Решение № 3011 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330106139 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. В. С., ЕГН **********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, вр. чл. 10а ЗПК – за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит № max_********* от ********* г., сключен между страните, предвиждащи заплащане на възнаграждение за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 80.37 лева– недължимо платена по клауза „Бързо разглеждане“ от Договор за кредит № max_********* от ********* г. и сумата 73.06 лева – недължимо платена по клауза „Динамично плащане“ от Договор за кредит № max_********* от ********* г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2022 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба и в уточняваща молба, се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит № max_********* от ********* г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 400 лева, при уговорен ГЛП – 26.93 % и ГПР – 28.11 %. Била уговорена възнаградителна лихва в размер на 32 лева, като ищецът следвало да върне сумата от общо 432 лева на шест погасителни вноски в периода от 20.06.2020 г. до 20.11.2020 г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги за „Бързо разглеждане“ в размер на 84.60 лева и „Динамично плащане“ в размер на 125.84 лева.

Ищецът твърди, че е заплатил сумата от общо 579.37 лева, като е изплатил изцяло главницата по процесния договор от ********* г.

Заявява, че на ********* г. между страните било сключено Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за кредит № max_********* от ********* г., с което били изменени параметрите на последния.

1

По договора за кредит от ********* г. ищецът твърди, че е заплатил и сума в общ размер на 153.43 лева за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, уговорени в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора. Счита, че не дължи сумата за допълнителните услуги, тъй като посочените клаузи били нищожни на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и на чл. 143 ал. 1 ЗЗП.

Твърди, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит представляват дейности по управление на кредита и по своето естество са част от възнаграждението за предоставения заем. Сочи, че нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че улеснената процедура за получаване и разглеждане на кредита, за която се предвижда заплащане на допълнителни парични средства, не е реално предоставена допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора.

Клаузите били уговорени в противоречие с принципите на добрите нрави и справедливостта, като сумите по тях били прекомерни и оскъпявали кредита, което водело до значителна нееквивалентност на насрещните престации. С процесните две клаузи в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение и така той се обогатявал неоснователно. Същите били необосновано високи, поради което ищецът счита, че са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Сочи, че според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, се явяват нищожни. Преди сключване на договор следвало да се направи оценка за кредитоспособността на потребителя, съобразно правото на ЕС, в противен случай се заобикаляла нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че с клаузите за допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, като тези разходи следвало да бъдат включени в ГПР. В случая това не било така и в договора се посочвал по-нисък процент от действителния ГПР. Поради това, размерът на ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Сочи, че процесните клаузи не били индивидуално уговорени, защото били изготвени предварително, поради което и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието.

На следващо място счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Поради изложеното, моли да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит № max_********* от 13.05.02020 г., сключен между страните, предвиждащи заплащане на възнаграждение за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, както и да бъде осъден ответникът да върне недължимо платените суми по тях.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор не накърняват добрите нрави и не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Заявява, че дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг 2 контрол и договор при общи условия, необходими за гарантиране на пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Сочи, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми. Счита, че евентуално противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Твърди, че изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК било спазено, като годишният процент на разходите бил посочен в договора. Оспорва твърдението на ищеца, че този процент не е действително приложеният и не е начислен съгласно методиката, посочена в закона.

Оспорва и твърдението, че заявените от кредитополучателя допълнителни услуги са част от ГПР. Сочи, че същите не се калкулират в ГПР, като в тази връзка се позовава на допълнителните разпоредби на ЗПК.

Изтъква, че всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Посочва, че допълнителното действие никога не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Самото действие било посочено в Стандартния европейски формуляр като цена. Твърди, че клаузата за допълнителна услуга не е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е подписан сключен Договор за кредит № max_********* от ********* г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 8784/14.08.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит № max_********* от ********* г. /л.67/. С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 400 лева.

Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 26.93 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 28.11 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 72 лева, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 432 лева.

В чл. 9, ал. 1 от Договора, е посочено, че при кандидатстването си за кредит, Кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 84.60 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия договор.

Според чл. 9, ал. 2 от Договора, при кандидатстването си кредит, Кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит, при условията на т.

7.4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 125.84 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия договор.

В чл. 9, ал. 3 от Договора е посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е 642.42 лева, като сумата е разсрочена на 6 месечни погасителни вноски, по 107.07 лева всяка вноска.

В приетия като писмено доказателство – СЕФ за предоставяне на информация за 3 потребителски кредит /л.25-30/, в т.4.3. е посочено, че в случай, че Кредитоискателят желае искането му за кредит да бъде разгледано в срок до 2 часа в рамките на работното време на Кредитора, дължи парична вноска в размер на 84.60 лева, която се заплаща съразмерно, заедно с погасителните вноски (Бързо разглеждане). Посочено е също, че в случай, че Кредитополучателят желае да се ползва от възможността да плаща погасителните си вноски на настоящ адрес или на друго, удобно за него място при условията, посочени в Общите условия към Договора за кредит (динамично плащане)

По делото като писмено доказателство е прието и Споразумение от ********* г. за пълно предсрочно погасяване на Договор за кредит № max_********* от ********* г. /л.8/.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

В чл. 9, ал. 1 от Договора е посочено, че за Бързо разглеждане на искането за кредит, кредитоискателят дължи сума в размер на 84.60 лева, а в чл. 9, ал. 2 от Договора е посочено, че за Динамично плащане по кредита, кредитоискателят дължи сума в размер на 125.84 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксите за Бързо разглеждане и за Динамично плащане, представляват действия по усвояването и управлението на кредита във времево отношение.