Решение № 408 от 29.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Казанлък, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101474 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр.с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК.

Ищецът твърди, че сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит на 19.06.2024г., с размер на кредита 1000 лв., срок на договора 12 месеца, като кредита следвал да се погаси на 12 месечни вноски, посочени в т.5 на част 2 от договора, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 28 % и ГПР в размер на 31.90 %. По силата на договора за кредит Кредисимо се задължавал да предостави на потребителя потребителския кредит след предоставяне на обезпечение на задълженията за потребителя по договор за потребителски кредит под формата на поръчителство. Съгласно разпоредбата на т.8 от част 2 от договора сключил на 19.06.2024г. с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение по договора за поръчителство било в размер на 818.84лв. С оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръщало в условие за сключването на договора за кредит,което нарушавало добрите нрави и водило до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 90 % от заетата сума и самата разпоредба на договора била във вреда на потребителя.

Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция била сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което било свързано с него и на чийто капитал бил едноличен собственик - „АЙ Тръст“ ЕООД. Ето защо сключения с втория ответник договор за поръчителство бил нищожен, като противоречащ както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на 1 поръчителството, така и на добрите нрави. Уговорената като възнаграждение за поръчителя сума била в прекомерно висок размер -почти половината сума от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя.

Договорът за поръчителство бил нищожен, тъй като нарушавал добрите нрави.Уговореното възнаграждение в размер на 818.84лв. представлявало повече от 90 % от сумата, отпусната по договора за заем, и водело до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Договорът за поръчителство бил толкова неясен, че не му позволявало да прецени икономическите последици от сключването на договора поради това бил нищожен. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не можел да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касаело за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не водила автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Целта на сделката била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК. Договорът за поръчителство бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и обстоятелството, че той формално бил сключен с различен правен субект от кредитора, не можело да доведе до неговото саниране. Към датата на сключване на процесния договор за поръчителство /19.06.2024г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Ай Тръст“ ЕООД бил първия ответник „Кредисимо“ЕАД-кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества били свързани лица по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ. От клаузата на чл.4, т.3 от договора за предоставяне на паричен заем било установено, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следвало да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определял кое дружество да бъде поръчител по кредита.

Съгласно нарочно създадения „Договор за поръчителство" - потребителят дължал възнаграждение в размер на 818.84 лв., платим разсрочено на вноски , дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. Клаузата от Договора за кредит за осигуряване на обезпечение - поръчителство с одобрено от кредитора лице било неравноправна поради задължение на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Според договора за предоставяне на поръчителство трансформираната неустойка (възнаграждение за поръчител) била включена в погасителния план, който пък бил неразделна част от сключения Договор за паричен заем. Чрез тази порочна практика финансовите институции правили опит отново да осигурят допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва като същевременно опитват да преодолеят законовото изискване по чл.19 ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клаузата на договора за заем във връзка с договора за поръчителство и трансформирането на практика на неустойката във възнаграждение на поръчителя и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от 2 неизпълнението при спазване на критериите, заложени в тълкувателната практика на ВКС. В случая, трансформираната неустойка във възнаграждение на поръчителя за неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение довело до загубване на присъщата на неустойката обезпечителна функция. Клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство била нищожна поради противоречие с чл.33 от ЗПК и чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК - чл.26, ал.1 предл. първо от ЗЗД. Предвидената трансформирана неустойка в размер на 818.84 лв. излязла извън присъщата обезщетителна функция, до колкото тя не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирал с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземането си по договор за кредит тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на неизпълнение на задължението за погасяването на главница, а за неизпълнено условие за отпускане на кредит. Поради това, че възнаграждението на поръчителя била скрита лихва, кредиторът не бил изпълнил условията на чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва.

Позовава се на чл.21 от ЗПК. Налице било и противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като от съдържанието на договора било видно, че от кредитоискателя се изисквало да предостави обезпечение при неизпълними условия. За кредит на такава ниска стойност от 1 000 лв. и с оглед специфичния профил на лицата ползващи финансиране от фирми за кредитиране по чл.3а от ЗКИ осигуряването на обезпечение било икономически невъзможно да бъде осигурено от потребителите.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, и следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не било сторено, поради което договорът за кредит се явявал сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посоченият в договора годишен процент на разходите не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно било предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не бил годен да изпълни своето предназначение и не бил правно валиден. Ето защо в случая било налице нарушение на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК. Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Процесният договор за предоставяне на гаранция бил също нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи по предявения от К. В. И. с ЕГН-********** с настоящ адрес гр.Николаево ул.“Орлово гнездо“ №9 срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК:175330437 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожността на сключения Договор за паричен заем от 19.06.2024г., да прогласи по предявения от К. В. И. с ЕГН-********** с настоящ адрес гр.Николаево ул.“Орлово гнездо“ №9 срещу „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК:203508899 иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, нищожността на сключения договор за предоставяне на поръчителство от 19.06.2024г. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ оспорва изцяло предявените искове по основание и моли да се отхвърлят в цялост. Не оспорва, че ищецът усвоил в цялост предоставената му в заем главница по Договор за потребителски кредит 3

№2995738/19.06.2024 г. Предоставената в заем главница по договора за кредит била в размер на 1000.00 лв. съгласно уговореното между страните, главницата следва да бъде върната за срок от 12 месеца, при фиксиран ГЛП от 28.00 % и ГПР от 31,90 %. При точно спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми бил 1161.18 лева (от която сума: главница от 1000 лв. и 161.18 лв. договорна възнаградителна лихва). Ищецът, в качеството си на кредитополучател, не престирал точно изпълнение, което било в забава, като всички месечни вноски по погасителния план падежирали. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен, тъй като съдържанието не отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за което излага подробни доводи и възражения в отговора на исковата молба. договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл.19 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не бил страна.

Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадал в обхвата на общите разходи по кредита. Сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на доверителя да отговаря за задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит №2995738/19.06.2024 г. пораждал за ищеца единствено права и поставял същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не е сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на доверителя, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит.В този смисъл можело да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречили на закона и добрите нрави, съответно само тя следвало да бъде обявена за недействителна, без това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Дори да се приемело, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ние изрично оспорваме), неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането по договора за потребителски кредит било действително. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца иск за 4 прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит в цялост. Претендира съдебни разноски.

Разпечатката съдържа 16 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6176009-5355-4e3b-a27c-41d04c8c1028