Определение № 327 от 23.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 381/2025
- Вид
- Определение № 327
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 06.08.2025
- Състав
- Недялка Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 213а · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 252 · Наказателен кодекс
- чл. 252, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 252, 255 и 253 · Наказателен кодекс
- чл. 252, 255 и 253 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 315 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327 гр. С., 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател: Недялка Н.а като разгледа докладваното от Недялка Н.а Частно наказателно дело № 20251800200381 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба от адв. И. Л. - защитник на К. В. К. от гр. К., срещу постановление от 07.05.2025 г. на прокурор при С. окръжна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 44/2012 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура /закрита/, пр. пр. № 2302/2023 г. по описа на С. окръжна прокуратура.
В жалбата се изразява съгласие с изложените в постановлението аргументи за несъставомерност на деянията по чл. 321 НК и по чл. 252 НК, както и на други престъпления от общ характер. Излага се становище, че наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление, а не на посоченото от прокурора основание - чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона давност.
С тези аргументи се иска от съда да упражни правомощието си по чл. 243, ал.
6, т. 2 НПК, като единствено измени основанието за прекратяване на наказателното производство.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и провери обосноваността и законосъобразността на атаК.ния прокурорски акт в пределите по чл. 243, ал. 5 НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК от лице, легитимирано, 1 съгласно същата разпоредба да обжалва посочения прокурорски акт - един от обвиняемите по досъдебно производство № 44/2012 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура /закрита/, пр. пр. № 2302/2023 г. по описа на С. окръжна прокуратура - К. В. К..
Наказателното производство е било образувано и водено срещу К. В. К., М. К. В., Г. К. В., С. К. К., К. В. К., И. В. К., Т. Г. К., Н. Н. К. и М. С. К. за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, за това че за периода от 2000 г. до 2008 г. в гр. К. са участвали в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252, 255 и 253 НК, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК (постановление за образуване на досъдебно производство от 30.07.2012 г. на прокурор от СП /закрита/, л. 1, т. 1 от ДП № 14/12 г. по описа на СБОП-С. обл.).
В хода на проведеното разследване като обвиняеми са привлечени лицата М. С. К., с ЕГН: ********** - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. ал. 2 НК и по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2017 г. - л. 29-32, т. 19 от ДП) ; Г. К. В., с ЕГН: ********** - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2017 г. - л. 63-66, т. 19 от ДП); К. В. К., с ЕГН: ********** - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 НК (постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2017 г. - л. 36-45, т. 19 от ДП); М. К. В., с ЕГН: ********** - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2017 г. - л. 49-54 , т. 19 от ДП); К. В. К., с ЕГН: ********** - за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. ал. 2 НК (постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2017 г. - л. 58-59, т. 19 от ДП).
С постановление от 29.02.2024 г. прокурорът е прекратил наказателното производство на основанията по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на извършено престъпление. По същество прокурорът е приел, че не се доказва привлечените като обвиняеми лица да са осъществили съответно престъпленията по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 252, ал.
2
2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Горепосоченото постановление е било предмет на съдебен контрол, като е отменено с Определение № 324 от 17.07.2024 г., постановено по ч.н.д. № 221/2024 г. по описа на СОС, което е било потвърдено с Определение № 385 от 15.04.2025 г. по в.ч.н.д. № 339/2024 г. по описа на САС, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при изготвянето му.
С обжалваното понастоящем постановление прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
3 НПК. В мотиВ.та част на постановлението прокурорът е приел от една страна (стр. 13-14 от постановлението), че разследваната група от лица не представлява организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, тъй като не е действала като структурирано и трайно сдружение, не са създавани устойчиви връзки между лицата с ясно разпределение на ролите.
Това е мотивирало прокурора да заключи, че производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК. Наред с това прокурорът се е позовал на определението на въззивния съд в предходното производство по чл. 243 НПК, в което е прието, че към 10.08.2024 г. по отношение на разследваните деяния по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК и за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК е изтекла абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК (стр. 19 от постановлението).
На следващо място наблюдаващият прокурор е изложил всеобхватен анализ на обективните характеристики на престъплението по чл. 252 НК, като е достигнал до извода, че е налице изначална несъставомерност на това деяние от обектиВ. страна, тъй като предоставените в заем срещу лихва парични средства не са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и по естеството си не може да се квалифицира като банК. сделка, респ. дейност (стр. 17-18 от постановлението).
В изпълнение на задължителните указания на съда в предходното произнасяне по реда на чл. 243 НПК наблюдаващият прокурор е анализирал събраните доказателства, за да изясни въпроса извършени ли са други престъпления от общ характер, различни от тези, за които е водено разследването. В тази връзка на първо място в постановлението е обърнато внимание, че в показанията на свид. Б. Н. се разкриват данни за деяния по чл.
309, ал. 1 НК и чл. 315 НК, спрямо които е прокурорът е констатирал изтекла 3 абсолютната давност. Посочено е, във връзка с показанията на свид. Р. И., че не е налице принуда по смисъла на чл. 143 НК или деяние по чл. 214, ал. 2 или чл. 213а, ал. 2 НК - поради липса на елемент от обектиВ.та страна на тези деяния, а освен това спрямо същите е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 3 НК. Не е установено и осъществяване на заплахи спрямо свид. Б.
В., които да разкриват данни за извършени престъпления във връзка с фИ.нсовите отношения между него и обвиняемите. На последно място в постановлението се отрича да е извършено деянието по чл. 253 НК, за което е било образувано досъдебното производство, поради констатираната несъставомерност на предикатното престъпление - това по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, т.е. поради липса на елемент от обектиВ.та страна на престъплението „изпиране на пари“. С тези аргументи прокурорът е заключил, че е налице основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, като е прекратил наказателното производство срещу обвиняемите по отношение на деянията, за които са били привлечени към наказателна отговорност, както и относно престъпления по Глава II, Раздел V и Глава V от Наказателния кодекс.
След собствен анализ и оценка на събраните доказателствени материали съдът намери, че фактите по делото са правилно и всеобхватно изяснени от наблюдаващия прокурор, като не се налага подробното им препоВ.ряне.
От фактическа страна се установява следното:
Oбвиняемият К. В. К. бил собственик на Заложна къща „*******“ в гр.
К., като бил регистриран като едноличен търговец „******* - К. К.“, ЕИК:
******. Освен обичайната за заложна къща дейност по отдаване на заеми срещу залог, обвиняемият предоставял парични заеми срещу месечна лихва в различен размер. В някои случаи обвиняемият изисквал обезпечение или предварително придобиване на правото на собственост върху определено имущество като гаранция за връщане на заема. От името на ЕТ „******* - К.
К.“ били сключвани редица договори за заем, като условията в някои случаи били договаряни лично от обвиняемия К. К., от обвиняемите М. В. и Г.. В.
/негови дъщери/, обв. К. В. К. /съпруг на обв. М. В./ и от обв. М. К.
/служителка в заложната къща/. Посочените лица, като представители на ЕТ „******* - К. К.“, уговаряли условията за отпускане на парични заеми със заемополучателите, които се съгласявали да изплащат лихви или неустойки в 4 значителни размери. В някои случаи заемополучателите се задължавали по записи на заповед или извършвали разпоредителни сделки с притежавани от тях недвижими имоти едновременно със сключване на договора за заем.
Установено е, че таК. дейност била осъществявана в периода от месец април 2000 г. до месец декември 2009 г., като това било известно на широк кръг граждани, живеещи в района на гр. К..
През лятото на 2000 г. свидетеля Д. Б. С. и съпругата му К. Д. С. имали нужда от парични средства, като знаели, че в Заложна къща „*******“ в гр. К. биха могли да получат паричен заем. Свидетелят Д. С. се договорил с обвиняемата М. В., която след съгласуване на условията с баща си, предоставила на свидетеля заем в размер на 3 000 лева срещу задължение за изплащане на лихва върху главницата в размер на 7% месечно, за срок от 9 месеца. За гарантиране на плащането на главницата по получения заем и на определената лихва свидетелите Д. и К. С. прехвърлили собствеността върху притежаван от тях недвижим имот - дворно място от 1 128 кв. м - парцел III996 от кв. 201 по плана на гр. К., заедно с построената еднофамилна двуетажна масиВ. жилищна сграда със застроена площ от 49 кв. м, с пазарна стойност към този момент в размер на 31 739 лв. Уговорката между страните била след връщане на главницата по предоставения заем собствеността върху недвижимия имот да бъде прехвърлена обратно, но това не се случило. През лятото на 2001 г. посоченият недвижим имот бил продаден на трето лице.
В периода от 29.09.2000 г. до 25.10.2002 г. свидетелят Б. Н. В. от гр. К. имал нужда от парични средства. Тъй като бил натрупал задължения към банки, се обърнал към обв. К. К., обв. М. В. и обв. М. К. - знаел, че осъществяват дейност по предоставяне на заеми срещу лихва. Първоначално свид. В. разговарял с обв. К. В. К., като поискал заем в размер на 10 000 лева, но поради размера на сумата обв. К. го препратил към обв. К., който трябвало да даде разрешение за сключване на сделката. Между свид. В. и обв. К. бил сключен договор, съгласно който на свидетеля бил предоставен заем в размер на 10 000 лева срещу задължение за изплащане на месечна лихва в размер на 6 %. За гарантиране на плащането на задълженията бащата на свид. Б. В. - Н. В. прехвърлил на обв. К. правото на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот, който притежавал, с пазарна стойност от 29 119 лв.
Уговорката между страните изисквала прехвърляне на правото на собственост 5 на свид. Б. В. след изплащане на всички вноски. Впоследствие, на 22.01.2002 г. и на 25.10.2002 г. на свид. Б. В. били отпуснати още два заема в размер на съответно 5 820 лв. и 1000 лв. Свидетелят В. изплащал добросъвестно вноските по взетия заем. През 2011 г. свидетелят научил, че обвиняемите К. К. и К. К. са отишли в прехвърления от баща му имот, като били изнесли всичкия багаж и отдали жилището под наем на трети лица.
През месец януари 2001 г. свид. Б. А. Н. имал нужда от фИ.нсови средства, като научил, че може да получи заем от Заложна къща „*******“.
Разпечатката съдържа 41 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6110187-5186-4451-ad98-08ff39aaee44