Решение № 4915 от 09.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10554/2024
- Вид
- Решение № 4915
- Подписан
- 09.11.2024
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16 · Закон за държавния служител
- чл. 115, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 6, ал. 1, т. 23 · Закон за противодействие на корупцията
РЕШЕНИЕ
№ 4915 гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110210554 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от К. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу наказателно постановление № *** г., издадено от председателя на *** (К***), с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (З***) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 600,00 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от З***ОНПИ (отм.).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Твърди се, че в диспозитива на НП ЕГН на жалбоподателят е посочен погрешно, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е заемал длъжността "Началник отдел" в ОО АА, като без негово съгласие със Заповед № *** г. му е било разпоредено да съвместява и свободната длъжност "Директор", което е продължило 4 работни дни. Поради това жалбоподателят счита, че към *** г. не е заемал длъжността "Директор", както се твърди в АУАН и НП. Оспорва да е заемал тази длъжност и към датата на съставяне на АУАН - *** г. и към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление. В условията на алтернативност моли съда, в случай, че приеме, че жалбоподателят е имал задължение да подаде декларация по чл. 35, ал.
1, т. 2 З***ОНПИ (отм.), да приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, прилагайки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Д. с пълномощно по делото. Последният поддържа доводите от жалбата, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Жалбоподателят Д. заявява, че не е заемал длъжността "Директор", както и че поддържа казаното от неговия защитник.
Въззиваемата страна - председателя на *** се представлява от юрк. ***, която счита, 1 че за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на процесната декларация, независимо от основанието и продължителността на заеманата от него длъжност. По отношение на погрешното изписване на ЕГН на жалбоподателя изтъква, че на стр. 1 от НП същият е посочен правилно. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на страните, прие следната фактическа обстановка:
Съгласно заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***“ (ИААА), на жалбоподателя К. Г. Д. – началник на Областен отдел„***“ - София към Р***“ – София, било възложено да съвместява свободната длъжност „директор“ на Р***“ – София, считано от *** г., до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца.
Със заповед № *** г. на изпълнителния директор на ИААА било прекратено действието на заповед № ***г., считано от 21.08.2023 г.
На 30.01.2024 г. в дирекция „*** на К*** била извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които задължени съгласно З***ОНПИ да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от встъпването в длъжност.
С писмо с вх. № *** г. държавен инспектор при ***“ уведомил контролните органи, че със Заповед № *** г., на жалбоподателя Д. е било възложено да съвместява длъжността директор на Р***“ - гр. София, считано от *** г.
Проверяващите счели, че жалбоподателят, като ръководител на Р***“ – гр. София, попадал в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 23 от З***ОНПИ (отм.), поради което и на основание чл.
38, ал. 1, т. 1 от З***ОНПИ същият е бил задължен да подаде декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от З***ОНПИ, в едномесечен срок от встъпване в длъжност, а именно от *** г. до 15.09.2023 г.
При проверката било установено, че жалбоподателят К. Д. не е подал в законоустановения срок посочената декларация по образец съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 1 от З***ОНПИ, поради което, актосъставителят – свидетелят В. ***, на длъжност „старши инспектор” в Дирекция „*** на К***, съставил АУАН № К***-АУАН-ПР663/*** г., в който посочил, че с описаното поведение жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от З***ОНПИ (отм.). Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, като на последния бил предявен за запознаване и му бил връчен срещу подпис. Жалбоподателят изложил възражения в предявения му АУАН, като такива депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № *** г., издадено от *** –за председател на К***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, на основание чл. 115, ал. 1 от З***, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от З***ОНПИ (отм.).
Изложеното съдът прие след анализ на събрания и проверен доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля В. ***, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства – известие за доставяне на НП, покана за съставяне на АУАН, писмо с вх. № *** г., заповед № *** г. на изпълнителния директор на ИААА, заповед № *** г. на изпълнителния директор на ИААА, писмени възражения срещу АУАН с вх. № К***-*** г., заповед № К***-*** г. на председателя на К***, фиш за работна заплата на жалбоподателя за м. август 2023 г.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. ***, доколкото същите са обективни, логични и последователни, като съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля допринасят за изясняване на релевантните по делото факти относно извършената проверка и установяването на процесното нарушение.
Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, тъй като се явява източник на пряка доказателствена информация. Същият е изготвен според установените правила и от него съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената проверка, както и условията, при които са съставени актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.07.2024 г., докато жалбата е депозирана на 18.07.2024г. от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314 ал. 1 от Н***, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 177, ал. 1 от З***ОНПИ (в редакцията към ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. Съгласно § 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, до избирането на нови членове на К*** досегашният изпълняващ длъжността председател на *** и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от З***ОНПИ. Ето защо наказващият орган е бил компетентен да издаде обжалваното НП.
Съгласно заповед № К***-*** г. на председателя на К*** свидетелят *** - главен инспектор в дирекция „*** разполага с компетентност за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по З***ОНПИ.
В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
3
На следващо място съдът намира, че двата процесуални документа съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действително, в случая се констатира допуснато нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като на стр. 4 от НП ЕГН на жалбоподателя е посочен погрешно. Съдът обаче намира, че констатираното нарушение се дължи на пропуск от технически характер и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, доколкото допуснатата неточност не се явява пречка за индивидуализацията на нарушителя, тъй като са посочени трите му имена и адрес, а същевременно на стр. 1 от НП е налице и правилно изписване на неговия ЕГН. Наред с това следва да се отбележи и че коментираният пропуск по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съдът обаче намира, че материалният закон е приложен неправилно.
От събраните по делото доказателства се установява, че със заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***“ (ИААА), на жалбоподателя К. Г. Д., заемащ длъжността началник на Областен отдел„***“ - София към Р***“ – София, е било възложено да съвместява и свободната длъжност „директор“ на Р***“ – София, считано от *** г., до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца. Установи се и че със заповед № *** г. на изпълнителния директор на ИААА е било прекратено действието на заповед № ***г., считано от 21.08.2023 г., т.е. жалбоподателят е съвместявал посочените две длъжности в периода от 15.08.2023 г. до 21.08.2023 г. При вътрешно съвместителство по чл. 16 от Закона за държавния служител (каквото е налице в настоящия случай) възниква допълнително служебно правоотношение по отношение на втората длъжност, която органът по назначаването е предложил на държавния служител, а последният е приел да изпълнява наред със заеманата от него длъжност, срещу допълнително възнаграждение, предвидено в чл. 16, ал. 3 от ЗДсЛ.
В чл. 3, ал. 2, т. 3 от З***ОНПИ (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от *** г.), като един от начините за противодействие на корупцията, е определено декларирането на имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и свързаните с тях лица.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на лице, заемащо длъжността „директор“ на Р***“ – София, съгласно заповед № *** г. на изпълнителния директор на ИААА, не е подал встъпителна декларация за имущество и интереси, в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от З***ОНПИ (отм. ДВ бр. 84 от 2023 г.). Посочената разпоредба сочи, че декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност.
Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a615475f-73b7-4044-b9cc-6b980f11d27a