Решение № 260963 от 21.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260963 гр. Пловдив, 21.10.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Съдия:Атанаска

Букорещлиева при участието на секретаря Елена

Ангелова, като разгледа докладваното гражданско дело № 435/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.К.Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.

София, бул.“Витоша“№2, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата молба за изложени твърдения, че на дата *** г. ищецът Т. се уговорил със своя приятел от детството М.Г.да му помогне, като закара с колата си марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****, до *** един телевизор. В уговорения ден Г.дошъл с още едно момче И. Г. до *** и ищецът ги закарал до ***, пред един блок в кв. „***“, където оставили телевизора на лицето Т.Г.. М.помолил Н. да му даде някаква торбичка или чанта. Ищецът отишъл до колата си, изпразнил една чанта за компютър и я дал на Г., който след известно време му я върнал и казал да я остави в колата. Качили се в автомобила и потеглили обратно, но на тунела „***“ ги спрели полицаи. Оказало се, че срещата на М.и неговия познат от *** е била наблюдавана от полицията. Претърсили ги и открили в чантата 567 грама наркотично вещество – амфетамин, смесен с кофеин. Твърди се, че за да отклони подозренията от себе си, М.казал на единия полицейски служител, че ако е знаел, че Н. ще пренася наркотици, щял да му каже как се прави това. Тъй като чантата и колата били на ищеца Т., още на другия ден му било повдигнато обвинение за държане на високорисково наркотично вещество на публично място с цел разпространение – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 4 от НК.

По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 342 / 2013 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Впоследствие повече от 6 г. ищецът Т. имал качеството на обвиняем и подсъдим по делото, а М.Г., Т.Г. и И. Г. били свидетели на обвинението. Н.Т. бил задържан и отново претърсен в сградата на Главна дирекция „Национална полиция“, а впоследствие преместен в 6 РПУ – СДВР, където прекарал нощта. В 7 РПУ му били взети пръстови и дланови отпечатъци за сравнителни образци, а с постановление на Софийска окръжна прокуратура бил задържан за 72 часа в ареста на НСС. Предвид чистото му съдебно минало, му била определена мярка за неотклонение- гаранция в размер на 2 000 лв. и наложена забрана да напуска пределите на страната. На 27.11.2013 г. в 7 РПУ – СДВР му била извършена полицейска регистрация, чрез снемане на отпечатъци и снимки в профил и анфас – процедура, изключително унизителна за невинен човек.

При задържането му били отнети колата и телефона му като веществени доказателства, поради което се наложило да се снабди с нов телефон, за да поддържа телефонна връзка с близките си, и с нов автомобил, за да обслужва своята професионална дейност и семейството си. На дата 27.02.2015г. Софийска окръжна прокуратура внесла в Софийски окръжен съд обвинителен акт и било образувано нохд № 134 / 2015 г., по което се провели три съдебни заседания преди постановяване на присъда на 10.06.2015 г., с която Т. бил признат за виновен за това, че като помагач на непривлечено към наказателна отговорност лице е държал с цел разпространение наркотично вещество на публично място и му било наложено наказание 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, като изпълнението било отложено за изпитателен срок от 5 години. Ищецът обжалвал присъдата и било образувано внохд № 670/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 451 от 22.12.2015 г. присъдата била отменена, а делото върнато на окръжния съд за разглеждане от друг състав. Образуваното нохд № 747 / 2015 г. протекло в пет съдебни заседания и с присъда, постановена на 29.11.2016 г., СОС отново признал Т. за виновен, но наложил по-ниско наказание. По поредната му въззивна жалба било образувано внохд № 1163 / 2017 г. С решение № 170 от 25.04.2018 г. въззивният съд изменил присъдата и го оправдал, но само в частта да е държал наркотично вещество на публично място, съответно намалил наказанието на 1 г. и 5 м. с 3 години изпитателен срок. Ищецът знаел, че е невинен и искал единствено оправдателна присъда, поради което обжалвал и този съдебен акт. В свое решение № 196/ 24.01.2019 г. ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за разглеждане от друг състав, тъй като не са били разгледани протоколите от използваните СРС (записи от телефонни разговори между М.Г.и Т.Г.). Пред Софийски апелативен съд било образувано внохд № 115 / 2019 г., като производството протекло в четири съдебни заседания, а с присъда от 14.06.2019 г. въззивният съд признал Н.Т. за невиновен и го оправдал изцяло по обвинението. Оправдателната присъда била потвърдена с решение на ВКС от 20.02.2020 г.

Така, в продължение на 6 години и 3 месеца ищецът бил поставен в процесуалното качество на обвиняем и подсъдим без да е извършил престъпление, като само веднъж отлагането на делото е било по искане на неговите защитници, но за няколко дни (от 18-ти за 25-ти октомври 2017 г.). Твърди се, че този период е свързан със силен стрес от коренната промяна, която настъпила в работната и домашната му обстановка, голямо напрежение, чувство за несигурност и неизвестност за бъдещето. Т. се притеснявал, че макар и невинен може да влезе в затвора за значителен период от време, доколкото наказанието, предвидено за престъплението, в което бил обвинен, е между 5 и 15 години лишаване от свобода и глоба между 20 000 и 100 000 лв. Наложило му се да изтърпи задържане в арест, два пъти полицейска регистрация, а преди всяко съдебно заседание не можел да спи, затворил се и спрял да общува с роднини и приятели, на изпитание била подложена връзката му с неговите родители и с жена му.

Плащането на гаранцията в размер на 2 000 лв. го лишило от лихвите върху тази сума, а изземването на автомобила му го принудило да закупи друга кола за сума в размер на 500лв., платил адвокатски възнаграждения на адвокатите, осъществили защитата му по делото, направил разходи за снемане на полицейската му регистрация и за връщане на отнетите му вещи.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинните му неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство, както и обезщетение в общ размер на 5 900,67 лв. за претърпените имуществени вреди, както следва: 1). 2 300 лв. – заплатени адвокатски хонорари, от които 1 700 лв. за защита по делото (1 000 лв. на адв. Я. С., 200 лв. на адв. Р. и 500 лв. на адв. К.), 400 лв.- възнаграждение на адв. К. за освобождаване и получаване на движимите вещи, иззети като доказателства, и 200 лв., заплатени на адв. К. за подаване на необходимите документи за снемане и заличаване на полицейската регистрация; 2). 825,97 лв. – пропусната полза от блокирането на внесената гаранция в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв. за периода 20.11.2013г. до 13.12.2017г.; 3). 500 лв.- стойността на закупения лек автомобил „Фолксваген Голф“- загуба, пряко свързана с изземването на леката му кола „Ситроен Саксо“; 4). 150 лв. – възнаграждение за вещо лице за изготвяне на частна експертиза относно техническото състояние на иззетата кола към деня на връщането й; 5). 50 лв.- разход за вдигане и превозване на леката кола от пътна помощ от служебния паркинг на ГД „НП“; 6).

969,70 лв., съставляващи разликата в пазарната стойност на леката кола „Ситроен Саксо“ към 13.11.2013г. и към деня на връщането й 11.06.2020г.; 7). 500 лв.- обезщетение за ползването на леката кола, от която ищецът е бил лишен, поради изземването й в периода 13.11.2013г.- 03.12.2013г., когато по необходимост закупил друга кола; 8). 5 лв.- държавна такса за издаване на удостоверение от СОС за предаване на леката кола на пълномощника на Т.; 9). 600 лв.- пътни разходи от *** до *** и обратно за 17-те съдебни заседания, на които Т. се явявал лично, ведно с лихвите върху главниците от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 20.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

С молба вх. №

267613 / 04.03.2021 г. ищецът е оттеглил част от исковите претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, при което с определение № 260 686/ 11.03.2021 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на исковете по пункт 4, 6, 7, 8 и 9 от исковата молба.

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат К. –процесуален представител на ищеца. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът- Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Освен това се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, нито с трайната съдебна практика в аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната. Относно ищцовото искане за присъждане на разноски, направени за адвокатски хонорар, ответната страна изразява становище, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението не следва да надвишава минималните размери, определени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди Прокуратурата счита същите за изцяло неоснователни, поради липса на ангажирани доказателства за реално извършени плащания на адвокатски хонорари и транспортни разходи, а тези, сторени за закупуване на автомобил и възнаграждение на вещо лице- че не се намират в причинно-следствена връзка с увреждането, тъй като не са пряк резултат от обвинението, а са направени изцяло по решение на Т..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложените нохд № 747 / 2015 г. на Софийски окръжен съд и ДП № ЗМ 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, че посоченото досъдебно производство е образувано на 13.11.2013 г., по реда на чл.212, ал.2 НПК, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.354 а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 от НК, затова че на *** г. до около *** ч. в лек автомобил марка „Ситроен“, модел “Саксо“ с рег. №***, паркиран на изхода на тунел „***“ на АМ “Тракия“ до ** км + *** м, на задната седалка в текстилна, черна чанта с надпис „DELL“, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-анфетамин. Със Заповед от *** г. ищецът Т. е задържан от полицейски орган за 24 часа. С постановление от

14.11.2013 г. той е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 НК. С постановление от същата дата е задържан за още 72 часа, с оглед явяване пред съда. С постановление от 17.11.2013 г. на прокурор при СОП е отказано да се внесе искане в Окръжен съд- *** за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т.. С постановления от 17.11.2013 г. спрямо същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. и му е наложена забрана да напуска пределите на страната без разрешение на наблюдаващия прокурор. Видно от приложената по досъдебното производство вносна бележка, гаранция в определения размер е внесена от обвиняемия Т. на 20.11.2013 г. (л.141). Извършена е на последния полицейска регистрация с рег.

№5197 на дата 27.11.2013 г. Не е спорно и се установява още, че в хода на досъдебното производство е бил иззет лекия автомобил на ищеца „Ситроен Саксо“ с ДК № ***. На 19.01.2015 г. е изготвено заключително мнение на разследващия полицай досъдебното производство, водено срещу Т., да бъде изпратено в СОП с мнение за внасяне на обвинителен акт в съда. На 06.03.2015 г. от СОП е внесен обвинителен акт срещу ищеца в Окръжен съд- *** и е образувано нохд № 134 / 2015 г. С присъда № 14 от 10.06.2015 г., постановена по това дело, подсъдимият Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.4 и чл.20, ал.4 от НК и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 5 години. По повод подадена въззивна жалба против присъдата е образувано внохд № 670 / 2015 г. на САС, по което с решение № 451/ 22.12.2015 г. последната е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане. По новообразуваното нохд № 747 / 2015 г. на СОС е постановена присъда № 31/ 29.11.2016 г., с която Т. е признат за виновен в извършването на посоченото престъпление и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години. С протоколно определение от същата дата съдът е изменил мярката за неотклонение, взета по отношение на Т., от парична гаранция в подписка. Присъдата е обжалвана от подсъдимия и с решение № 170/ 25.04.2018 г. по внохд № 1163 / 2017 г. на САС е изменена, като на основание чл.304 НПК, Т. е оправдан по чл.354а, ал.2 НК- за това да е държал наркотично вещество на „публично място“, а размерът на наказанието е намален от две години на една година и пет месеца, с три години изпитателен срок. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 22.11.2017г. по това дело (л.93), съдът е постановил освобождаване на паричната гаранция в размер на 2000 лв., внесена от ищеца по воденото ДП № 342/2013 г. По подадена от Н.Т. касационна жалба против решението на САС е образувано к.д. №773/2018 г. на ВКС. С решение №