Акт от 08.02.2024, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 486 гр. Русе, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, III-ти постоянен тричленен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година: председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ членове

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

СПАС СПАСОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 382 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.И.М. против решение № 656/10.10.2023 г. по а.н.д. № 1301/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш серия К № 6923841, издаден от ОД МВР- Русе, с който на оспорващия, на основание чл. 182, ал. 4, т.

2, във вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е отчел нарушение във формата на електронния фиш – липсвали съществени реквизити, ограничаващи правото на защита.

Ответникът – ОДМВР – Русе, чрез юрк. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено от въззивния съд, че на 19.02.2022 г., в 15.02 часа, М. управлявал лек автомобил марка “Рено”, модел „К.” с рег. № ********, негова собственост, по път I-2 Русе-Разград, посока Русе със скорост, превишаваща с 35 км/ч. допустимата скорост и нарушението е извършено при условията на повторност.

От правна страна съдът е приел, че нарушението е установено, същото било правилно индивидуализирано. Прието е, че електронният фиш отговаря на абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието и формата му, дадени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Твърденията на липси на изискуеми реквизити не бил изискуеми съгласно специалния закон ЗДвП.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП създава облекчен ред за налагане чрез електронен фиш на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство.

Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба и в случая то е спазено. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния фиш и съответно има приоритет пред общите норми от ЗАНН, въвеждащи реквизитите на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) – ср. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН като е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Съгласно изложеното ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Следователно електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (във вр. чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и НП нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Реквизитите на ЕФ изискват само точно посочване на часа на извършване на нарушението, но не и посочване на точното място на извършване на нарушението и мястото на пътния знак, чието въвеждащо ограничение на скоростта е санкционирано като неспазено.

Ето защо твърденията за липса на съществени реквизити са неоснователни.

Какво съставлява нарушението също е описано достатъчно ясно – констатирана е моментна скорост от 105 км/ч. за участъка при допустима такава – 70 км/ч, поради което не съставлява порок липсата на словесно описание на нарушението.

От ел. фиша са видни датата и часът на нарушението, ограничението за скорост, моментната скорост на автомобила, местоположението му, както и снимка на превозното средство по време на извършване на нарушението.

Приложена е и снимка на автоматизираното техническо средство, от която е видно къде е заснето нарушението и е виден ограничаващият скоростта пътен знак.

Представен е и протокол от проверка, от който е видно, че техническото средство е изправно, вкл. при отчитане на техническа грешка в средната скорост, която е в параметрите на допустимостта на измерването.

Относно липсата на дата на издаване на ЕФ въззивният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да се преповтарят.

На последно място, датата на влизане в сила на предходен ЕФ, констатиран при повторно издаден фиш, също не съставлява задължителен реквизит на обжалвания акт.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Воден от горното и на осн. чл. 22,, ал. 2 от АПК съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №

656/10.10.2023 г. по а.н.д. № 1301/2023 г. на Районен съд – Русе ОСЪЖДА М.И.М. с адрес *** да заплати на ОДМВР

- Русе сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

1.

2.