Протокол № 772 от 10.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 772 гр. Пазарджик, 09.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева и прокурора А. Й. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101084 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:50 часа, се явиха:

Молителят Е. Н. Ю., редовно призован, не се явява. За него се явява пълномощникът му адв. Л. К., надлежно упълномощен с исковата молба.

Не се явява представител за заинтересованите страни Община

Пазарджик и Община Септември, които са редовно призовани.

За контролиращата страна РП гр. Пазарджик се явява прокурор А. А..

Доведени са за разпит допуснатите свидетели.

АДВ. К.: - Моля да дадете ход на делото, считам, че не е налице процесуална пречка. Водим двамата свидетели.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К.: - Поддържаме молбата изцяло, така, както е депозиран пред настоящия съдебен състав. Предоставям заверено копие от личната карта на моя доверител. В официалните документи, към настоящия момент, той се води с имената Е. Н. Ю.. Нямам други доказателствени искания. Водим допуснатите с молбата двама свидетели. Да се приемат допълнително събраните писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: - Нямам искания по доказателствата и няма да соча такива. Не възразявам да бъде прието новото писмено доказателство.

1

Запозната съм и с другите доказателства, които са събрани служебно по делото.

На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:

Производството е правно основание чл. 19, ал. 1, във вр. с чл. 542 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба, в която молителят Е. Н. Ю., ЕГН: **********, жител и живущ в с. **, чрез пълномощник – адв. Л. И. К., от АК-Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П**, твърди, че е роден на 03.08.1984 год. в град Пазарджик, като родителите му посочили да бъде с имената А Н Св, с които имена бил и записан Удостоверението за раждане, серия Р-85 от 19.12.1988 год. издадено от длъжностното лице по гражданско състояние в ОбщинаПазарджик, въз основа на Акт за раждане №1945 от 08.08.1984 год. Твърди, че родителите му имат сключен граждански брак, както и че когато бил навършил 7 годишна възраст, когато същите му били сменили имената от традиционно българско - християнско име, с ислямските имена - Е. Н. **, против неговото желание и воля, без да зачитат неговото несъгласие. Сочи, че по етнически признак бил от ромски произход, като твърди, че това не било пречка да носи и да се назовава с традиционно българско име, което било и негово име по рождение. Твърди, че съпругата му се казва ** М Ю., от което било видно, че двамата били с различни имена, като неговото име било с ислямски корени, турско име, а нейното било традиционно българско, с християнски произход. Твърди, че в семейството му празнуват и почитат всички християнски празници, живеят традиционно светски начин на живот, като съвременни млади нормални хора. Твърди, че в обществото, както и в махалата, където живее бил разпознаваем с християнското българско име А Н Св, като почти било невъзможно чрез турското му ислямско име да бъде открит и разпознаваем и да бъде индивидуализиран като отделна личност.

Твърди още, че изцяло животът и работата му били свързани с хора, които изповядват източноправославна религия, също и такива хора, които изповядват западно православие - католицизъм, което затруднявало общуването му с тях, като твърди, че се държали резервирано, подхождали с недоверие спрямо него. Твърди, че обстоятелството, че навсякъде в обществото бил познат с чисто българските си християнски имена, както бил записан в акта за раждане, му създава изключително значителни житейски затруднения в ежедневието от различно естество. Сочи, че счита, че са налице важни обстоятелства, за да бъде допусната промяна на имената му, с оглед стабилизиране на гражданско-правния му статут.

2

Оформен е петитум с който моли, съдът да постанови решение, с което да допусне и признае за установено по отношение на Община- Пазарджик, както и по отношение на Община - Септември, промяна в имената на лицето Е. Н. Ю., с ЕГН:**********, роден на 03.08.1984 год. в гр. Пазарджик, от родители - майка: С М К, с ЕГН:********** и баща Н Й С, с ЕГН:**********, като вместо имената Е. Н. Ю., да носи имената - А Н Св.

Съдът, с определение по чл. 140 ГПК се е произнесъл по доказателствените искания, като в днешното съдебно заседание следва да бъдат приети допълнително представените писмени доказателства и да се пристъпи към събиране на допуснатите гласни доказателства.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 57 от гпк, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА допълнително представените и изискани служебно от съда писмени доказателства, а именно заверено копие от лична карта на молителя Е. Н. Ю., справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. с вх. №8906/05.04.2024 г., Писмо от Бюро съдимост при Районен съд Пазарджик с изх. № 2940/20.03.2024 г. с приложена към него справка за съдимост на молителя, Писмо от ОД на МВР Пазарджик с вх.

№7808/25.03.2024 г.

СЪДЪТ

СВИДЕТЕЛИ.

ПРИСТЪПИ

КЪМ

РАЗПИТ

НА

ДОПУСНАТИТЕ

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО

СЛЕДВА:

Ф М М: - на 55 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, молителят ми е син.

Свидетелката се разясниха правата по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. Ф М: - Желая да бъда свидетел.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. Ф М: - Обещавам да кажа истината. Искам синът ми да си взима българското име, с българско име да се води, защото не искаме турско име.

Той си беше с българското име и пак си искаме така. Той, той си иска българското име. Бащата не го е припознал, после писахме турско име. И трите имена искам да се сменяват А Нов И. искам да е. Ами, защото така искаме, по българско да си вървим. Живеем в България, не живеем в Турция – тук сме. А Й С беше. Моят мъж се казва Н Й С. Синът ми иска да си е към българското име, както си беше първоначално, пак същото име си искаме. В 3 махалата го разпознават с българското име, А, даже аз си го викам А. Много рядко викат на него на турското име, повече си е към българското име. Той, тука е, в момента си е тук – в България. Да ти кажа, преди работеше в чужбина, мазач. Сега не работи, сега си е у дома. Просто не иска да излиза вече в чужбина. При жената, децата си, има си внуче, и тук си хвана някъде на работа.

АДВ. К.: Нямам въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: - Нямам въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

М ЗАПРИНОВ М: - на 60 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, молителят ми е зет – води щерка ми.

На свидетеля се разясниха правата по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. М М: - Искам да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. М М: – Обещавам да кажа истината. Молителят ми е зет. Той се казва А. Неговите имена българските са А Нов С. Те по принцип хората в К все си ги имат такива имена, турски. Хората го наричат Е., така му е името по турски. Вкъщи и дъщеря ми му вика Е.. Сега иска да ги смени, защото не му е приятно има проблеми все с имената – тук турско име, там турско име, все го подритвали – с по-малко внимание. Дъщеря ми се казва ** М. Тя е с български имена, и той иска да е с български имена. Аз, като ми потрябва, му викам „Е., ела тук, ела да свършим нещо“. На мен ми викат М, М съм. С български имена съм. Зет ми работи каквото намери – то работа вече няма почти, явно. Той е едно просто момче бе госпожо, той е безработен, къде да иде да работи – нито е дипломиран човек. Работи. Аз в момента съм земеделец, работя, ето, сега в момента жена му е при мен работи. Разбира се, че ходи да работи, ама това не е постоянна работа, временна работа. Той има две деца едно момиче и едно момче, той си иска българските имена, да не го подмятат насам натам.

АДВ. К.: Нямам въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: - Нямам въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.

След изчерпване доказателствените искания на страните, съдът 4

Разпечатката съдържа 60 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6136022-8daa-4424-8f65-744aa21c5e8f