Решение № 6509 от 24.09.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 24.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение,

2-ри състав, в публично заседание на седми юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Румяна Аврамова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 958 по описа за 2015 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД да заплати следните суми:

1. на

Ц.С. И.:

- 128

000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 200 000,00 лева при общ размер на твърдените вреди за 280 000,00 лева;

- 1 044,92 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат П.К. – 4 275,55 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3. на СГС – 5 170,00 лева държавна такса и

635,45 лева възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ц. И. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***, офис 10, а ЗАД „А.З.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „******** [2] ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. И. срещу ЗАД „А.З.“ АД по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 128 000,00 лева до предявения размер от 200 000,00 лева.

[3] ОСЪЖДА Ц. И. да заплати на ЗАД „А.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 109,23 лева разноски по делото и 107,44 лева юрисконсултско възнаграждение.

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 585,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[5] Ц. И. е заявила в искова молба от 30.12.2015 г., че на 30.04.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.Н.. От това ПТП Ц. И. е получила: 1. контузия на главата; 2. контузия на гръдния кош и крайниците; 3. контузия на мозъка; 4. загуба на съзнание; 5. счупване на основата на черепа; 6. линейно счупване на дясната теменно-слепоочна област на черепа; 7. кръвоизлив в максиларния и етмоидалния синус; 8. счупване на дясната ключица; 9. счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени; 10. контузия на белия дроб; 11. паралитичен страбизъм, парализа на шести нерв; 12. уточнени болести на тъпанчето; 13. последици от вътрешночерепна травма.

[6] Ищцата твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 280 000,00 лева и имуществени вреди за 1 044,92 лева. Гражданската отговорност на Г.Н. е била застрахована при ответника З. „А.Б.“ АД (А.). А. не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова Ц. И. моли съда да осъди А. да ѝ заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащото се обезщетение от 280 000,00 лева, както и 1 044,92 лева обезщетение за имуществени вреди. Тя търси обезщетение за забава от датата на ПТП – 30.04.2015 г. (исковата молба, л. 2-4; молбата, л. 107-108; определението на съда за допускане на увеличение на иска, л. 321).

2. На ответника

[7] А. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. част от уврежданията, твърдени от ищцата, не са вследствие на ПТП, както и част от твърдените разходи не са за лечение на ищцата от уврежданията от ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 102-103 от делото).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[8] Не се спори, че Ц. И. е била родена на *** г. Тя е била студентка в първи курс по специалността «И.Д.» в Лесотехническия университет-София, живеела е сама в София и се е справяла сама (показанията на свидетелката И., л. 292; заповедта, л. 30).

[9] На 30.04.2015 г. около 17:40 часа Г.Н. е управлявала лек автомобил «Форд Фиеста» със 130 км/ч по автомагистрала «Тракия» в посока от София за Бургас. В автомобила на предната дясна седалка, без поставен обезопасителен колан, е пътувала Ц. И..

[10] При приближаване на пътен възел тип детелина Г.Н. е завъртяла волана по-рязко от необходимото. От това автомобилът се е насочил диагонално надясно, занесъл се е силно настрани, ударил се е в дясната мантинела, напуснал е пътя, навлязъл е в терена отдясно, където се е ударил в неравност и е излетял във въздуха. След това автомобилът е паднал върху асвалта на подхода на детелината, плъзгайки се е навлязъл в терена, източно от подхода, преобърнал се е през лявата си страна и през покрива, и се е установил неподвижен върху колелата си в югоизточния кръг на детелината.

Междувременно Ц. И. е изпаднала от автомобила върху асвалта.

[11] Вследствие на произшествието Ц. И. е получила няколко травми. Първата е била тежка черепно-мозъчна травма. Тя се е състояла от: травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочна област на черепа с максимална ширина до 4мм без изразен компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; леко изразен мозъчен оток; травматични кръвоизливно-контузионни огнища в двата слепоочни мозъчни дяла; счупване на средна черепна ямка; счупване на носни кости и на лява и дясна ябълчни кости; счупване на задната стена на левия максиларен синус; травматичен кръвоизлив в етмоидални, максиларни, сфеноидални и фронтални синуси; навлизане на въздух в черепната кухина – пневмоцефалия; пареза на десния нерв абдуценс; травматичен периорбитален хематом вляво; травматичен кръвоизлив в теменната област на главата.

[12] Втората е била компресионно счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени без увреда на подлежащия гръбначен мозък. Третата травма е била счупване на тялото на гръдната кост с малък хемоторакс (излив на кръв в плевралната кухина) и контузия на десния бял дроб. Четвъртата травма е била счупване на дясната ключица и контузия на крайниците (ляво коляно и ляв лакът) и таза.

[13] Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.Н. е била застрахована при ответника А.. Ако Ц. И. е била с поставен предпазен колан, тя не би изпаднала от автомобила и не би получила толкова тежка черепно-мозъчна травма, макар че отново би имала наранявания по главата.

Предвид механизма на ПТП останалите увреждания биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан (л. 9 от заключението на комплексната експертиза, л. 304-312; разпита на д-р Ш., л. 319-320) .

[14] Тежката черепно-мозъчна травма е временно разстройство на здравето опасно за живота. За излекуването на травмата ищцата е била 20 дни в болница, като поради изпадането ѝ в коматозно състояние първоначално е била в отделението по анестезиология и интензивно лечение. Ищцата е била 11 дни в кома. На ищцата е била поставена тръба за обдишване, тя е била медикаментозно седирана и с изкуствена белодробна вентилация. След като състоянието на ищцата се е стабилизирало, тя е била преместена в отделението по неврохирургия.

Лечението е продължило медикаментозно с вливания на водно-солеви и белтъчни, аналгетици, ноотропни медикаменти, антибиотик и витамини. След изписването от болницата лечението е продължило в амбулаторни условия с предписани медикаменти. Травматичните кръвоизливи под твърдата и меката мозъчна обвивка са се резорбирали. Възстановяването от травмата продължава около три-четири години.

Ищцата следва да бъде проследявана периодично за наличието на еплилептоформени разряди (заключението на д-р П., л. 271-275; разпита на вещото лице, л. 289-291).

[15] Поради увреждането на десния нерв абдуценс и паралитичното отклонение на дясната очна ябълка навътре, без възможност за движение навън, Ц. И. има кривогледство с дясното око, както и ограничение на периферното зрение (заключението на д-р М., л. 267-270). Очната ябълка би могла да се коригира оперативно (разпита на д-р М., л. 288). Шансовете за възстановяването на нерв абдуценс са минимални, тъй като колкото повече време минава, толкова по-трудно е възстановяването (разпита на д-р П., л. 190-гръб). Ц. И. има и трайно намаляване на слуха на дясното ухо (заключението на д-р М., л. 276-279; разпита на д-р М., л. 288-гръб). Общото неврологично състояние на ищцата към настоящия момент е добро (заключението на д-р П.).

[16] За излекуването на счупването на гръдните прешлени Ц. И. е носила корсет шест месеца. Възстановителният период за тази травма е една година. Към настоящия момент ищцата няма оплаквания от травмата (заключението на д-р П.).

[17] Корсетът е бил използван и за излекуването на счупването на ключицата, което е зараснало за около два месеца, като възстановителният период е бил 100-120 дни. Счупването на гръдната кост е зараснало за около 40 дни. Това счупване е много болезнено, защото гръдният кош участва при всяко вдишване и издишване. Болките продължават около 35-50 дни в зависимост от това дали са засегнати хрущялните зони на ребрата или не (заключението на вещото лице д-р М., л. 281-282; разпита на д-р М., л. 289).

[18] Поради травмите първоначално Ц. И. е прекъснала образованието си (заповедта, л. 30). След това тя се е преместила да учи в Пловдивския университет, специалност «специална педагогика». Шест месеца за нея постоянно се е грижила майка ѝ. След това тя е започнала да става по-самостоятелна, но все още се страхува да бъде сама (показанията на свидетелката И., л. 291-292) [19] От преживяното ПТП Ц. И. има значителни негативни психологически последици. Нейните познавателни фунции са значително снижени, понижени са и показателите на активното внимание, както и нивото и качеството на абстрактно-логическото мислене. При ищцата са налице и затруднения при организиране на мисловния процес.

Емоционалното състояние на Ц. И. се характеризира с високо ниво на стрес, фрустрация, потиснатост, тревожност, несигурност, безпокойство и депресивитет. При нея има рязко снижаване на самооценката и самочувствието, очакванията ѝ за бъдещето са песимистични. Въпреки че тя полага неимоверни усилия да продължи образованието си и да възстанови пълноценния си начин на живот, част от психологичните последици са трайни и имат необратим характер (заключението на вещото лице З., л. 298-303; показанията на свидетелката И.).

[20] За лечението си ищцата е заплатила 1 549,73 лева (разходните документи, л. 25-29 и л. 125-124; заключенията на д-р П., л. 275, д-р М., л. 282, д-р М., л. 280. Съдът не включва единствено разходите за гориво, л.

27-гръб, горе вляво). Не се спори, че А. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на Ц. И..

[21] Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по Закона за ДДС (л. 155 и л. 317). А. е заплатил 300,00 лева за вещо лице (л.

136) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 135). Той е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 990,00 лева от бюджета на СГС (л. 128-гръб).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[22] Ц. И. е предявила иск по чл. 226, ал.

1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

1. По иска по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл.

223, ал., 1 от КЗ (отм)

[23] Съгласно чл.