Решение № 210 от 02.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Монтана, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение№293/20.09.2024година постановено по гр.д.

№326/2023година по описа на ЛРС е признато за установено в отношенията между страните, че В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, и Л.А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, дължат солидарно на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № *, ет.

*, представлявано от изпълнителните директори Л.Д. и С.П., частен правоприемник на «П.И.Б.» АД по силата на Договор за цесия от 08.06.2021 г., вземания, както следва: 11292,50 лева /единадесет хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ главница и 6468,03 лева /шест хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и три стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 25.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 13.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната договорна лихва за размера над уважения такъв от 6468,03 лв. до пълния претендиран размер от 6468,45 лв. /шест хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет и пет ст./, както и за претендираната наказателна лихва за забава по т. 10 от Договор за кредит от 12.07.2011 г., начислена за периода от 25.08.2012 г. до 09.08.2018 г. в размер на 7701,18 лева /седем хиляди седемстотин и един лева и осемнадесет стотинки/, като 1

НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.

1587/2018 г. по описа на Районен съд - Лом.

Със същото решение са присъдени и разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от от Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ул. *№ *, чрез адвокат П. М. с изложени доводи за е неправилност, необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон, и правото на ЕС в частта, по отношение на Л..Изложени са доводи, че така извършената цесията следва да се съобщи лично на длъжника, тъй като когато съобщението за това е връчено на особен представител не поражда действие. В случая длъжника и жалбоподателя не са открити на посочения в ИМ адрес и на Л. А. ме е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.З от ГПК, който изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, като също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.

Моли съда да отмени Решение № 293 от 20.09.2024 г. на Районен Съд Лом, 5-ти състав, по гр. д. № 20231620100326, като постановено в нарушение на материалния закон и правото на ЕС, неправилно, необосновано, и да постанови акт по същество, с който да отхвърли предявените срещу Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ул. *№ *искове, а издадената Заповед за изпълнение да бъде обезсилена по отношение на Л. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ул. *№ *.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Ф.Н.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище п адрес на управление: гр. *, представлявано от изпълнителните директори С.П. п С.Б., действащо чрез юрисконсулт Е. А. с изложени доводи за неоснователност.В отговора се твърди, че не е налична законова пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от исковата молба, като същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГГ1К. Уведомлението за извършената цесия е наллежно връчено с връчването на съдебните книжасъгласно чл. 47, ал. 5 ГПК съдебните книжа се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда или общината и едва след като се установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението ла се приложи към делото и назначава особен представител, т.е. уведомлението за цесия, което е приложено към исковата молба по делото се счита за редовно връчено на ответника; не на последно място, счита че съгласно трайната съдебна практика, включително и тази па ВКС, връчването на уведомление за извършената цесия на особен представи тел е надлежно и е произвело своето действие. Длъжникът следва да се счита уведомен за 2 цесията, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение / длъжникът е търсен на постоянния и настоящия си адрес, но не е открит, тъй като го е напуснал, не работи но трудов договор, не е регистрирал по надлежния ред новия си адрес, което е довело до фиигирано връчване на книжата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК/. Назначен му е особен представител, който охранява неговите права и законни интереси и е получил книжата.

Моли съда да потвърди Решение № 293/20.09.2024г., постановено по гр.д..№ 326/2023:г. по описа на РС — Лом в обжалваната част, като остави без уважение подадената от Л. А. въззивна жалба.Прави искане за присъждане на юрнсконсултско възнаграждение в размер на 150,00 дева.

По делото е постъпила въззивна жалба и от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., действащо чрез юрисконсулт Е. А. в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция за наказателна лихва за забава, начислена за периода от 25.08.2012 г. до 09.08.2018 г.Смята, че правилно съдът в мотиви си на обжалваното решение е приел, че клауза на чл. 10 от договора, на която се основава исковата претенция за наказателна лихва, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и води до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на необосновано високо възнаграждение.

Не оспорва извода на съда за нищожност на посочената разпоредба от договора за кредит, поради противоречието и с императивното правило на чл.

33, ал. 2 от ЗПК, предвиждащо обхват на отговорността на длъжника при забава на дължимите погашения по кредита до размер на законната лихва.

Доколкото обаче е налице императивна правна норма, уреждаща предмета на обявената за нищожна клауза, но арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, счита, че клаузата на чл. 10 от договора следва да се замести по право от императивното правило на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, като на ищеца се присъди законната лихва за посочения в исковата молба период.Заместването с императивна разпоредба е уредено изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното право намират приложение при липса на уговорка между страните, поради което след като клауза от договора е нищожна, тя не се счита за част от договорното съдържание, като за уреждане на отношенията между страните се прилага законовата норма. Предвид размера на установената като дължима сума на главницата, използвайки наличния на интернет страницата на ПАН калкулатор, размерът на лихвата за забава възлиза на 6 840.27 лева.

Моли съда да отмени Решение 293/20.09.2024г, постановено по гр.д.Лу 326/2023г. по описа на РС — Лом в обжалваната част, като вместо това постанови решение, с което ла признае за установено, че В. А., ЕГН ********** и Л. А., ЕПI ********** дължат солидарно на „Ф.И. ЕАД сума в размер на 6 840,27 лева — наказателна лихва за забава, начислена за периода от 25.08.2012 г. до 09.08.2018 г.Прави се искане за присъждане на разноски за настоящото производство, както и съответната част от разноските, сторени в 3 първонистанцнонното и заповедното производство. в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева за въззпвното производство.

В срока по чл.263 от ГПК е е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Л. А. чрез адв.П. М. с изложени доводи за нейната неоснователност.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение в обжалваната му част.

По делото са събрани писмени доказателства след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с доводите на страните изложени в жалбите,МОС приема следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок от легитимирани страни, останали недоволни от съдебния акт, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и са насочени против подлежащ на обжалване акт.Разгледани по същество са неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването в полза на ищеца против ответниците на вземане по договор за потребителски кредит, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да постанови атакуваното решение ЛРС е приел, че на 13.08.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя „П.И.Б.“ АД срещу длъжниците В. А., Ж.А. и Л.

А., при условията на солидарна отговорност. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение от 14.08.2018 г. и изпълнителен лист, за сумите: 11292,50 лева главница, 6468,45 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 25.06.2018 г. и 7701,18 лева наказателна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 09.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от 659,24 лв. разноски по делото, от които: 509,24 лв. за държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ж.А. на 28.02.2019 г., който не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и по отношение на същия е влязла в сила.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Л. А. и на длъжника В.

А., ведно с покани за доброволно изпълнение по образувано изп.дело № 230/2022 г. по описа на ЧСИ М. И.с рег. № *от КЧСИ по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 03.01.2023 година заповедният съд е указал на частния правоприемник на заявителя - „Ф. И.“ЕАД да предяви иск за установяване на вземането. Разпореждането е получено на 23.01.2023 г., като на 22.02.2023 г. е 4 подадена молба, към която са приложени доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415 от ГПК. Ищецът - частен правоприемник на заявителя „П.И.Б.“ АД по силата на договор за цесия, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Първоинстанционния съд е установил, че на 12.07.2011 година между „П.И.Б."АД, от една страна като кредитор, и В. А., като кредитополучател, е сключен Договор № 033 К- 000475/12/07/2011 г. за банков кредит в размер на 12 600 лева, със срок за издължаване до 25.06.2018 г. Видно от чл. 4 на договора, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 7,7093 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за лева е 8.7907 %. Съгласно чл. 5 от договора ГПР е в размер на 19.06%. Общата дължима сума от кредитополучателя е 21604.01 лева. Съгласно р. II, т. 10 от Договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в р. II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. Към договора е подписан и погасителен план, от който се установява, че месечните анюитетни погасителните вноски са в размер на 252.71 лева, с посочен лихвен процент в размер на 16.50%, образуван от референтен лихвен процент 8,7907 % и надбавка към референтен лихвен процент - 7,7093 %, с издължаване на 84 равни месечни вноски на 25-то число от месеца.