Решение № 89 от 03.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110166111 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК

Делото първоначално е образувано под № 26806/2019 г. по описа на СРС, 78-ми състав. Същото е приключило със съдебно решение /както и решение по чл. 250 от ГПК/. Решенията обаче са обжалвани, в която връзка е образувано в.гр.д. № 8825/2020 г. на СГС. По същото е постановено Решение № 261209/11.10.2023 г., с което Решение № 32974/05.02.2020 г. по гр.д. № 26806/2019 г. по описа на СРС е обезсилено изцяло, решението по чл. 250 от ГПК е отменено изцяло. В тази връзка и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Диагностично консултативен център XIII – София“ ЕООД, с ЕИК: 000689531, подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. К. против срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: 130277958 / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми / след множество уточнителни молби – както пред съда по в.гр.д. № 8825/2020 г. на СГС, така и пред настоящия съдебен състав/:

1/ Сумата от 1091.59 лева /главница/– представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот – помещение с трафопост № 41-314, с площ от 36.85 кв.м., находящ се на партерен етаж в собствена на ищеца административна сграда с адрес: гр. София, ***, с идентификатор *** за периода от 26.06.2014 г. до 26.12.2014 г.;

2/Сумата от 12 734.34 лева /главница/ – представляваща обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот – помещение с трафопост № 41-314, с площ от 36.85 кв.м., находящ се на партерен етаж в собствена на 1 ищеца административна сграда с адрес: гр. София, ***, с идентификатор *** за периода от 26.12.2014 г. до 26.04.2019 г..

3/ Сумата от 507.52 лева – представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 1091.59 лева за периода от 25.08.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата на исковата молба/.

4/ Сумата от 2671.95 лева – представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 12 734.34 лева за периода от 25.08.2016 г. до 15.05.2019 г. /датата на исковата молба/.

Като с посочените суми ответникът се обогатил без правно основание, но за сметка на това ищецът обеднял, както и законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба /и постъпилите множество на брой уточнения на същата/ се твърди, че ищецът бил изключителен собственик на сградата с идентификатор *** – по силата на представените към исковата молба документи. В самата сграда обаче било налице и помещение от 36.85 кв.м., което представлявало трафопост. В същото имало разположени и съоръжения, предназначени за захранване с електричество. От построяването на сграда обаче помещението с площ от 36.85 кв.м. и съоръженията в него се използвали от ответното дружество. Последното обаче не заплащало никакви суми на ищеца за ползване на имота и съоръженията. Между страните липсвал и сключен договор за наем или заплащане на суми на друго основание вкл. договор по чл. 117, ал. 7/ал. 8 от Закона за енергетиката.

Ищецът многократно правил опити да уреди отношенията си с ответника извънсъдебно вкл. като му изпрати нотариална покана. Доколкото ответникът ползвал трафопоста и съоръженията в него без правно основание и без да заплаща суми за това, то ищецът счита, че ответникът се е обогатил неоснователно като е спестил разходи, докато ищецът за сметка на това е обеднял.

С тези аргументи се иска уважаване на исковете.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. В тази връзка и исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер.

Твърди се на първо място, че ищецът не бил собственик на процесния трафопост под № 41-314, с площ от 36.85 кв.м., нито на съоръженията в него.

Собственик на този имот и съоръженията в него било ответното дружество – доколкото същите представлявали енергиен обект по смисъла на Закона за енергетиката.

Досежно основателността на исковете също се твърди, че нямало 2 доказателства ищецът да е собственик нито на процесния трафопост, нито на съоръженията в него. Дружеството ответник от своя страна ползвало същите на валидно правно основание – било придобило собствеността върху тях от своя праводател, който от своя страна ги притежавал от момента на изграждането им. Самият ищец признавал това обстоятелство. От своя страна трафопостът и съоръженията били ползвани първо от „НЕК“ ЕАД, после от правоприемниците й вкл. ответникът като били енергийни обекти. Поради това и били вписани в активите на дружеството ответник и нямало как Столична община да ги е придобила и да се е разпоредила с тях в полза на ищеца.

Доколкото обектите били със специфично предназначение, то същите не могло да бъдат ползвани от ищеца, който нямал съответна лицензия. Поради това и ищецът не само не бил обеднял, но дори се обогатил, доколкото спестил разходи по поддръжка на трафопоста и съоръженията.

Процесните суми се оспорват по размер, като се прави възражение и за погасяване по давност на част от същите, доколкото претенциите били за периодични плащания.

Върху обектите освен това имало сервитутно право в полза на ответника – по силата на закона – доколкото са съществували още при действието на ЗЕЕЕ /отм./. Поради това и собственикът на служещия имот следвало да търпи необходимите ограничения.

По делото пред настоящия съдебен състав са изслушани и приети две експертизи: съдебно счетоводна с вх. № 220605/04.07.2024 г. и съдебно техническа с вх. № 377146/2024 г.

Представени са писмени доказателства: писма от СО.

В съдебно заседание, проведено на 03.12.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника излага доводи за отхвърляне на исковете изцяло евентуално частично.

От страните са представени писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложени към гр.д. № 26806/2019 г. по описа на СРС /делото при първоначалното му разглеждане/ писмени доказателства, а именно: решение № 378/26.06.2014 г. на Столичен общински съвет /СОС/, учредителен акт на „Диагностично консултативен център ХІІІ София“ ЕООД /съставляващ приложение № 3 към решението на СОС/, акт № 4477/12.04.2001 г. за частна общинска собственост, акт № 5097/18.07.2013 г. за частна общинска 3 собственост, решение № 558/10.10.2013 г. на СОС, акт № 4129/24.07.1998 г. за публична общинска собственост и акт № 3670/03.08.1993 г. за държавна собственост, както и от служебни справки в ТРРЮЛНЦ и от скица № 15574645-14.08.2018 г. се установява, че имот: сграда на четири етажа със застроена площ от 486 кв.м. с пет броя гаражни клетки, преставляваща бивша „13-та Поликлиника“ с адрес гр. София, *** – която към настоящия момент представлява четириетажна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 486 кв.м. с пет броя гаражни клетки, находяща се в гр. София, район Лозенец, кв. 225-Б, ***, разположена в УПИ с с идентификатор № *** с площ от 1826 кв.м., е собственост на ищцовото дружество „Диагностично консултативен център XIII – София“ ЕООД – доколкото сградата е апортирана като непарична вноска в капитала на дружеството. В случая това е станало на два етапа – като към 2001 г. 73.80 % идеални части от постройката вече са били собствени на ищеца, а впоследствие са апортирани с решение № 378/26.06.2014 г. на Столичен общински съвет и оставащите 26.20 % идеални части. В тази връзка от цитираните по-горе документи става ясно, че имотът първо е бил държавна собственост, а впоследствие е актуван първо като публична, а после като частна общинска собственост. Съгласно данни в ТРРЮЛНЦ и към настоящия момент едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е Столична община.

Срещу така ангажираните доказателства за собствеността върху имота от страна на ответника не са въведени конкретни възражения.

Съгласно писмо от СО /вх. № на ответника от 27.05.2024 г./ енергийни обекти принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Други помещения с функционално предназначение за задоволяване на потребностите на населението в съответния район, макар и находящи се в сгради, в които има помещения за енергийни обекти по § 7, ал. 1, т. 6, от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост.

Според счетоводна справка на ответника съоражение трафопост с № 41314 Д. Хаджикоцев 24 е включен в активите на ответното дружество.

Видно от нотариална покана от ищеца до ответника, ищцовото дружество е поканило ответника да му заплаща обезщетение за лишаването му от ползване на помещение с площ от 36.85 кв.м., разположено в сградата на лечебното заведение, в което помещение е разположено оборудване на ответника – електрически трафопост – считано от датата на поканата – като сумите са платими в срок от 25-то до 30-то число на текущия месец за следващия месец. Поканата е получена от ответника на 26.08.2016 г.

От СТЕ с вх. № 5143019/03.09.2019 г. от в.л. Близнаков се установява, че в имота на *** – има две съоражения тип трафопост.

Първият е с номер 41-314 и се намира на първия /партерен/ етаж в четириетажната постройка като е разположен в помещение с площ от около 30 кв.м. Този трафопост захранва следните адреси: ***, № 9А, № 13, № 15, № 15А, № 17, № 26 и № 28, както и *** и № 5.

4

Другото съоражение се намира в друга постройка извън сградата като е с № 41-799 и захранва други обекти. Съгласно експертизата ответникът е предоставил данни на в.л., че и двата трансформаторни поста са негова собственост и са заведени като ДМА в баланса на ответното дружество.

От СТЕ с вх. № 3191138/18.11.2019 от в.л. Цолов се установява, че трафопост № 41-314 се намира на партерния етаж на лечебно заведение „ДКЦ ХІІІ София“ – т.е. в сграда с идентификатор № ***. Самото съоражение трафопост се намира в помещение в сградата на партерния етаж като помещението е с площ от около 30 кв.м. и има вход към него откъм вътрешен двор. При използване на информация от сайтове за недвижими имоти и съответни корегиращи коефициенти в.л. сочи, че за периода от 26.06.2014 г. до 26.12.2014 г. пазарният наем на това помещение възлиза на общо 1091.59 лева. От своя страна за периода от 26.12.2014 г. до 26.04.2019 г. пазарният наем на помещението възлиза на общо 12 734.34 лева.

От СТЕ с вх. № 270890/31.03.2023 г. /изготвена по делото пред СГС/ се установява, че лечебното заведение, разположено в имот с идентификатор № *** заема имоти с административни номера – ул. Д. Хаджикоцев от № 20 до № 24 вкл.

В имот с идентификатор № *** има два трафопоста – единият е с номер 41-314, разположен в самата сграда с идентификатор № *** – в северозападната част, на партерен етаж с външен вход откъм дворното място. Другият трафопост се намира в отделна постройка с идентификатор № *** .4 и застроена площ от 36 кв.м.

От ССчетЕ с вх. № 220605/04.07.2024 г., изготвена пред настоящия състав се установява, че обезщетението за забава за периода от 01.08.2014 г. до 15.05.2019 г. върху сумата от 1091.586 лева възлиза на 507.52 лева, а за периода от 01.01.2015 г. до 15.05.2019 г. върху сумата от 12 734.34 лева възлиза на 2671.95 лева.

На последно място от СТЕ с вх. № 377146/22.11.2024 г. и разясненията, дадени от в.л. в съдебно заседание, се установява, че съорожението е трансформаторен пост, като се експлоатира от ответника / респ. неговите праводатели/ от 1999 г. Към настоящия момент същото захранва голяма част от ж.к. Лозенец, вкл. търговски център. Съоражението би могло да се изнесе от помещението, където се намира, но след това не може да служи по предназначение.