Решение № 208 от 21.07.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Русе , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова

Боян Войков при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20214500500370 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Община Иваново, обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала Решение № 260053 от 22.01.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1079/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемите Г. Й. Ц. и ИВ. М. Ц., и двамата от с.Пиргово, община Иваново, обл.Русе, изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Ответникът „ Меркур БГ“-ЕООД, ЕИК204662793, не взема становище.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално

1 легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявени от Община Иваново против Г. Й. Ц. и ИВ. М. Ц., двамата от с.Пиргово, обл.Русе и „ Меркур БГ“-ЕООД искове по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.1998г., сключен между Община Иваново и Г.Ц. и И.Ц., поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и иск по чл. 108 от ЗС –да се признае за установено по отношение на всички ответници, че Община Иваново е единствен собственик на процесния недвижим имот, и ответникът „ Меркур БГ“-ЕООД да бъде осъден да предаде на Община Иваново владението на същия.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Акт за узаконяване № 9/29.VIII.1990г. на комисия по ТСУ и строителство при кметство с. Иваново е узаконена построената от А.В.В. рибарска хижа – 23,4 кв.м, в м.Пристанището, в землището на с.Пиргово.С писмен договор от 01.03.1995г., с нотариална заверка на подписите, А.В. продал рибарската хижа на ИВ. М. Ц., по време на брака й с Г. Й. Ц..

С договор за покупко-продажба на недвижим от 28.01.1998г., сключен между Община Иваново и Г. Й. Ц., община Иваново продала на Г.Ц. земя в м.„Пристанище“ в землището на село Пиргово, с площ 120 кв.м., при граници: път; имоти пл.№№80, 82; земеделска земя, за сумата 144 000лв., като купувачът заплатил и съответните държавни и местни такси и режийни разноски.

От приходна квитанция от 26.02.2019г., издадена от Община Иваново за обект : земя и сграда с партида №**********001, се установява, че И.Ц. е заплатила дължимите данъци и такси за процесния имот.

С договор, сключен с нотариален акт №82, том І, рег.№1438, дело №74/05.03.2019г. по описа на нотариус с рег.№624, първите двама ответници Г.Ц. и И.Ц. продали на третия ответник „Меркур БГ“ ЕООД недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.о. Пристанище, с.Пиргово, община Иваново, област Русе, одобрени със Заповед №РД-18-10/23.05.2014г. на изпълнителен директор на АГКК, целия с площ 123 кв.м.; трайно предназначение на територията: ниско застрояване (до 10м), при граници: ***; ***; *** с административен адрес: село Пиргово, община Иваново, област Русе, ул.“К.“№29, заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 24 кв.м.

С АЧОС №1782 от 27.03.2019г. поземлен имот с идентификатор *** е признат за частна общинска собственост .

От показанията на св.Тодоринка Караиванова, която притежава вила в 2 съседство на процесния имот, се установява, че през 1995г. първите двама ответници купили вила от А.В.. Свидетелката изнася данни, че местността, в която са вилите, представлявала „канари и трапища“, но с годините била облагородена. Свидетелката уточнява, че през 1984 – 1985г. по инициатива на лицето Г.Д. и с разрешението на тогавашния кмет на Пиргово, няколко души изградили вили и облагородили местността, в който се намира процесния имот: изравнили терена, прекарали електричество. През годините заплащали, съответните данъци и сгради.

Със заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. на Кмета на Община Иваново, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр.с § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ , поправена със Заповед № РД-09324/02.08.2010 г. /л. 12/ на Кмета на Община Иваново, е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на с. Пиргово, одобрен със Заповед на областния управител на област Русе № 9500-361/30.06.2008 г. в частта за м. „Драките“ /“Пристанище“/ в землищата на с.Пиргово, с.Кошов, с.Тръстеник, с.Мечка, като изключва от плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти, обособени от имот № 000010 с площ 57,917 дка от плана за земеразделяне на с. Пиргово, местност „Драките“ /“Пристанище“/. Следва да се отбележи, че под формата на фактическа грешка е налице ново волеизявление, но заповедта не е обжалвана.

От извлечение от регистър на ОбСЗГ-Иваново, пълна история на имот № 000010 към 21.02.2020 г. с открита партида на 17.09.1997 г., се установява, че същият представлява вилна зона с площ 57.917 дка, в м.„Драките“, десета категория, с предназначение на земята – за нуждите на селското стопанство, смесена собственост. Като собственик на имота е записана Община Иваново, с.Пиргово, на основание – ЗСПЗЗ, като е отбелязано, че няма данни за бивши собственици. В скица на поземлен имот №15-175992-21.02.2020г. издадена от СГКК-Русе, е удостоверено, че процесният имот, с площ 123кв.м по ул.“К.“ №29 в с.Пиргово е включен в урбанизирана територия.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пиргово, одобрена със Заповед №РД-1810/23.05.1994г. на ИД на АГКК е идентичен с имот с пл.№81 в м.

„Пристанище“, масив 1, в землището на с.Пиргово, обл. Русе, с площ 120 кв.м. и представлява част от имот с №000010, обособен с план за земеразделяне обнародван в ДВ бр.21 от 10.03.1994г., находящ се в землището на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, с площ 57.917 дка, определен за вилна зона в местност „Драките“, десета категория.

Установено е от вещото лице, че остатъчният фонд по чл.19 ЗСПЗЗ бил формиран от земеделски земи, които не били заявени за възстановяване.

Пояснено е, че с изменение на ЗСПЗЗ през 2007г., земите по чл.19 са прогласени за общинска собственост по силата на закона. Комисия, назначена 3 от директора на ОД „Земеделие“, определила земите по чл.19 ЗСПЗЗ.Имот №000010 по плана за земеразделяне на с.Пиргово с площ 57.917 дка, в местност „Драките“ не бил определен и не представлявал земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Експертът счита, че процесния имот не е включен в териториите, определени за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Не установил данни, същият да е включен в стопански дворове на ТКЗС или да е предоставен на трети лица по закона за ТПС. Приема, че имотът не попада в хипотезата на чл.10 ЗСПЗЗ и не представлява земеделска земя.

В скица на поземлен имот №15-175992-21.02.2020г. издадена от СГКК-Русе, е удостоверено, че процесният имот, с площ 123кв.м по ул.“К.“ №29 в с.Пиргово е включен в урбанизирана територия.

При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд приема следното :

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради невъзможен предмет.Нищожен е договорът поради невъзможен предмет, съгласно чл.26 ал.2пр.1 ЗЗД, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.

В процесния договор за покупко-продажба имотът, макар и несъществуващ към момента на сключване на сделката като самостоятелен обект на собственост, е индивидуализиран като площ, местонахождение, граници и номер, и е идентичен с обособения впоследствие и съществуващ такъв към настоящия момент. Поради което и съгласно трайната съдебна практика / ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК / договорът не е нищожен на основание - невъзможен предмет.

Процесният договор не е нищожен и на второто заявено от ищеца основание - поради противоречие със закона. Съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, следва договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на императивните правни норми, като ищецът поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 35 ЗОС – продажбата на имот частна общинска собственост не е извършена от кмета след провеждането на търг и взето въз основа на него решение на Общинския съвет. Сочените норми обаче уреждат прехвърлителни сделки с предмет имоти- частна общинска собственост, а от доказателствата по делото не се установява процесният имот да е с такъв статут.

Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска 4 собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване / т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Частна хипотеза на чл.

25 ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. Пиргово, общ.

Иваново, обл. Русе, в селищно образувание Пристанището. С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване.

Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по някое ПМС. Поради това и при липса на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ / в този смисъл Р № 488/2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010г. на ВКС; Р № 88/2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС/.

Представените с въззивната жалба писмени доказателства – Протоколи с решения на Общински съвет Пиргово от 1940 и 1941г. за извършване на заменки и за оземляване на безимотни и малоимотни лица, както и за отчуждаване на мера от м.“Драките“, не променят този извод.

Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 2, чл. 3, ал. 3 ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1782/15.03.2019 г. не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно - прехвърлително действие.

Горните съображения и изложените подробните такива в мотиви на районния съд, към които въззивната инстанция препраща, обосновават отхвърлянето като неоснователни на предявените искове за нищожност на процесния договор, както и на претенцията по чл. 108 от ЗС, тъй като ищецът не установил правото си на собственост върху недвижимия имот.