Решение № 55 от 23.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Враца, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500018 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК

С Решение № 701/25.11.2022 г. по гр.д. № 664/2022 г. по описа на Районен съд-Враца е признато за установено, че Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 193,91 лв., представляваща потребени ВиК услуги за периода от 19.06.2020 г. до 17.02.2021 г. за жилище, находящо се на адрес: *** и сумата от 10,12 лв., представляваща мораторна лихва върху тях за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3113/2021 г. по описа на ВРС. С решението е отхвърлен иска за мораторна лихва за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021 г. в останалата му част до пълния претендиран размер от 10,19 лв. и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Х. К. П. е осъден да заплати на „ВиК“ ООД 75,00 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 600,00 лв. – разноски в исковото производство.

Въззивното производството е образувано по жалба вх.№

17640/05.12.2022 г. на адв.Ц. М., в качеството й на особен представител на ответника Х. К. П., против посоченото решение в частта, в която са уважени 1 предявените установителни искове и ответникът е осъден да заплати деловодни разноски.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, че Х. К. П. е живял на посочения в исковата молба адрес през процесния период или е ползвал имота чрез друго лице, както и че действително е бил поканен да плати доброволно. Изтъква се, че в приложения към исковата молба частен документ – извлечение от партидна книга („Карнет“) не са посочени имената и длъжността на съставилото го лице, липсва и подпис на длъжностното лице, а също така и имената на лицата, положили ръкописните си нечетливи подписи срещу отчетените показания за отделните месеци. Развиват се съображения, че представените от ищеца фактури са оспорени с отговора на исковата молба и не могат да бъдат приети като годно доказателство, тъй като представляват частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издалото ги лице обстоятелства. В жалбата се посочва, че не е доказано и правилното отчитане на консумацията на вода, съответно извършеното въз основа на него правилно изчисляване на задълженията, тъй като приетата по делото счетоводна експертиза е базирана единствено на счетоводните записвания на ищеца.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 18119/15.12.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Враца, чрез процесуалния му представител юрк.А. Б., в който се оспорва основателността на жалбата.

Развиват се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин съществуването през исковия период на облигационно правоотношение между ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, и „ВиК“ ООД, гр.Враца, както и точната консумация на потребените ВиК услуги в имота, потвърдена с експертното заключение на вещото лице. Изтъква се, че съгласно чл.21, ал.4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при неосигуряване на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Въззиваемият моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Въз основа на подадено на 17.08.2021г. от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3113/2021 г. по описа на съда, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 826/18.08.2021 г., по силата на която длъжникът Х. К. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на заявителя сумите: 193,91 лв. - главница за неплатени ВиК услуги за периода от 19.06.2020 г. до 1 7.02.2021 год., сумата 10,19 лв. лихва за забава за периода от 19.07.2020 г. до 2 9.06.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, с ч и т а н о о т 17.08.2021 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер 25,00 лв. - държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове против длъжника по делото.

В исковата молба се твърди, че ответникът Х. К. П. е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на "В и К" ООД - Враца за предоставяне на В и К услуги за недвижим имот на адрес:

***.

Поддържа се, че за потреблението през периода от 19.06.2020 г. до 29.06.2021 год. на ответника са издадени 8 броя фактури /описани в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 193,91 лева - главница и 10,19 лв. - начислена лихва върху главницата за периода от 19.07.2020 г. до 29.06.2021 год., които не е заплатил.

Посочва се, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на титуляра на потребление на водоснабдения имот.

Ответникът обаче не е изпълнил задълженията си в указания 30-дневен срок, поради което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което определя интереса на ищеца да иска установяване на вземането си със съдебен акт.

Иска се от съда да признае съществуването на вземането на "В иК" ООД, гр.Враца срещу Х. К. П. за посочените суми.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът Х. К. П., чрез назначения му особен представител адв.Цметомила М., е оспорил предявените искове като неоснователни.

Особеният представител счита, че от преставените с исковата молба доказателства не се установява по безспорен начин дължимостта на претендираните суми. Заявява, че няма връзка с ответника, поради което не му е известно дали в действителност той живее на адреса и дали е потребител на предоставянето от ищеца услуги. Навежда доводи, че към исковата молба е приложен частен документ – извлечение от партидна книга, в който не са посочени имената и длъжността на съставилото го лице и в който липсва подпис на длъжностно лице, а така също и имената на лицата, положили подписите срещу отчетените показания. С оглед изложеното се оспорва верността на отразените обстоятелства в карнета, верността на посочените данни за потреблението през исковия период, верността на данните, че на 3 посочените дати адресът е посетен и е било извършено реално отчитане на данните от измервателните устройства, както и че при отчитането на показанията са присъствали неизвестни лица, които действително са положили подписите си в съответните графи за отделните месеци.

Оспорва се и представената счетоводна справка, като се изтъква, че в същата не са посочени името, длъжността и качеството на съставителя.

Посочва се, че всички приложени по делото справки за наличието и размера на задълженията на ответника са вторични и са изготвени въз основа на оспорените данни за отчетена консумация, вписани в партидната кнтига.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № 110, том IІІ, дело № 384/2001 г. на нотариус И. Л., на 28.12.2001 г. ответникът Х. К. П. е закупил недвижим имот – ***, находящ се в ***. От служебно извършената справка от ЕИСС в рамките на заповедното производство се установява, че ответникът има регистриран постоянен и настоящ адрес в ***.

От приложения по делото заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: ***, е видно, че по водена партида на името на Х. К. П. през някои от месеците на процесния период (м.09.2020 г. и м.01., м.03. и м.05.2021 г.) има извършвано реално отчитане на водомера и положени подписи.

Видно е също от представената справка – извлечение № 39939 за дължимите суми към "ВиК" ООД – гр.Враца към 2 9.06.2021 г. на абонатен номер ***, на името на Х. К. П., с адрес: ***, че ищецът е издал 8 броя фактури за отчетен период от 19.06.202 0 г. до 17.02.2021 год., като е начислил сумата от общо 193,91 лева - главница и общо 10,19 лева лихва.

Справката е подписана от изготвилото я лице и главния счетоводител на ищцовото дружество.

С покана № 111001 за доброволно изпълнение от 10.03.2021 г.) адресатът Х. К. П. е уведомен, че в качеството си на абонат на "ВиК" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на водоснабдителното дружество конкретно посочени суми за главница и лихва и е поканен в срок от 30 дни да плати дължимата сума. Поканата е получена от адресата на 19.03.2021 г.

В доказателствената съвкупност са приложени и Общи условия за получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД /действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл.

6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. При извършената служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи условия, одобрени от ДКЕВР, като представеното по делото заверено копие от тях съответства на публикувания текст.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо по партида със страница на отчетна карнета № *** с титуляр Х. К. П. са издадени фактури за В и К услуги в имот: *** за дължими суми, както следва: главница в размер на 193,91 лв. и лихва за забава – 10,12 4 лв. Вещото лице е констатирало, че по издадените фактури не са извършвани плащания към датата на изготвяне на заключението. За поцесния период ищцовото дружество е издавало месечни фактури за дължимите суми за начислените количества вода, по които не са открити подадени писмени възражения.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, респ. качеството „потребител“ на ответника за процесния период; реално доставяне на ВиК услуги в имота на ответника в посочения период и тяхното количество, както и стойността на същите; спазване на правилата за измерване на отчетеното количество вода. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията към ищеца.