Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 07.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 561/2019
Вид
Решение № 1
Подписан
07.01.2020
Състав
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА БЕЛЕВА, ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, ХРИСТО ВАСИЛЕВ СИМИТЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419, 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419, 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 ал. 2 т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 46 ал. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 46 ал. 4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11 ал. 1 т.11 · Закон за потребителския кредит

Р

Е Ш Е

Н И Е №

1 гр. Пловдив, 07.01.2020 г.

Пловдивски

Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав Председател: Вера

Иванова

Членове: Величка Белева

Христо Симитчиев при секретаря Антоанета Калайджиева като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 561/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора „ У.Б. „ АД, ЕИК … Решение № 355 от 27.06.2019 г. по т.д.

№ 106/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от него срещу Е.Е.Б., ЕГН – ********** два обективно съединени при условие на евентуалност искове – За признаване за установено че Б. дължи на банката сумите 49 112,15 лв., 6 256, 08 лв. и 206, 26 лв., представляващи съответно главница, договорна лихва върху главницата за период 20.10.2016 г. – 09.10.2017 г. и такси към 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата - произтичащи от сключен между страните и обявен от ищеца като кредитор за предсрочно изискуем договор за банков ипотечен кредит № … г. - за които парични вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 9634/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС – Пловдив и Изпълнителен лист по нея, както и За осъждането на Б. да заплати на банката същите суми на същото основание – в случай че главният иск по чл. 422 от ГПК досежно тях бъде отхвърлен.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането - за неговата отмяна и уважаването на главния иск, в случай че се отхвърли - уважаване на евентуалния. Претендират се направените за исковото производство на две инстанции деловодни разноски, както и направените такива за заповедното производство.

Въззиваемата

Б. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноските за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.

Съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „ У.Б. „ АД срещу Е.Е.Б. две обективно съединени претенции. Главният иск е за признаване за установено че Б. дължи на банката паричните вземания, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 9634/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС – Пловдив, а именно сумите 49 112,15 лв., 6 256, 08 лв. и 206, 26 лв., представляващи съответно главница, лихва върху главницата за период 20.10.2016 г. – 09.10.2017 г. и такси към 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата - произтичащи от сключен между страните Договор за банков ипотечен кредит № … г., обявен за предсрочно изискуем с изявление на кредитора до длъжника чрез нотариална покана, връчена на последния на дата 20.09.2017 г. при условията на чл. 47 ал. 5 във вр. ал.ал. 1,2 и 3 от ГПК. Евентуалния иск е за осъждането на Б. да заплати на банката същите суми на същото основание – в случай че главният иск по чл. 422 от ГПК досежно тях бъде отхвърлен. По причина че уведомяването на длъжника за обявената от кредитора предсрочна изискуемост е ненадлежно, то като такова изявление и уведомление да се счита исковата молба.

По делото е безспорно установено сключен между страните Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № … г., по силата на който „ У.Б. „ АД е предоставила на Е.Е.Б. кредит в размер на 52 000 лева главница за покупка на недвижим имот – описан по т. 8 от договора, върху който като обезпечение вземанията на банката по договора е учредена първа по ред ипотека. В облигацията е договорено че крайния срок за връщане на кредита е 22.10.2042 г., че ще се погасява разсрочено чрез ежемесечни анюитетни вноски с падеж 20 число на месеца и всяка вноска ще включва изискуемата се към падежа главница и лихвата по редовен дълг / т. 7, т.12.3/, а лихвите при просрочие не се включват при определянето на анюитетните вноски, начисляват се отделно и са незабавно изискуеми /т.12.4/.Лихвата по редовен дълг – възнаградителната лихва, с която ще се издължава кредитната главница е договорена като годишен лихвен процент, състоящ се от сбор от променлив компонент / базов лихвен процент, формиран от тримесечния софибор / плюс фиксирана надбавка, която е в размер на 3, 461% за първата година – т.е. до 23.10.2013 г. и 5, 461 % за останалия период, лихвата при просрочие в издължаването на главница и/или лихва – също променлива величина плюс фиксирана добавка за срока на просрочието – т.4 от облигацията. Договорени са годишния процент на разходите по кредита, също такси и комисионни по него както следва – такса за администриране на кредита при отпускането му, комисионна за управлението му всеки месец, комисионна за ангажимент – т.т. 4А и 5. Изрично в т. 7, т.12.2, т.12.3.1 е уговорено че главницата по кредита,ведно с дължимата върху нея лихва като част от анюитетната вноска ще се издължават съгласно двустранно подписан погасителен план, който съгласно чл. 23 т. 3 от договора е неразделна и задължителна част от същия. С чл. 17 от договора във вр. чл. 29.3 от Общите условия страните са се съгласили че при неизпълнение на което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя по него – в това число и пълно и/или частично непогасяване на главница и/или лихви целият кредит – главница, лихви, такси, разноски, става предсрочно изискуем.

Ищецът твърди че ответницата е усвоила кредита изцяло на 01.11.2012 г., извършвала е погашения до м. октомври 2016 г., когато преустановила напълно плащанията и това й неизпълнение продължава и понастоящем, поради което се явява съществено. Като така поддържа да е налице хипотеза на чл. 17 от договора - настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг, която е обявена на ответницата чрез връчена й на 20.09.2017 г. - при условията на чл. 47 ал. 5 във вр. ал.ал. 1,2 и 3 от ГПК, нотариална покана, която представя – лист 37 – 39 от първоинстанционното дело. Посочения в поканата дълг е в общ размер 52 267, 48 лв., включващ 49 112, 15 лв. главница, 2 949, 07 лв. лихва и 206, 26 лв. такси, който следва да бъде погасен в пълния му размер, в противен случай ще бъдат предприети действия за принудителното му събиране по предвидения от закона ред.

Безспорно е че за събирането на този дълг на основание обявената предсрочна изискуемост е образувано заповедно производство, по което са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – приложеното ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС – Пловдив. От същото се установява че ответницата е депозирала в срок възражение по чл. 414 от ГПК, а ищецът – в срока по 415 ал. 4 от ГПК е предявил главния иск по чл. 422 от ГПК.

В отговора по чл. 131 от ГПК ответницата възразява против исковете. Поддържа че предсрочна изискуемост на дълга не е настъпила поради ненадлежното й уведомяване за волеизявлението на банката в този смисъл. Оспорва се верността на извършеното нотариално удостоверяване, като се твърди че на адреса в гр.

П.., бул. „ Б. „ № 54, етаж 6, ап. 17 не са залепвани уведомления, ответницата не е намирала съобщения в пощенската си кутия и изобщо не е търсена. Поддържа се също че за да се осъществи връчване чрез залепване на съобщение по чл. 47 ал. 1 следва преди това връчителят да събере данни че адресата живее на адреса - каквито сведения в случая нотариусът не е търсил, съответно не е получил от съседи. Поддържа че клаузата на чл. 17 от договора, предвиждаща предсрочна изискуемост на целия кредит при неизпълнение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, същата не е съобразена с критериите, визирани в преюдициалното заключение по дело С 415/11 г. на Съда на ЕС във връзка с тълкуването на Директива 93/13/ ЕО – дали възможността на доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи от неизпълнение от страна на потребителя на основно негово задължение по договора; дали това неизпълнение е достатъчно тежко с оглед условията на договора и конкретно неговия срок и размера на задължението по него; дали с уговорката за предсрочна изискуемост не се дерогират приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства потребителят, спрямо който се прилага тази клауза да преустанови действието й.

В конкретния случай се твърди че предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на основно задължение по договора от страна на потребителя / непогасяване на получените кредитни средства/, но доколкото е предвидена за неплащането и на една само месечна вноска, при това и за частично нейно неплащане, то явно е че клаузата на т. 17 от индивидуалния договор и чл. 29 от Общите условия визира право на доставчика да обяви кредита за предсрочно изискуем и за незначително неизпълнение на потребителя. Освен това в случая това неизпълнение на кредитополучателя е през ограничен период от време спрямо целия срок на договора, а в националното ни право не съществува възможност да се преустанови действието на обявена предсрочна изискуемост на кредита. Твърди още че лихвите и таксите по кредита са увеличавани едностранно от банката - без двустранно договорена за това методология, което е довело до неправомерно увеличаване по размер на дължимите месечни анюитетни вноски, което е единствената причина ответницата да преустанови плащанията поради значителна неравностойност на насрещните престации, довели я до невъзможност да продължи погасяването на кредита. В този аспект се оспорват се като неравноправни клаузи на договора за кредит и конкретно чл.

12.6 - която предвижда че „ кредитополучателят дава съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ; чл. 4 и чл. 11 - даващи право на банката да формира цената на кредита въз основа на премия и да извършва едностранното й увеличаване; чл.

9 от Общите условия - уреждащи възможности банката да увеличава лихвените нива, таксите, както и да въвежда нови недоговорени такси и комисионни. Нищожността на тези клаузи се твърди да произтича от противоречието им с разпоредбите на чл. 143 т.т.3,9,10,12,13 и 18 и на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП, който закон приложим в отношенията й с ищцовата банка, тъй като тя е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от допълнителните му разпоредби, а ищцовата банка – търговец, предоставящ финансова услуга по смисъла на $ 13 т. 2 и т. 12 от същите разпоредби. Възразява се и срещу размера на претендираната наказателна лихва за забава, като се поддържа че клаузите на чл. 4.1. и чл. 4.2 от индивидуалния договор, както и на чл. 9 от Общите условия, касаещи договорената лихва при забава са в противоречие с чл. 143 т. 5 от ЗЗП и като така също неравноправни – доколкото договорената лихва за забава е в размер многократно надвишаващ законната такава, която сама по себе си е достатъчна да обезщети вредите от неизпълнението. Поддържа се още че тези договорни разпоредби представляват неустоечни клаузи и в случай че се приемат за неоснователни доводите за тяхната нищожност се възразява че начислената по тях неустойка следва да бъде намалена като прекомерна, че е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и начисляването й не обезвъзмездява търговеца за забавата, а води до неоснователно негово обогатяване - реализиране на свръх допълнителна печалба над първоначално договорената.

По делото е назначена СИЕ, от чието заключение се установява че кредитът е бил усвоен от ответника на 01.11.2012 г. в пълния му размер от 52 000 лева, до м. октомври 2016 г. са осчетоводени погасявания, от 20.10.2016 г. и до момента плащанията са преустановени, като за месеците октомври 2016 г. – април 2017 г. включително анюитетните вноски в месечен размер на 301,29 лв. / главница и възнаградителна лихва / са изцяло неиздължени, изключая едно плащане – последното такова по кредита в размер на от 5, 75 лв. от 19.10.2016 г. Към 20.09.2017 г.

- датата на връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост, дългът е в размер на 48 265, 04 лв. главница/ от която падежирала 847, 11 лв./, 2 762 лв. договорна лихва, 916, 76 лв. наказателна лихва – върху падежиралите неплатени вноски за срока на забавата, а към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – при настъпила на 20.09.2017 г. предсрочна изискуемост, задълженията са в размер на 49 112, 15 лв. главница, 2 762, 62 лв. договорна лихва, 968, 60 лв. наказателна лихва, 3, 29 лв. такси. Посочени са и задълженията към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на връчването й на ответника – във връзка с евентуалния иск. Установено е категорично че лихвата е формирана изцяло съгласно клаузите на чл. 4 от договора, не е едностранно увеличавана от банката при различни от договорените условия, в лихвената стойност не е включван ценообразуващ компонент „ премия „, не е налице капитализиране на лихва към главния дълг. Договорения променлив компонент на лихвената стойност за изминалия период на договора е с низходящ тренд – намалява от 1, 589 / към датата на сключване на договора/ до 0, 143 – след м.април 2016 г. Представените документи за извършени банкови операции / лист 69 – 173 от първоинстанционното дело / не могат да се приемат като погасителни плащания по процесния кредит. В по голямата си част те удостоверяват постъпления на паричните средства по банковата сметка на кредитополучателя, но от тази й банкова сметка ***ния кредит, а и други плащания – което е видно и от движението по сметката на лист 309 – 320 от първоинстанционното дело.