Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1027 от 12.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3804/2021
Вид
Решение № 1027
Подписан
12.07.2022
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503804 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260113/ 16.09.2021г, постановено по т.д.№ 2/2021г по описа на ОСВраца, е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК 121265177 да заплати на Т. Н. Б. с ЕГН ********** сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 918лв. за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 27.06.2020г, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020г до окончателното им изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 50 000лв., частичен иск от сумата от 70 000лв., като неоснователна. Осъдено е ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да заплати в полза на ОС-Враца държавна такса в размер на 1 236.72лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 650лв. Осъдено е ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на адв.П.С. от АК-София адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДв. в размер на 1 457.54лв. Осъден е Т. Н. Б. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част на исковете в размер на 1292лв.

Решението е обжалвано от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от адв.Т.Т., в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от 10.11.2020г, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че определеното обезщетение е в завишен размер. Сочи, че от приетата СМЕ е установено, че е налице ограничение в разгъването на ръката с до пет градуса, като това не е свързано с търпене на болки и в битов аспект не пречи на функциите на крайника. Недоказани са и търпените психически вреди, наличието на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, като заключението на вещото лице е базирано само върху твърденията на ищеца. Сочи наличието на противоречие в заключението на вещото лице, че пострадалият е млад оптимист и наличие на остра стресова симптоматика, както и, че следва да се отчете, че пострадалият не 1 е провел лечение, което би ускорило премахването на психическите травми.

Относно приноса на Б. за настъпване на вредоносния резултат поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че пострадалият не е допринесъл за същия.

Възразява, че съдът е кредитирал допуснатата САТЕ, в която вещото лице е преценило, че Б. е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Несъобразено е, че ищецът е единственият пострадал от настъпилото ПТП, като водачът на лекия автомобил е невредим. Претендира да се приеме, че приносът на пострадалия е в размер на 50%, да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, алтернативно да се намали размера на обезщетението.

Ответникът по жалбата Т. Н. Б., представляван от адв.Н.Д. от АК-гр.Шумен и адв.П.С. от САК, е оспорил същата като неоснователна. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив. Позовава се на заключението на СМЕ, че са налице остатъчни увреждания от претърпяната травма на ръката, изразяващи се в ограничено разгъване на дясна гривнена става и дясна лакътна става и ограничения в разгъването на дясната раменна става с 5 градуса, което води до болки при физическо натоварване.

Позовава се на свидетелските показания на св.Б. относно претърпените вреди и заключението на съдебно-психологическата експертиза, съгласно което е посочено, че е установена остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство.

По отношение на възражението за съпричиняване сочи, че съгласно разясненията на вещото лице е установено, че е бил с поставен предпазен колан, но поради високата скорост, същият не е било възможно да го предпази от уврежданията.

Претендира да се потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски.

Въззивнвната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото Т. Н. Б. е посочил, че на 27.06.2020г., около 16.40ч., на път ІІІ101 /Враца-Оряхово/, на км 82+296 между селата Гложене и Бутан е настъпило ПТП между л.а."Ауди", модел "А3" с рег.№ВР 3102СС, управляван от К. М. П. и л.а." Нисан", модел "Навара", управляван от И. И. Б.. Вследствие на неправомерното движение на водача на лек автомобил "Ауди", модел "А3”, който не спазил дистанция и се движил с несъобразена скорост, настъпил сблъсък с движещия се пред него л.а."Нисан Навара", като за произшествието е образувано ДП №247/2020г. на РУ-Козлодуй и пр. пр.№595/2020г. на РПКозлодуй. От произшествието е получил телесни повреди: счупване на дясна лъчева кост и изкълчване на дясна раменна става, които са му причинили трайно затруднение на движението на горен десен крайник, както и порезна рана и множество охлузвания на лява ръка, като десният горен крайник се е деформирал в областта на предмишницата и раменната става, чиито движенията са били невъзможни, а през месеците след произшествието и към настоящия момент и за в бъдеще движенията на дясната ръка остават ограничени и болезнени. Бил е приет по спешност във "ФСМП-Козлодуй", препратен в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където били установени описаните увреждания, а на 29.06.2020г. му била извършена операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, открита репозиция и поставяне на остеосинтеза - пластина със седем отвърстия и шест винта. След по-малко от два месеца бил принуден да постъпи в "МБАЛ Св.Иван Рилски"-Козлодуй на 17.08.2020г. за повторно болнично лечение, тъй като движенията в дясната лакетна и раменна става били ограничени и болезнени и били извършени рехабилитационни тестове и диагностични процедури, масажи, криотерапия и ЛФК.

Изложил е доводи, че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на л.а."Ауди А3" К. М. П., чието поведение е било неправомерно, и това, че посоченият автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" с дата на 2 покритие до 18.12.2020г. Предявил е извънсъдебна претенция на 19.10.2020г, по която е образувана щета №0411-300-002-2020 и му е била предложена сумата от 5 023.20лв., но не е постигнато споразумение.

Посочил е, че продължава да изпитва силни болки и страда от ограничение на движенията на дясната ръка, често сънува кошмари, а произшествието се е отразило негативно на живота му. В продължение на седмици е изпитвал затруднения в бита си и е разчитал на помощта на своите близки, няколко месеца е бил неработоспособен и не е изпълнявал работата си на сервизен инженер, като са му били издадени два болнични листа до 29.09.2020г., но тъй като все още не е можел да се върне на работа, бил принуден да използва годишния си отпуск. След връщането му на работа дясната му ръка продължавала да бъде нефункционална, не можел да се справя с работата си поради болките и ограниченията в движенията й по тази причина бил съкратен и към момента е безработен.

Това породило у него чувство на тъга, непълноценност и неудовлетвореност, засегнало социалния му живот, страдал физически и психически, станал затворен, излизал рядко и изпитвал затруднения да се грижи за себе си, за семейството и приятелите си.

Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати сумата 50 000лв., част от сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, и на иск за сумата 918лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020г. до окончателното им изплащане съгласно чл.429 КЗ, както и законна лихва, считано от 10.11.2020г. до окончателното им изплащане съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е оспорил исковите претенции. Заявил е, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Нисан Навара”, който не е съобразил поведението си с другите участници в движението и е навлязъл в лявата пътна лента, без да отчете, че там има автомобил, който е предприел изпреварване. Алтернативно е навел възражение, че принос за настъпване на ПТП има пострадалият, който е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което са настъпили уврежданията.

Изложил е доводи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер, че търпените болки и страдания са преувеличени.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 918лв. за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 27.06.2020г, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2020г до окончателното им изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за обезщетението за неимуществени вреди за разликата до 50 000лв., частичен иск от сумата от 70 000лв., като неоснователна. Приел е, че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а. „Ауди А 3”, че възражението за съпричиняване от пострадалия е недоказано, тъй като е бил с поставен предпазен колан. Относно настъпилите вреди е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно която е налице ограничение в разгъването на дясната ръка с по 4 градуса, което не пречи на функциите на ръката, като проблемът е непреодолим, че е налице остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, съпроводено от повишена тревожност, като е налице възможност за възстановяване.

Между страните по делото е безспорно, че гражданската отговорност на водача на л.а.Ауди А3" е била застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.

Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че че процесното ПТП е 3 настъпило на 27.06.2020г., около 16.40ч. на път ІІІ-101/Враца-Оряхово/ на км.82+296, между селата Гложене и Бутан на прав хоризонтален участък на път без неравности с двупосочна организация на движение с две ленти. Причина за настъпването на произшествието са субективни действия на водача на л.а."Ауди А3", изразяващи се в движение с несъобразена скорост от 93км/ч и неосигуряване на необходимата дистанция с товарния автомобил "Нисан Навара". Товарният автомобил се е движил в дясната лента за движение в посока с.Гложене и в същата лента и същата посока след него се е движил лекият автомобил "Ауди А3". Водачът на л.а."Ауди А3" не е възприел товарния автомобил като опасност, достигайки мястото на удара, и го е блъснал в предна лява челна ъглова част в областта на задната броня и каросерията. Водачът на т.а." Нисан Навара" не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, тъй като преди момента на удара не е възприел лекия автомобил "Ауди А3" като опасност. Вещото лице е установило, че пострадалият пътник, който е пътувал на предната дясна седалка на т.а."Нисан Навара", е бил с поставен предпазен колан, който е ефективен при движение на л.а."Ауди А3" със скорост но 65 км/ч. На неговото място е имало монтирана въздушна възглавница, която се е отворила при произшествието.

По делото е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице ортопед-травматолог е посочило, че пострадалият е получил счупване на дясна лъчева кост и изкълчване на дясна раменна става, за които е претърпял оперативно лечение, рана и охлузване на лява ръка. Механизмът на получаване на увредата е от удари върху твърди тъпи предмети и времето за лечение и възстановяване е от порядъка на 3–5 месеца.

Предприетото лечение е мануално наместване под местна упойка на изкълчената дясна раменна става и оперативно наместване с метална фиксация на счупената дясна лъчева кост.