Определение № 906 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104983 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 28451/27.08.2024г., подадена от В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К., тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Л. А.М. от АК П. срещу решение № 866 от 27.06.2024г., постановено по в. гр. д. № 2636/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 393/14.08.2023 г. по гр.д. № 1613/2022 г. на Асеновградския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. И. И. исковите претенции с правна квалификация чл.

109 ЗС за осъждане на ответника да освободи 1/2 ид.ч. от гараж - източната половина от сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица] да премахне всички складирани в него вещи и осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника М. И. И. да заплати на ищците В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К., сумата от 1512 лева, представляваща дължимия наем за неправомерно ползване на помещение гараж - източната половина от сградата с идентификатор [№], с площ 23 кв.м., находяща на адрес [населено място], [улица], за периода от 27.04.2017 г. до 16.06.2023 г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и очевидно неправилно, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните 1 въпроси:

1.Трябва ли да се търпи едно дългогодишно положение, когато е установено, че начинът на ползване от ответника по иск с правно основание чл.109 ЗС е в нарушение и противоречи на впоследствие приети и действащи правила и нормативи за разполагане на гаражни клетки/преместваеми обекти;

2.Едно неправилно дългогодишно положение на начин на ползване на ответника по иска с правно основание чл.109 ЗС, което противоречи на действащите нормативи, дава ли основание за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС;

3.Това, че в процесната гаражна клетка били разположени вещи на ответника, който няма разпределено реално ползване, обосновава ли отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС за защита на правото на собственост на ищеца и означава ли, че собственикът няма право да търси защита на собствеността си, а следва да се примири с пречките при ползването на имота, колкото и разнопосочни и многобройни да са те;

4.Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне № 48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка № 48 , но без площ;

5.Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки № 48 и № 49;

6.Фактът, че става въпрос за дългогодишно положение, оправдава ли неоснователното въздействие върху имота на ищеца и пречките, които ищецът трябва да търпи и съобразява при ползването на имота си;

7.Поддържането на състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС и ограничаващи упражняването на правото на собственост на потърсилия правна защита, обосновава ли основателност на иска по чл.109 ЗС; Според касаторите по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 388 от 28.02.2012г. по гр.д.№ 983 от 2010г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 283 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 387 от 2012г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 19 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 5874 от 2015г. на ВКС, II г.о., определение № 249 от 11.05.2018г. по гр.д.№ 4363 от 2017г. на ВКС, I г.о., решение № 130 от 20.12.2018г. по гр.д.№ 4650 от 2017г. на ВКС, II г.о. и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№ 4 от 2015г. на ОСГК на ВКС.

8.Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне № 48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка № 48 , но без площ;

9.Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки № 48 и № 49;

10.При издаване на Разрешение за поставяне на гаражна клетка, ползващият се от разрешението за поставяне следва ли задължително да постави гаражна клетка и в случай, че не постави такава, то така издаденото Разрешение за поставяне губи ли правното си 2 действие.

По тези въпроси касаторите поддържат, че произнасянето на ВКС с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С допълнителна молба с вх.№2454/10.02.2023г. касаторът А. К. М. представя писмено доказателство - писмо изх.№АСД-03-192#16/21.01.2025г. от Областна администрацияПловдив. с твърдението, че е релевантно за спора, което ако се приеме като ново обстоятелство, следва да обоснове връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба М. И. И., чрез процесуалния си представител адвокат В. Р. от АК-П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен искът на В. Х. М., А. К. М. и Д. А.

К. срещу М. И. И., с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 1512 лева, представляваща дължимия наем за неправомерно ползване на помещение гараж - източната половина от сградата с идентификатор [№], с площ 23 кв.м., находяща на адрес [населено място], [улица], за периода от 27.04.2017г. до 16.06.2023г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.

Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд по иска по чл. 109 ЗС, е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена от В. Х. М., А. К. М. и Д.

А. К. срещу М. И. И. искова молба, в която са изложени твърдения, че В. Х. М. и А. К. М. притежават право на собственост в режим на СИО по силата на договор за покупкопродажба на недвижим имот, по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42, ал. 7 НРПУРОИ от 27.04.2017г., върху 1/2 идеална част, а Д. А. К. притежава другата 1/2 идеална част от 4,37 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица]. Ищците твърдят, че върху тяхната 1/2 идеална част има 3 поставена преместваема гаражна клетка № 49 - тяхна собственост, за което са направили съглашение с другите етажни собственици и ползватели на гаражни клетки, за определяне на места и гаражи, както и са се снабдили със необходимото Разрешение за поставяне на обект от [община]. Поддържат, че след закупуването на мястото за гараж от [община], предложили на ответника да заплаща наем, тъй като самоволно ползвал гаража, като складирал в него всевъзможни неща и непотребни вещи, поради което гаражът им изцяло заприличал на сметище. Твърдят, че ответника отказал да им заплаща наем за ползването на гаража, като им заявил, че щял да се оправя с [община]. Помолили го да е напусне имота и да освободи гаражната клетка от вещите си, но същият категорично отказал да стори това.

Твърдят, че на 17.09.2020г. е изпратена покана до ответника за заплащане на наем за ползването на гаража, но последния не е предприел никакви действия, не е заплатил нищо, не е освободил имота. Иска се да се признае за установено, че е налице неправомерно действие от страна на ответника, същия да бъде осъден да освободи имота, вкл. да премахне всички складирани в него вещи и боклуци, както и да предаде на ищеца владението върху същия, както и да бъде осъден да заплати дължимия наем за ползване на помещението, ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на придобиване на собствеността 27.04.2017г. до пълното изплащане на вземането.

В подадения писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. е оспорил иска като неоснователен с твърдението, че използва метален преместваем гараж, въз основа на Разрешение за поставяне на преместваем обект-гаражна клетка № 48 от 17.03.2022г. която в действителност представлявала две преместваеми гаражни клетки. Твърди, че металният преместваем гараж е изработен от баща му, с негови материали и усилия и като движима вещ е негова собственост. Посочва, че е собственик на 1/3 идеална част от 5.62 идеални части от ПИ [№], придобити на 11.03.2022г., с договор № 167 от 11.03.22г. за продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42 НРПУРОИ.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че В. Х. М. и А. К. М. се легитимират като собственици, в режим на СИО, на 4,37 ид.части от ПИ с идентификатор [№], придобит по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42, ал. 7 НРПУРОИ с договор №138/27.04.2017г. като 1/2 ид.част от имота са дарили на дъщеря си Д. К. с нот. акт №59/2022г. Посочено е, че ответникът се легитимира като собственик, заедно с майка си и брат си на 5,62 ид. части от ПИ с идентификатор [№], придобити с договор №167/11.03.2022г. Констатирано е, че на ищците е разрешено да поставят преместваем обект-гаражна клетка в имота от 14.08.2014г. На ответника е разрешено да постави преместваем обект-гаражна клетка на 17.03.2022г. Посочено е, че гаражната клетка на ответника е с № 48, а на ищците с № 49, с оглед изготвена схема по чл. 56 ЗУТ от ОбщинаА..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, показанията на свидетеля Н., който е заявил, че познава страните по делото и гаражната клетка е една обща като от лявата страна се ползвала от А. и била свободна, а дясната била затрупана със стари вещи и не можел автомобил да влезе вътре. Така тази гаражна клетка била без преградна стена. Свидетелят Х. И. - брат на ответника е заявил, че бащата на ответника и ищецът А. са 4 правили тази гаражна клетка за общо ползване и същата има две отделни врати, но един покрив и няма по средата разделителна стена. А. предложил на М. да му освободи гаража и да му плати наем за времето, през което е ползвал гаражната клетка.