Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14750 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40649/2025
Вид
Решение № 14750
Подписан
23.07.2026
Състав
СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14750 гр. Со., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110140649 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** против С. В. И. с ЕГН: **********, с адрес в Со. чрез назначения му особен представител адв. П. за това, че дължи на „Т**********“ ЕАД сумата в размер на 3822,20 лева или 1954.26 евро, от които:

3.285,52 лв. или 1679.86 евро за главница за периода от 01/05/2022 до 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 19.03.2025г. до окончателното издължаване по вземането,

437,78 лв. или 223.83 евро за мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 13.03.2025г., за дялово разпределение от 81,07 лв. или 41.45 евро за главница за периода от 01/05/2022 до 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 19.03.2025г. до окончателното издължаване по вземането и 17,83 лв. или 9.12 евро за мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 13.03.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 9092/ 27.03.2025г. по ч.гр.дело № 6116/ 2025г. по описа на СРС, връчена на ответника като длъжник по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Излага се, че ответникът е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, 1 който той е придобил в собственост. Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т.“ ЕООД, конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответника и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения му особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че не се доказва да е носител на ПС спрямо топлоснабдения имот като липсват доказателства за идентичност на имота с исковия. Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че издадените фактури не установяват количеството потребена ТЕ, оспорват се претенциите и като погасени с давност, а претенцията за мораторна лихва върху стойността за услугата за ДР и по основание. Оспорва се и качеството на топлинния счетоводител като оторизиран да извършва тези отчети. Оспорва се публичното обявяване на ОУ на ищеца, оспорва се технологията и начина на разпределение на ТЕ в сградата, както и годността на измервателните уреди. Ангажират се доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, 2 се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Страните спорят досежно обстоятелството дали ответникът С. е потребител в качеството си на носител на право на собственост или друго вещно право върху имота като от НА за собственост на недвижим имот , даден като обезщетение срещу отчужден имот с № 77, том VII, дело с № 077 на нот. с рег. № първи се установява, че през 1988г. трето на спора лице – Венцислав И. Колев е било признато за носител на ПС спрямо апартамент № 10 на IVти етаж, вх.А, бл.319 в ж.к.Дружба 2, ул.30, кв.21- б с обща застроена площ от 41.20 кв.м.

От удостоверение за наследници на Венцислав Колев е видно, че същият е починал през март на 2016г. като негови наследници са съпругата му Марика С.ова Колева и синове ответника С. В. И. и Иван В. И..

От заявление – декларация от С. до ищеца от 22.05.2015г. се установява още, че след смъртта на баща си той е подал искане за прехвърляне партидата за топлоснабдения имот на негово име със съгласието на неговите майка и брат.

Няма доказателства, а и не се твърди С. да е изключителен собственик на имота, както и не се установява за исковия период кои са били носители на вещното право на собственост върху имота по силата на наследяването. Ето защо и при наличието на спор относно качеството на С. като потребител на услугите на топлофикация, както и при недоказване обема на неговото право от собствеността през исковия период и като съобрази разпределената от съда доказателствена тежест, съгласно която в тежест на ищеца бе да установи, че ответникът е единствен ползвател на услугите на топлофикационното дружество и при тези доказателства, съдът намира, че исковете за доставена ТЕ и стойност на услугата за дялово разпределение, както и акцесорните такива за лихва, следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото разноски.

Ответникът няма искане за разноски и съдът не дължи произнасяне за това.

3

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.Со., ул.„********** спрямо С. В. И. с ЕГН: **********, с адрес в гр.Со. чрез назначения му особен представител адв. П. за това, че дължи на „Т**********“ ЕАД сумата в размер на 3822,20 лева или 1954.26 евро, от които:

3.285,52 лв. или 1679.86 евро за главница за периода от 01/05/2022 до 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 19.03.2025г. до окончателното издължаване по вземането,

437,78 лв. или 223.83 евро за мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 13.03.2025г., за дялово разпределение от 81,07 лв. или 41.45 евро за главница за периода от 01/05/2022 до 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 19.03.2025г. до окончателното издължаване по вземането и 17,83 лв. или 9.12 евро за мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 13.03.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 9092/ 27.03.2025г. по ч.гр.дело № 6116/ 2025г. по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца – ‚Т.“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4