такава на човека, срещу когото се води наказателно производство за извършване на процесното престъпление.

Спорни пред настоящата инстанция стоят въпросите дали в процесната статия има клеветническо съдържание, както и употребени обидни квалификации, за които ответникът да отговаря, както и какъв е справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

3

По въпроса относно гражданската отговорност на журналистите и на медийните издания за клеветническо съдържание на техните публикация, която се ангажира по реда на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, е създадена богата и последователна практика на ВКС. Върховната инстанция приема, че когато твърденията за конкретни факти изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 ЗЗД на автора – в този смисъл Решение № 557 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о. на ВКС, Решение №253/29.01.2014 г. по гр. д. №1251/2012 г., III г.о. на ВКС, Определение № 3092/18.10.2023 г. по гражданско дело № 530/2023 г., Ι г.о. на ВКС, Определение №3307/24.06.2025 г. по гр. д.

№3538/2024 г., I I г.о. на ВКС. В цитираните актове ВКС разяснява, че отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения обаче следва да се разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става въпрос за първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. В решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че без значение за ангажиране на отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа или последваща и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Това е така, защото разпространяването на обиди е винаги противоправно. В решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1140 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че всеки издател отговаря за разпространените от него обиди, след като от тях са причинени вреди.

Тези разрешения се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на изследване стои въпросът дали по делото се доказва обстоятелството, че в процесната статия е налице позоваване на първоизточник, по който съдът приема следното.

Тежестта за доказване наличието на първоизточник се носи от ответника в производството- издател на публикацията. В мотивите на Решение по гр. д.

№ 1599/2009 г. г на ВКС, ІІІ г.о. се излага, че не може да се търси отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от лице, което добросъвестно е предало чужди изявления за конкретни факти и е посочило източника.

Принципно правилни са изводите на съда, че авторът на статията е посочил първоизточника на изнесената от него информация. Видно от представената от ищеца статия, находяща се на интернет страницата, на която 4 ответното дружество предоставя медийна услуга www.pik.bg е поставена препратка в статията към фейсбук публикация от фейсбук профил на лице, посочено като „Т.В.”, откъдето се твърди да е получена предоставената в статията информация. От друга страна, съдът намира, че посоченият източник на информация, доколкото не е друга медия или журналист, то неприложима се явява практиката, цитирана в първоинстанционното решение, освобождаваща от отговорност настоящата първа по ред медия, издала статия с подобно съдържание. При тази фактическа страна на спора, ответникът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е проверил цитираната в статия информация от фейсбук публикацията въз основа на проверен и независим източник, тъй като „постът“ по съществото си представлява твърдение на физическо лице, непрофесионалист в сферата на отразяването на новини и масово разпространяване на информация, изразено на личната му страница. Дори да се приеме, че практиката на Върховния касационен съд относно предпоставките за освобождаване от отговорност на приетия за последващ издател на публикацията, е приложима, то по делото не са събрани никакви доказателства, че такава публикация на личната страница на фейсбук потребителя, в действителност е била налице, както и че профилът е действителен. В тежест на ответника е било да установи тези факти, обосноваващи релевираното от него правоизключващо възражение, доказателства за което не са ангажирани. Следва също да бъде съобразено, че клеветническите твърдения касаят извършителство на престъпление, без лицето посочено в статията да е осъдено с влязла в сила присъда. Съгласно практиката на ВКС публичното разпространяване на твърдения, че дадено лице е извършило действия, покриващи състава на престъпление, без то да е осъдено за това с влязла в сила присъда, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване на мнение и на свободата на словото. Върховните съдии приемат, че при отразяване на наказателни процеси е необходимо да се намери баланс между правото на журналистите да привличат внимание към важни за обществото теми и задължението им да не накърняват честта и достойството на лицата, които са обвиняеми или подсъдими, но още не са осъдени. В настоящия случай между страните липсва спор, че по отношение на ищеца дори не е било възбудено наказателно преследване, въпреки посочените в статията твърдения, че е извършител на престъпление, причиняване на лека телесна повреда.