Решение № 172 от 13.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Велико Търново, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Й.ка Р. Делчева в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600367 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 24/07.05.2025 г., постановена по НОХД 322/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, подсъдимият Й. А. Й., роден на **.**.**** год. в гр. ***, българин, български гражданство, постоянен адрес: гр. ***, ул. ***, без образование, работи, неженен, осъждан, с ЕГН:

********** е признат за виновен в това, че в периода от 02.12.2024 г. до 29.12.2024 г., в гр. ***, местност ***, от склад на фирма *** - гр. ***, находящ се на територията на *** - гр. ***, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, действайки през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината пряк умисъл, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване на стъкло на входна врата, отнел и направил опит на отнеме от владението на К. Н. Н. - управител на склад, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 11 687.20 лева, собственост на фирма *** – гр. ***, както следва:

- на неустановена дата в периода 02.12.2024 год. до 16.12.2024 год., в гр.

***, местност ***, от склад на фирма *** - гр. ***, находящ се на територията на *** - гр. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване на стъкло на входна врата, отнел от владението на К. Н. Н. управител на склад, без негово съгласие, с намерение противозаконно да 1 присвои чужди движими вещи - 12 броя ролки медни меки тръби с размер 3/8“х0,81 мм, дължината на ролката е 50 метра, сечение 9,52 мм., тегло около 9,700 кг. /ролка/, на обща стойност 3 504 лева, 9 броя ролки медни меки тръби с размер 3/8“х0,68 мм, дължината на ролката 50 метра, сечение 9,52 мм, тегло около 8,200 кг. /ролка/, на обща стойност 2 223 лева, 2 броя ролки с кабел вид „ШВПС 4x1“, с бяла изолация и с дължина на ролката 100 метра, на обща стойност 280 лева, 6 броя медни шини 40x8x4000 мм., с общо тегло 68,58 кг и на обща стойност 2 057,40 лева и 5 броя медни шини 50x6x4000 мм., с общо тегло 53,60 кг. и на обща стойност 1 608 лева, всички вещи на обща стойност 9 672,40 лева (девет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки), собственост на фирма *** - гр. ***;

- на 29.12.2024 год. в гр. ***, местност ***, от склад на фирма *** - гр.

***, находящ се на територията на *** - гр. ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване на стъкло на входна врата, направил опит да отнеме от владението на К. Н. Н. - управител на склад, без негово съгласие е намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 4 броя медни шини 40x8x4000 мм, с общо тегло 45,72 кг. на обща стойност 1 371,60 лева и 2 броя медни шини 50x6x4000 мм, с общо тегло 21,44 кг. на обща стойност 643,20 лева, всички вещи с общо тегло 67,16 кг. и на обща стойност 2 014,80 лева (две хиляди и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), собственост на фирма *** - гр. ***, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр., чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е намалено с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК и с първоинстанционната присъда е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК, от така наложеното на подсъдимия Й. Й. наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което същия е бил задължен считано от 01.01.2025 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Й. е осъден да заплати на *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано от управителя Т. Г. Т., сумата от 9 672,40 лева (девет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 29.12.2024 год., до окончателното й изплащане.

Подсъдимият Й. е осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата от 386.90 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 1 007 лева и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен 2 лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил съответен протест, както и въззивна жалба, подадена от подсъдимия Й..

В подадения съответен протест се заема становище за неправилност на обжалваната присъда по отношение размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което счита за явно несправедлив с оглед смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Посочва, че с оглед отегчаващите вината обстоятелства, неправилно е придадена по-голяма тежест на направеното от подсъдимия самопризнание като смекчаващо отговорността обстоятелство. Заема становище, че наказанието на подсъдимия Й. следва да бъде определено под средния размер, който е 9 години, но не и на самия минимум от 3 години, както е прието в обжалваната присъда. Предлага на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК присъдата да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното на подсъдимия Й. наказание „лишаване от свобода“.

В законоустановения срок е депозирана и въззивна жалба от подсъдимия Й. Й., чрез адв. И. М.-Г., в която се заема становище за неправилност на присъдата само в частта относно първоначално взетия режим на изтърпяване на наказанието. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на подсъдимия. Посочва, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, като освен съобразените от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства, следва да се съобрази и здравословното състояние на подсъдимия. Твърди, че Й. има заболяване - киста на лява подбедрица, което е прогресирало в злокачествена форма на онкологично заболяване, поради което последният е травмиран, приема обезболяващи и е с намалена двигателна активност.

Посочва, че в своята съвкупност горепосочените обстоятелства, свързани с тежестта на самите престъпления и с доказаните здравословни проблеми, очертават комплексните страни на личността на подсъдимия и са показател за по-ниска от обичайната опасност, независимо от външните криминогенни прояви, които са многобройни. Счита, че производството по делото е разгледано по реда на гл. 27 НПК, респ. подсъдимият е признал вината си, което е показател за липса на формирано намерение за избягване на наказателно преследване. Позовава се на чл. 57, ал. 3 ЗИHЗC като счита, че разпоредбата дава възможност, когато деецът е лице с ниска степен на обществена опасност, дори и да са налице формално основанията по която и да е от хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, той да бъде заменен с по-лекия от него „общ“ режим. Оспорва подадения протест като неоснователен, като излага доводи, че в хода на първоинстанционното производство представителят на прокуратурата е пледирал за наказание към минималния размер. Моли присъдата да бъде изменена по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а в останалата част да бъде потвърдена.

По делото е депозирано и становище от управителя на ***, чрез адв. Е.

3

Т., в което се заема становище за неоснователност на депозираната жалба.

Счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, като намира, че не са налице основания за изменение на режима на изтърпяване на наказанието.

Подкрепя доводите, изложени в депозирания протест и моли същият да бъде уважен, като излага подробни доводи в тази насока. Моли присъдата да бъде изменена, като наложеното наказание на подсъдимия бъде завишено.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти. Пред въззивния съд от подсъдимия е представен Амбулаторен лист от 30.04.2025 г., който е приобщен към материалите по делото.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – *** поддържа протеста, като счита, че присъдата е неправилна и необоснована в частта, в която е определен размера на наказанието „лишаване от свобода“ и са обсъдени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Счита, че изводът на съда за наличието на смекчаващи обстоятелства не почива на обективни доказателства по делото. Посочва, че като основно смекчаващо вината обстоятелство съдът неправилно е приел направеното от подсъдимия самопризнание, доколкото в досъдебното производство, както и съдебна фаза, подсъдимият е отказал да дава обяснения. Заема становище, че неправилно съдът е приел и младата възраст на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, тъй като същият е роден през **** г. и е на *** Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че е налице пълно съдействие за установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното от страна на подсъдимия. Счита, че деянието е разкрито благодарение на множество процесуално-следствени действия, а не поради съдействието на подсъдимия, който в нито един момент не е изразил съжаление за строеното. Намира, че представените пред въззивния съд медицински документи относно здравословното му състояние също не съставляват смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства, споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице висока степен на обществена опасност на деянието поради тежкия престъпен резултат – висока стойност и начин на извършване на престъплението. Счита, че е налице и високата обществена опасност на подсъдимия поради неговата престъпна упоритост, минали осъждания и че е извършил престъплението непосредствено след изтърпяване на друга присъда. Предлага наказанието да бъде определено в размер около и над средния, като счита жалбата за изменение на режима за неоснователна.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. заема становище за неоснователност на подадения протест, като счита, че постановената присъда е законосъобразна, правилна и съответства на всички факти и доказателства по делото. Посочва, че в първоинстанционното производство от представителя на прокуратурата е направено искане наложеното наказание да бъде към 4 минимума, поради което намира, че протестът не следва да бъде уважаван.

Подсъдимият Й. заявява, че е доволен от наказанието и моли да не бъде увеличавано. Твърди, че е принуден да се признае за виновен, като заявява, че е влизал в обекта на гражданския ищец и е взел първо две шини, после шест, но не е нарушавал огради и не е чупил стъкла. В последната си дума моли да бъде оставено в сила наложеното му наказание.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба и протест са процесуално допустими като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като съдебното следствие пред Районен съд – *** е протекло при условията на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, след като в съдебно заседание подсъдимият Й., в присъствие и със съгласие на своя защитник, е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от 08.05.2025 г., след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.