Решение № 40 от 19.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500451 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 433 от 08.08.2023 г. по гр.д. № 26/2023 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. М. В. сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 и 4 вр. чл. 28 НК, от задържането му с постановление от 19.06.2018 г., и от това, че самото производство е продължило извън срока по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 24.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от горните деяния на ответника, състояща се в заплатени адвокатски хонорари за осъществена по наказателното производство защита, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 24.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

Прокуратурата на Република България, като се сочи, че същото е неправилно.

Наведени са доводи за липса на фактически констатации относно релевантните факти в мотивите на съда, отнасящи се до началната и крайната дата на търпяната от ищеца увреда, начална и крайна дата на образуване и прекратяване на наказателното производство, процесуалното основание за задържането на ищеца от полицейските органи на 19.06.2018 г. Сочи се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 26.09.2019 г., предявено му на 29.09.2019 г., като преди това той не е бил страна в наказателното производство и не е бил засегнат от предприети действия срещу него. Не са взети предвид данните за предишни осъждания на ищеца и личността му. Ищецът е осъждан преди привличането му като обвиняем, включително и за същото престъпление, поради което в обжалвания съдебен акт индивидуализацията на наказателното производство само с цифрово изписване на правната квалификация на деянието се явява недостатъчна. Коментират се събраните по делото доказателства, от които според жалбоподателя не се установяват твърдяните от ищеца вреди като интензитет, вид и продължителност. С оглед на това, се изразява несъгласие с преценката на решаващия състав за справедлив размер на обезщетението, което се явява прекомерно и несъответно на данните по делото. Излагат се доводи още за липса на мотиви в решението относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. С допълнение към въззивната жалба се сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът е присъдил едно обезщетение по вреди от два деликта – по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ. С оглед на това, че претенциите са с различно правно основание, исковата молба е била нередовна, тъй като ищецът не е посочил конкретен размер по всяка една от претенциите си. В решението не са обсъдени различните елементи от различните фактически състави, както и не е съобразено, че лихвата за забава се дължи по всеки състав от различен начален момент.

Отправено е искане решението да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, евентуално да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В., чрез процесуалния си 2 представител, е депозирал отговор по тази жалба, в който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, като съображенията в допълнението към въззивната жалба на Прокуратурата на Република България не могат да бъдат споделени. В обстоятелствената част на исковата молба, както и в петитума й, ищецът излага доводи както за претърпени вреди от незаконното обвинение, така и за такива от нарушаване на правото му за разглеждане на наказателното производство в разумен срок.

В случаите, когато едновременно е реализиран фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и този на чл. 2б ЗОДОВ, няма пречка увреденото лице, включвайки твърдението за неразумен срок, да предяви своята претенция, като съдът определя едно глобално обезщетение, след анализ за наличие и на предпоставките за бавно правосъдие, тъй като продължителността на производството извън рамките на разумния срок утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение т. 1 от ТР 1/27.11.2023 г. на ОСГК на ВКС/. В този смисъл доводите във въззивната жалба, че се касае до два иска, по всеки от които следва да се посочи конкретен размер, не могат да бъдат споделени. При констатацията за допустимост на обжалваното решение, въззивният съд следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. В. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени вследствие на поддържано 3 обвинение по ДП № ЗМ 128/20185 г. по описа на ОД на МВР Габрово, пр.пр.

№ ТОД 294/2018 г. по описа на РП Габрово, ведно със законната лихва върху сумите от 24.05.2022 г. до окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.09.2019 г., предявено на 26.09.2019 г. той е привлечен като такъв за обвинение по чл. 235, ал. 3, т. 1, т. 4 вр. ал. 1, пр. първо, трето и четвърто, вр. чл 28, ал. 1 НК. С влязло в сила постановление за частично прекратяване на 24.05.2022 г., поради липса на доказателства за извършване на деянието от обвиняемото лице наказателното производство спрямо В. е прекратено. След първоначалното му привличане като обвиняем на 07.02.2020 г. е внесен обвинителен акт в Районен съд Дряново, като с протоколно определение от 11.03.2020 г. по НОХД № 30/2020 г. съдът е прекратил производството и е върнал делото на РП Габрово, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. На 17.06.2020 г., след ново повдигане на обвинение, е внесен втори обвинителен акт, като с определение от 20.07.2020 г. по НОХД № 72/2020 г. на Районен съд Дряново съдебното производство е прекратено, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на РП Габрово. На 22.10.2020 г. е внесен трети по ред обвинителен акт срещу ищеца, като с протоколно определение от 23.11.2020 г. по НОХД № 142/2020 г. на Районен съд Дряново съдебното производство отново е прекратено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на РП Габрово. На 26.02.2021 г. е внесен четвърти по ред обвинителен акт, като с протоколно определение от 10.05.2021 г. по НОХД № 38/2021 г. на Районен съд Дряново е определен седемдневен срок за отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки. С Определение № 135/01.06.2021 г. по ВЧНД № 136/2021 г. на Окръжен съд Габрово определението на Районен съд Дряново е отменено и е прекратено производството по НОХД № 38/2021 г., поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, като делото е върнато на РП Габрово. След ново привличане като обвиняем, на 07.07.2021 г. срещу ищеца е внесен пети по ред обвинителен акт, по който с протоколно определение от 18.10.2021 г. по НОХД № 101/2021 г. на Районен съд Дряново, потвърдено с Определение № 14/21.01.2022 г. по ВЧНД № 259/2021 г. на Окръжен съд Габрово, съдебното производство е прекратено, и делото е 4 върнато на РП Габрово за отстраняване на допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Излага обстоятелства, че в досъдебното производство, макар и нямащ качеството на обвиняем, е задържан на 19.06.2018 г. за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Спрямо В. освен посоченото задържане, не са реализирани други процесуално следствени действия с негово участие, до момента на призоваването му за привличане като обвиняем. По тази причина ищецът счита, че относимият период, в който лицето е било субект на незаконната наказателна репресия, следва да започва именно на 19.06.2018 г., когато е задържан със заповед за полицейско задържане, до 24.05.2022 г., когато наказателното производство е приключило с постановление за частично прекратяване, влязло в сила на 24.05.2022 г. Воденото наказателно производство се е отразило на психиката на ищеца, станал мълчалив и потиснат, държането му се променило, започнал да избягва компанията на своите приятели, затворил се в себе си. Чувствал се унизен, притеснен и несигурен, накърнени били моралните и нравствени ценности и личността, както и социалното му общуване. Следва да се отчете дългия период от време, през който обвиненията са били поддържани от ответника, съпроводени с многократни призовавания в досъдебната и съдебната фаза на производството. Претърпените неимуществени вреди се изразяват в преживения срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, във влошеното здравословно състояние, унижение, доброто му име в обществото и сред колегите в дърводобивния бранш било силно накърнено.

Непосредствено след извършеното задържане получил сърдечни проблеми, за решаването на които се обърнал към личния си лекар. Година по – късно, в резултат на непрекъснатия стрес и тревожност, продиктувани от воденото наказателно производство, ищецът колабирал на 27.05.2019 г., което наложило хоспитализацията му. Бил осъждан за аналогично деяние през 2018 г., след което спазвал най-съвестно и отговорно правилата за дейността си, поради което още по-тежко преживял емоционално и психически привличането му към наказателна отговорност. Обвиненията са били за тежко престъпление, като тежестта на обвинението, последвалата мярка „подписка“, ведно с криминалистичната регистрация, е подействало допълнително на поредицата негативни изживявания. С оглед на всички относими факти счита, 5 че справедлив размер на паричното обезщетение за претърпените вреди възлиза на 40000 лв. Излагат се обстоятелства за неразумен срок на наказателното производство, започнало от задържането му за 24 часа на 09.06.2018 г., като делото не се отличава с правна или фактическа сложност.

Допуснатите пороци на наблюдаващия прокурор в изготвените от него обвинителни актове е довело до допълнително забавяне на наказателното производство. Освен претърпените неимуществени вреди, В. е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебното и съдебни производства, съобразно посочени договори за правна помощ, в общ размер на заплатеното възнаграждение от 2500 лв.

По тези съображения са предявени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законна лихва от 24.05.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени вреди обхваща претърпени душевни страдания и дискомфорт от незаконното обвинение и нарушаване правото му на разглеждане на неговото дело в разумен срок.