Решение № 3573 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3573 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110104852 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

ВРС е сезиран с искова молба , предявена на 14.04.2022 г., надлежно уточнена с писмена молба с рег.вх. № 26 339/18.04.2022 г., с която предявения иск е приведен в съответствие с изискванията за редовност по см. на чл. 127 - 128 ГПК.

Предявеният от ищеца К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна - Г. Ж., със съдебен адрес *** ПРОТИВ ответното дружество „И. **“ ООД, ЕИК ***, иск е с правно основание чл.439 от ГПК, съдържа искане до РС Варна да бъде постановено Решение , по силата на което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът К. К. Н., ЕГН ********** в качество на длъжник НЕ ДЪЛЖИ на ответника „И. **“ ООД, ЕИК ***, в качество на взискател по изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна следните суми: СУМА в размер на 412,52 лв. главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н1156079 от 20.07.2009 г. сключен между К. К. Н., ЕГН ********** и „М.“ ЕАД, ЕИК *** за периода от 14.05.2011г.до 19.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до PC - Варна за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК на 02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, чийто размер е определен на 324.43 лв. за периода от 02.07.2014 г. до 01.04.2022 г. съгласно Съобщение по ИД № 2019***0401037 по описа на ЧСИ Д.С. -С., както и СУМА в размер на 65.00лв. -разноски по ч. гр. д.№ 8641/2014 по описа на Районен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 02.10.2014г. по ч.гр.д. №8641/2014 по описа на Районен съд Варна, предвид влязла в сила Заповед за изпълнение №4764/4.07.2014г. и въз основа на който е образувано ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна.С исковата молба ищецът е обективирал особено искане по реда на чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. №*** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, по което исковият съд се е произнесъл.

1

С предявения отрицателен установителен иск ищецът цели да установи със СПН, че не дължи на ответника - взискател по висящо изпълнително дело сумите, за които е бил издаден през 2014 г. изпълнителен лист по частно гр.дело № 8641/2014 г . по описа на РС Варна, 19 - ти състав в полза на заявителя по това частно дело - частен праводател на ответника и взискател.Ищецът е навел отделни основания за погасяване на паричните вземания по давност след издаване на изпълнителния лист , поради което и за него е налице правен интерес от търсената искова защита.

Наличието на висящо изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. С. - С., рег. № *** на КЧСИ, Район на действие ОС-Варна, за което са ангажирани доказателства с исковата молба и възможността паричните вземания предмет на иска по чл.439 ГПК да бъдат събрани принудително, обосновава на самостоятелно основание наличието на правен интерес у ищеца за водене на отрицателния установителен иск.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства:

Твърди се в исковата молба, че на 23 март 2022 г. на ищеца било връчено „съобщение за образуване на изпълнително дело“, от което К. Н. разбрал, че срещу него било образувано изпълнително дело № 2019***0401037, по описа на ЧСИ Д.С. -С., ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС Варна, с взискател „И. **“ ООД.След запознаване с материалите по изпълнителното дело, ищецът твърди, че установил, че бил осъден да заплати на „М.“ ЕАД съгласно издаден в полза на дружеството изпълнителен лист на 2.10.2014 г. , на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4764/4.7.2014 г. по ч.гр.д. № 8641/ 2014 г. по описа на ВРС парични суми , а именно - сума в размер на 412, 52 лв. дължима на основание сключен между страните договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Н 1156079/20.07.2009 г. за периода 14.5.2011 19.2.2013 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 2.7.2014 г., до окончателното изплащане на задължението , както и сума в размер на 25 лв. представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 40 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът сочи в исковата си молба, че от материалите по изпълнителното дело ставало ясно, че множество вземания на „М.“ ЕАД били цедирани с договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. на „***“ ООД, ЕИК *** , което от своя страна с договор за прехвърляне на вземания от 30.05.2019 г. цедирало вземанията си на нов цесионер „*** „ ЕООД ЕИК ***. С Молба от 18.11.2019 г. „ *** „ ЕООД в качество на частен правоприемник на „***“ ЕАД (“М. „ЕАД - старо наименование) образувало изпълнително дело № 2019***0401037 по описа на ЧСИ № *** срещу ищеца , а с договор за покупко - продажба на вземания( цесия )от 4.1.2021 г. сключен между „*** „ЕООД и „И. **“ ООД отново били цедирани вземания на „И. **“ООД, въз основа на което и дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело .

Твърди се още, че едва на 23 март 2022 г. с посоченото по-горе съобщение ищецът разбрал за посочените вече изпълнителен лист, договори за цесия и размера на задължението му, което общо възлизало на 1580,83 лв. от които главница от 412,52 лв., законна лихва върху главницата 324,43 лв. за периода от 2.7.2014 - 1.4.2022 г., 65 лв. присъдени разноски по гражданското дело , сума в размер на 360 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело и сума в размер на 378,88 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ , както и публични вземания в размер на 40 лева , дължими към 1.4.2022 г.

Отделно от изложеното по-горе, макар и неотносимо пряко към спора по същество, подчертава ищецът, същият не бил уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение , не възразил своевременно, а за нея разбрал от цитираното по-горе съобщение.

Ищецът твърди, че сумите описани в изпълнителния лист са платени от него към датите на възникване на задълженията 2011 -2013 г., но с оглед изминалия дълъг период не съхранявал платежните документи. Сочи се още от ищеца, че след получаване на съобщението по изпълнителното дело, с молба от 29.3.2022 г. поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но получил постановление за отказ от 1.4.2022 г.

Прекратяването на изпълнителното дело ищецът пояснява, че поискал поради факта, че от образуване на изпълнителното дело 18.11.2019 г. до 23.3.2022 г. на ищеца не били връчвани никакви съобщения , вкл. ПДИ , което било в нарушение на чл. 428 , ал.1 ГПК, а на практика 2 представлявало и липса на законосъобразно започване и протичане на изпълнителното производство в нарушение на правата на длъжника. Освен това във визирания по-горе период от време 1 дори и да били искани или извършвани каквито и да е изпълнителни действия, твърди ищецът че същите не следва да се приемат както такива, т.к. изтекъл 2 годишния срок визиран в процесуалния закон. На следващо място ищецът твърди, че едва със съобщението за образувано изпълнително дело, разбрал, че на взискателя била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8641/2014 г. и че вземането на кредитора било многократно цедирано. Именно отказа за прекратяване на изпълнителното производство, висящността на изпълнителното производство, обобщава ищецът, че обуславят правния му интерес от избраната форма на искова защита. Въз основа на изложеното по-горе , както и поради факта, че от издаване на изпълнителния лист на 2.10.2014 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4764/04.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 8641/2014 г. по описа на РС Варна, до депозиране на молбата от 18.11.2019 г. от „***“ ЕООД (праводател на взискателя) за образуване на изпълнителното производство били изминали повече от пет години, ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Доводите за основателност на исковата претенция, изложени в исковата молба от страна на ищеца са следните:Сумите по изпълнителния лист на 2.10.2014г. , издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8641/2014 г. по описа на ВРС станали изискуеми с влизане в сила на заповедта за изпълнение, но поради това , че същата не била връчена на длъжника /ищеца в настоящия процес /, изискуемостта настъпила в по-късен момент - датата на която бил издаден изпълнителния лист 2.10.2014 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5 г. давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок, а съгл. чл. 111 б. „в“ ЗЗД с изтичане на 3 г. давност се погасявали вземанията за наеми, лихви и др. периодични плащания, а в процесния случай вземането било установено с влязла в сила заповед за изпълнение, в който случай давността започвала да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните от ищеца по-горе правни норми.Според ищеца процесното вземане има характер на периодично плащане, поради което и приложение намирала нормата на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Твърди се отново, че ищецът не бил уведомяван нито за прекъсване нито за спиране на давността на каквото и да е основание , поради което и ищецът е извел извода, че тригодишния срок по отношение на задължението му за главницата по изпълнителния лист по заповедното дело бил изтекъл най късно на 2.10.2017 г. , като съобразно чл.119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасило и акцесорното за законна лихва, считано от 2.7.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, а за вземането за разноски била приложима 5 г. давност по чл. 110 ЗЗД, която изтекла най-късно на 2.10.2019 г. (в този см. ищецът се позовава на Определение № 538/17.6.2016 г. по гр.д.№ 2367/ 2016 г. на ВКС ,Трето г.о. ГК ).В условията на евентуалност, ако се приемело, че давностния срок за процесното вземане следвало да се счита за този, определен в чл.110 ГПК, то според ищеца било видно от изпълнителния лист, че същият е издаден на 02.10.2014 г., т.е. давността за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист, в случай че не е била спирана или прекъсвана, била изтекла в най - неблагоприятния за длъжника и ищец срок - пет години след издаването на изпълнителния лист, или на 2.10.2019 г., а изпълнителното производство било образувано на 18.11.2019 г. или след изтичане на давността съгласно чл. 110 ЗЗД . Ищецът не отрича действието на т. 10 от ТР № 2/2015 г., но го намира неотносимо към висящ изпълнителен процес, какъвто не бил налице до изтичане на давността поради бездействието на кредитора, изразяващо в непредпремане на каквито и действия по принудително събиране на вземането, вкл. и необразуване на изпълнително дело. Освен изложеното ищецът се позовава и на установената съдебна практика, съгласно която към предприемане на действия по принудително изпълнение се пристъпва след подаване на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и едва от този момент настъпвало прекъсване на погасителната давност. Т. е. , погасителната давност относно вземането на ответника била изтекла дори много преди 2.10.2019 г., т.к. вземането за далекосъобщителни услуги било за периода 14.5.2011 - 19.2.2013г., а искането на ответника до съда за издаване на заповед за изпълнение от дата 2.7.2014 г. (датата на издаване на заповедта ), респ. от вземането за твърдените от взискателя - ответник незаплатени услуги били изминали повече от 10 години, изтекъл бил 2 годишния срок в който взискателя бездействал, а извършените след този срок действия в изпълнителното производство били ирелевантни. На последно място ищецът сочи, че е налице пълна неопределеност на сумите по договорите за цесия, изразяваща се в 3 липса на посочено основаниe и размер , а от там и недействителност на цесионните договори по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради липса на предмет. Отделно се твърди и липса на уведомяване на длъжника за цесията . При горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда. В депозираната по делото уточнителна молба ищецът е прецизирал искането си до съда (л. 21).