Решение № 330 от 22.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Кърджали, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100181 по описа за 2025 година

Ищецът е подал искова молба в съда с която сочи, че на 28.04.2021 г. бил сключил по реда на ЗПФУР с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит ********** по силата на който му били предоставени в заем сума в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 4.53 % и годишен процент на разходите 49,85 % със срок за погасяване от 40 дни. Сочи , че по силата на чл. 6 от Договора, заемът се обезпечавал с поръчителство от Ferratum Bank/ Multitude Bank, на което се дължи възнаграждение в общ размер на 248.76 лева за срока на действие на договора На ищеца ответникът предоставил обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя. Твърди , че сключеният договор е недействителен , поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1, ал.4 ЗПК във р. с чл. 10, ал.2 и чл. 10а1 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с оглед на което моли да бъде прогласена спрямо ответника нищожността на сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1391985/12.10.2024г.. В исковата молба излага подробни съображения.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София в представения по делото отговор оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Ответникът предявява на основание чл. 211 от ГПК насрещна искова молба с искане за осъждане на ищеца да заплати на дружеството сумата от 600 лева , представляваща неизплатена главница по договора.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са установителен иск, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1

1, т. 9, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на императивни правни норми и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно. По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 6 от посочения договор. Разпоредбата на чл. 6 от договора за кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с „Multitude Bank“ (което дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 6 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да "насочи" длъжника към единствената форма на обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от „Multitude Bank“. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с „Multitude Bank“ е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.

Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 6 от договора за заем ищецът избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество „Multitude Bank “.

Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, 2 за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване на договора. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Видно от договора за заем поръчителят е предварително посочен от кредитора и длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне и избор на друго обезпечение, поради което съдът приема, че клаузата на чл. 6 от договора противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Сключването на договора за поръчителство и заплащане от ищцата на възнаграждение на поръчителя представлява на практика разделяне на приходите от кредита между двете формално отделни юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК и да се акумулира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за гаранта/поръчител, които не са надлежно описани в договора за потребителски кредит, водят до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на икономически по-слабата страна - потребителя, поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция. Сключването на договор за поръчителство води до скрито оскъпяване на кредита чрез заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 248.76 лева.

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с дружеството- гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 6 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от предоставяне на поръчителство от „Multitude Bank“, между ищцата и това дружество е бил сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение. Договореното възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от „Multitude Bank“ представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на главницата. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в т.5 от договора за заем е посочено, че ГПР е 49,82%, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето на гаранция от " Multitude Bank“, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

3

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от договора е посочена обща сума, дължима от ищцата, без в нея да е включено възнаграждението на поръчителя и стойността му не е включена при изчисляване на ГПР. Кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит.

Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е било обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, не би могло да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за гаранция. Посоченият от ответното дружество поръчител е финансова институция, свързана с кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в конкретният случай не са били изпълнени от кредитора. Действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявените в него 49,82 %, включващи само възнаградителната лихва от 27.18 лева. Следователно договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за възнаграждение по договора за гаранция към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по -специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело C-565/12. Всичко това поставя потребителя в 4 подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това положение е несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Разпечатката съдържа 22 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a614b850-6905-459e-a6ed-4294ba6af5f2