Решение № 260329 от 30.05.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30.05.2024г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Д.- Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 3100 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „Ю.Б.“АД твърди, че на 08.05.2008г., неговият праводател „Банка

Пиреос България“ АД - сключило с тримата ответници

Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., съгласно който - предоставило на ответницата Д.Я.Д. кредит в размер на сумата от 90 000 евро, а другите двама ответници поели с нея солидарен дълг за изпълнение на кредитното задължение. С Анекс от 31.05.2012г. длъжниците и поръчителят се съгласили за изменят съдържанието на договора. В приложение на договора и на анекса бил представени погасителен план. Поради неоправданата забава в изпълнение на задължението за плащане на уговорените погасителни вноски, банката- кредитор упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, чрез писмена покана, връчена на всеки от ответниците срез ЧСИ Р.М., съответно на 05.02.2020г., на 11.02.2020г. и на 17.02.2020г., в резултат на което за ответниците възникнало задължението да заплатят на банката: пълния размер на дълга (консолидирана неплатена главница), в размер на сумата от 86 265, 40 евро, представляваща консолидирана редовна и предсрочно изискуема главница, която е дължима за периода от 28.02.2016г. до 29.01.2020г.; сумата от 1250, 24 евро, представляващи дължими такси за управление на кредита в периода от 28.03.2017г. до 10.03.2020г., както и сумата от 216 лева, представляващи такси за връчване на поканите за предсрочна изискуемост, които задължения произтичат от Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., изменен с Анекс от 31.05.2012г. заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на изплащане на вземането. При изложените фактически твърдения, доколкото се легитимира в качеството на правоприемник на „Банка Пиреос България“АД - ищецът „Ю.Б.“ АД претендира за осъждане на ответниците, в качеството на солидарни длъжници, да му заплатят посочените по- горе суми. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни разноски.

Ответниците Д.Я.Д. и В.И.Д. оспорват допустимостта, а при условията на евентуалност – оспорват и основателността на предявените срещу тях искове. Поддържат твърдение, че при сключването на договора не са им били предадени Общите условия на банката кредитор и погасителния план за кредита. Сочат, че в претенцията на ищеца била допусната технически грешки, включващи сгрешено име на една от ответниците, както и на индивидуализиращи данни за договора и анекса към него били обозначени некоректно /с неправилен номер. Споменатите фактически несъответствия в съдържанието на едностранните волеизявления на банката, повлиявало върху валидността на извършените едностранни волеизявления и възприемането на смисъла и съдържанието на самото едностранно волеизявление (покана), доколкото индивидуализацията на договора и на анекса, имали отношение към индивидуализацията на самото правоотношение, до което се отнасят поканите и до техните последици. При това, ответниците поддържат тезата, че в кредитното правоотношение лицата Д.Я.Д. и В.И.Д., били кредитополучатели, докато лицето Е.И.Д. била поръчител, а този факт влияел върху правното положение на последната, в рамките на института на неизпълнението на кредитното задължение (тя отговаряла на собствено правно основание). Ответниците оспорват съдържанието на представените от ищеца документи - Покана от 04.02.2020г. и Справка по Договор за банков кредит, както и оспорват твърденията, че банката- кредитор била упражнила надлежно правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, чрез връчената през 2020г. покана. Ответниците оспорват правните последици на връчването на покана по реда на чл. 43 от ЗЧСИ и поддържат тезата, че връчването на поканата, което е извършено , посредством чрез ЧСИ Р.М. е процедурно незаконосъобразно. Поддържат фактическо твърдение, че в действителност банката- кредитор е упражнила правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, но това е осъществено значително по- рано от посочения в исковата молба момент- още на 13.05.2014г., когато до всеки един от ответниците била отправена писмена Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на Нотариус М.К.. Понеже тази конкретна нотариална покана била надлежно връчена и породила предвидените в нея правни последици на 09.06.2014г. с връчването на Е.Д. и на 20.06.2014г. на ответниците Д.Д. и В.Д., предсрочната изискуемост на дълга била настъпила на посочените дати и до предявяването на иска бил изтекъл срокът на общата петгодишна погасителна давност за процесните вземания. В тази ответниците релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност съответно на 20.06.2019г. - за ответниците Д.Д. и В.Д. и на 09.12.2019г. - за поръчителя Е.Д.. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че при сключване на договора за кредит са получили и са запознати с екземпляр от Общите условия за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители. Релевират довода, че счетоводното отразяване на обявената предсрочна изискуемост от самата банка - в собствените й счетоводни документи е правно незначително, като се има предвид, че предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост подлежат на пълно доказване. При това, ответниците релевират възражение за нищожност, поради неравноправност на клаузата на чл. 13, ал.5 от процесния Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., като заявяват, че банката едностранно била променяла размера на лихвения процент, който бил уговорен на 9, 15%, увеличавайки размера на този лихвен процент и прилагайки увеличения размер по неясни правила и по свое усмотрение. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях субективно съединени искове и с оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес - претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски.

Ответницата Е.И.Д. изразява становище срещу допустимостта, а при условията на евентуалност – срещу основателността на предявените срещу нея искове. Ответницата също оспорва съдържанието на представени от ищеца документи Покана от 04.02.2020г. и Справка по Договор за банков кредит, като мотивира твърдението си с тезата, че в кредитното правоотношение - тя имал различно правно положение спрямо длъжниците, в качеството на поръчител, а този факт повлиявал и в рамките на института на неизпълнението на кредитното задължение. Оспорва твърденията на ищеца, че посредством отправената през 2020г. покана, връчена чрез ЧСИ Р.М. банката- кредитор била упражнила надлежно правото си за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, както и оспорва твърдението на ищеца относно датата на връчване на едностранното волеизявление, респ. датата на настъпване последиците на предсрочната изискуемост. Оспорва правното значение на връчването на изпратената чрез ЧСИ Р.М. покана по реда на чл. 43 от ЗЧСИ и поддържа тезата, че връчването, извършено по този начин е незаконосъобразно и извън компетентността на ЧСИ. В тази връзка, поддържа тезата, че за нея предсрочната изискуемост е настъпила още на 09.06.2014г., когато й била надлежно връчена Нотариална покана с рег. № 4354, том ІІ, рег. № 140 от 22.05.2014г. на Нотариус М.К..

В тази връзка - релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност, която била настъпила след изтичане на петгодишен срок от връчване на споменатата нотариална покана т.е. на 09.06.2019г. Поддържа становището, че счетоводното отразяване на обявената предсрочна изискуемост от самата банка в собствените й счетоводни документи е правно незначително, като се има предвид, че предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото, да се обяви предсрочна изискуемост, подлежат на пълно доказване. Релевира възражение за нищожност, поради неравноправност на клаузата на чл. 13, ал.5 от процесния Договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., която давала възможност на банката – кредитор да изменя едностранно лихвения процент по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените срещу нея субективно съединени искове и с оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес- претендира за осъждане на ответника да й заплати съдебни разноски.

С допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК ищецът оспорва доводите на ответниците за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания, като посочва, че според съдържанието на поканата, предсрочната изискуемост ще настъпи ако до изтичане на определения в поканата срок не постъпи плащане. При това обаче, ответникът твърди, че в определения с поканата за доброворно изпълнение краен срок т.е. на 27.06.2014г., ответницата Д.Д. е направила погасителна вноска по кредита, внасяйки сумата от 2754, 54 евро, поради което определените под условие предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемот, всъщност не били реализирани. Плащането прекъснало давността. Ответникът оспорва представените „към исковата молба“ /цит./справки- извлечение от ЦКР към дата 30.09.2015г.

Оспорва и т.нар. „Справка от електронната система на банката от 08.05.2015г.“ като поддържа тезата, че връчването на адресираните до ответниците покани чрез ЧСИ е законосъобразно и е произвело предвидените в закона правни последици. При условията на евентуалност, ако съдът възприеме за основателни релевираните от ищците доводи, за незаконосъобразност на извършеното връчване на писмена покана чрез частен съдебен изпълнител - ищецът релевира твърдение, че предсрочната изискуемост на кредита все пак е настъпила, най- късно с връчване на препис от исковата молба, чрез която пред настоящия съд е предявен искът. Посочва, че използвания в рамките на писмената кореспонданция от банката израз „преизчисляване на кредитното задължение“ не е израз на прилагане на договорна клауза за увеличен лихвен процент, доколкото прелагания от банката лихвен процент в конкретния случай останал константна величина от 9, 15% и не бил променян след сключване на процесния договор за кредит.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответниците поддържат вече изразените и посочени по- горе свои процесуални тези.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приет като доказателство Договор за жилищен кредит №

1059/R08/08.05.2008г., (стр. 6-12 от делото) се установява съдържанието на постигнатото съгласие за възникване на кредитно правоотношение между банката -кредитор „Банка Пиреос България“ АД /която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД/ от една страна и тримата ответници от друга страна. С договора страните са се съгласили за това, банката да предоставя на ответниците

Д.Д. (записана като кредитополучател) и В.Д. ( записан като съкредитополучател) паричен кредит в размер на сумата от общо 90 000 евро, която подлежи на връщане на 420 месечни вноски при описаните условия и срок. Третата ответница Е.Д. (записана като солидарен длъжник) е изразила съгласие да обезпечи лично изпълнение на кредитното задължение на споменатите двама длъжник и съдлъжник при специалните условия на чл.12 от договора за кредит. Предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва в размер на 9, 15 %, която според според клаузата на чл.13, ал.3 вр. с ал.5може да бъде променена от банката- кредитор едностранно, при описаните в споменатата клауза условия.

В споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на кредитополучателя - да заплаща посочените в чл.15 от договора такси за управление и за направените разноски във връзка с управление на кредита, а в раздел VІІІ са обективирани правилата, регламентиращи прилагане на уговорката за предсрочна изискуемост на кредитното задължение. В съдържанието на договора страните са постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това право.