Решение № 260112 от 16.06.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №

Гр.Варна, ………………2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през двехиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Д. Маркова в.търг.дело № 126 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на Т.Н.Д. *** срещу решение № 260342 от 13.11.2020г. по търг.дело № 277/20г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му, с която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД солидарно с Я.Д.Д., сумата 23 642.38лв., представляваща 1/2 част от дължимата главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Димитър Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда – 21.02.2020г. до окончателното и изплащане, сумата 1 367.72лв., представляваща дължими договорни лихви за периода от 07.05.2014г. до 27.01.2015г. включително, сумата 6 690.84лв., представляваща лихвена надбавка за периода от 03.10.2014г. до 21.02.2020г., включително, както и сумата 60лв., представляваща неплатени заемни такси, които суми са дължими от Я.Д.Д. в качеството и на наследник на починалия кредитополучател Димитър Н.Д. съразмерно на наследствения и дял в размер на

½, солидарно от Т.Н.Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29.08.2013г., за които вземания е постановен отказ по издаване на заповед за изпълнение на основание чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ и по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София срещу същото решение в частта му, с която са отхвърлени осъдителните искове на банката срещу Я.Д.Д. и Т.Н.Д. за разликата над 1 367.72лв. до пълния заявен размер от 12 297.60лв., претендирана като договорна възнаградителна лихва за периода от 28.01.2015г. до 21.02.2020г., включително.

В жалбата на Т.Н.Д. се оспорва извода на съда, че не е налице преклузията по чл.147 ал.1 от ЗЗД по отношение на задължението на поръчителя Д.. Твърди че предявяването на иск спрямо един от наследниците за неговия дял от наследството не покрива изискването на закона за завеждане на иск срещу длъжника, в случая, когато наследниците са повече от един.

Твърди че доколкото спрямо Я.Д. не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, е налице хипотезата, при която преклузията по чл.147 ал.1 от ЗЗД е настъпила за отделните падежирали вноски до датата на подаване на исковата молба в съда.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и вместо него да постанови друго, с което предявените искове срещу него да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна по жалбата на Т.Н.Д. - „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба, моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД се твърди че решението в обжалваната от банката част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва извода на съда за начален момент за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането спрямо Я.Д., обусловил и периода на дължима договорна лихва. Оспорва извода на съда, че предсрочната изискуемост на вземането спрямо Я.Д. е настъпила на 27.01.2015г. Излага в жалбата безспорна между страните фактическа обстановка. Сочи че с влязло в сила решение е прието за установено съществуването на задължение към банката от Т. Д., като наследник на Димитър Н.Д., а искът на банката спрямо Я.Д. и поръчителя Т.Д. е отхвърлен, като е прието, че по отношение на тях не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

Сочи че след постановеното решение банката е извършила действия по разделяне на дълга и е изпратила писмо-уведомление до Я.Д. относно обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, съобразно нейния наследствен дял.

Оспорва извода на съда че предсрочната изискуемост на вземането спрямо Я.Д. е настъпило на 27.01.2015г., датата на настъпване на предсрочната изискуемост спрямо другия наследник – съпругата на наследодателя, както и че упражняването от страна на банката на правото да обяви договора за предсрочно изискуем спрямо Я.Д. е „удар във въздуха“. Твърди че изводите на съда по отношение на датата на приетата от него дата на предсрочна изискуемост са изцяло необосновани и неясни.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което искът за разликата в претендираните договорни лихви да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Насрещните страни по жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД Я.Д.Д. и Т.Н.Д., в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не са депозирали писмен отговор.

Въззивникът

Т.Н.Д., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята въззивна жалба, оспорва жалбата на банката и моли съда да потвърди решението, в частта му, с която искът на банката е отхвърлен, и да отмени решението в осъдителната спрямо него част и да отхвърли иска на банката срещу него.

Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Въззивникът

„Банка ДСК“ ЕАД в депозирана от процесуален представител писмена молба поддържа изцяло своята жалба и моли съда да я уважи като отмени решението на съда в обжалваната част и да постанови друго, с което искът за възнаградителна лихва да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна по жалбата на „Банка ДСК““ ЕАД Я.Д.Д., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната от банката част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Я.Д.Д. и Т.Н.Д. – поръчител, солидарно, за сумите 23 642.38лв., представляваща 1/2 част от дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучател Димитър Н.Д., наследодател на Д., за сумата 12 297.60лв., претендирана като дължими договорни лихви за периода от 07.05.2014г. до 20.02.2020г. и за сумата 6 690.84лв., претендирана като лихвена надбавка за периода от 03.10.2014г. до 20.02.2020г., включително, както и за неплатени заемни такси, за които вземания е постановен отказ по издаване на заповед за изпълнение на основание чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ. Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част спрямо поръчителя Д. и в отхвърлителната му част за претенцията за договорна лихва.

Няма спор по фактите пред въззивния съд:

Между банката и Димитър Н.Д., наследодател на Я.Д., на 29.08.2013г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване при договорена лихва по погасителен план с падеж 7-мо число на текущия месец. На същата дата 20.03.2012г. между банката и Т.Н.Д. е сключен договор за поръчителство, по силата на който въззивникът Д. е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от 29.83.2013г.

Кредитополучателят Димитър Н.Д. е починал на 01.12.2013г. Въззиваемата Я.Д. е негов наследник по закон - дъщеря, наследила заедно със съпругата на Д. – Т. Ч. Д., като не е спорно приемането на наследството.

Не е спорно че след смъртта на наследодателя им, неговата съпруга е продължила плащането на дължимите по договора погасителни вноски, като редовното погасяване на падежиралите вноски е преустановено на 07.06.2014г., която вноска не е заплатена изцяло.

С влязло в сила решение по търг.дело № 1143/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието за установено съществуването на задължение към банката на наследницата Т. Ч. Д. по договора за кредит съразмерно нейния наследствен дял. В решението на апелативния съд е прието, че предсрочната изискуемост е с начална дата 27.01.2015г. С влязло по-рано в сила решение по същото търговско дело искът на банката срещу наследника Я.Д.Д. и поръчителя Д. е отхвърлен, като е прието че наследникът не е бил в забава по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД тъй като не е бил поканен да изплати задължението на наследодателя си.

Няма спор пред въззивна инстанция по отношение на установения от първата инстанция от приетата съдебно – счетоводна експертиза размер на вземанията на банката за главница, договорни и наказателни лихви.

При така установените безспорни между страните факти въззивният съд намира следното:

Договорът за кредит не се прекратява със смъртта на наследодателя. Той запазва действието си и спрямо наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството на универсални правоприемници.

Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Целта на предвидената в чл.84 ал.1 изр.2 от ЗЗД покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по кредита. При наличието на знание за задълженията по кредита обаче наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съобразно договорните клаузи /в този смисъл решение № 63 от 29.07.2019г. по т. д. № 1528/18г. на II т. о. на ВКС.

Въззиваемата Я.Д. принципно не оспорва знанието си относно кредитния дълг, предхождащо депозирането на предявения иск. След влизане в сила на решението по търг.дело № 1143/2016г. по описа на ВОС по отношение на наследницата Я.Д. и поръчителя Т.Д. /18.01.2019г., когато решението по в.търг.дело № 624/17г. на апелативния съд не е допуснато до касация по търг.дело № 1528/18г. на ВКС/ банката е връчила лично на Я.Д. на 05.05.2019г. уведомление, с което дава срок на Д. да погаси доброволно просрочените към момента вноски по договора за кредит. Поради което и съдът намира, че същата покана е достатъчна за поставянето на правоприемника в забава според изискванията на чл.84 от ЗЗД. Следователно – налице са обективните предпоставки за пораждане на потестативното право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно договорното правило на чл. 19. 2 от ОУ.

Спорно между страните е кога банката е упражнила своето потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

За да упражни потестативното си правото банката - кредитор следва да отправи изявление че счита кредита за предсрочно изискуем до всеки един от наследниците на починалия кредитополучател. Всеки един от наследниците отговаря за задълженията на своя наследодател, съобразно дела си от наследството.

Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изпратено до един от наследниците, не обвързва останалите. Поради което и въззивният съд намира, че с уведомлението от 27.01.2015г. до съпругата банката е обявили за предсрочно изискуем само нейната част от задължението по договора за кредит. Действията по отношение на дъщерята са предприети след влизане в сила на решение, с което установителният иск на банката срещу нея и поръчителя е отхвърлен поради недоказаност на настъпване на предсрочна изискуемост на главница.

Не е спорно в настоящето исково производство че редовно изявление на банката, получено от длъжника Я.Д., предхождащо подаването на исковата молба няма. Изпратената покана - уведомление на банката изх.№ 1515 от 11.06.2019г., представена в заповедното производство по ч.гр.дело № 662/20г., е връчена от ЧСИ в нарушение на процедурата по уведомяване, регламентирана в разпоредбите на чл.47 ал.1 и ал.3 от ГПК. Поради което и в исковата молба от банката – кредитор е направено изрично изявление за отнемане на предимството на срока. Препис от исковата молба е редовно връчен на Я.Д. на 02.06.2020г.